2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 720
гр. София, 13.08. 2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2451 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба с вх. № 14504/14.05.2018 г. на ответницата по делото В.-А. Б. Д. срещу решение № 502/13.04.2018 г., постановено по въззивно гр. дело № 225/2018 г. на Пловдивския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение от 12.12.2017 г. по гр. дело № 6827/2017 г. на Пловдивския районен съд, жалбоподателката е осъдена, на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, да предаде на ищцата Н. К. Д. държането на отдадения под наем, по силата на договор за наем от 18.08.2015 г., прекратен на 01.05.2017 г., недвижим имот – апартамент, ведно с принадлежностите му, находящ се в [населено място], [улица], съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 56784.521.581.1.1; в тежест на жалбоподателката са възложени и разноските по делото.
При извършената служебна проверка и по изрично направеното възражение на ищцата с отговора на касационната жалба, настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално недопустима по следните съображения:
Видно и от исковата молба по делото, въззивното решение, срещу което е подадена касационната жалба, е постановено по въззивно дело, по което предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за връщане на процесния имот след прекратяването на процесното наемно правоотношение между страните. Цената на този иск се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 5 от ГПК и е в размер на наема за една година (в този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т. 20 от тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Видно от писмения договор за наем между страните (листове 68-69 от първоинстанционното дело), месечният наем е в размер 200 лв., респ. – наемът за една година възлиза на сумата 2 400 лв., която е и цената на иска.
От горното следва, че въззивното решение, срещу което е подадена касационната жалба, е постановено по въззивно гражданско дело, по което предмет на разглеждане е иск с цена до 5 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК, това въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Поради това, подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати.
При този изход на делото, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 4 и чл. 81 от ГПК, жалбоподателката-ответница дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ищцата – ответница по касационната жалба, претендираните и направени от нея, разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата ? пред настоящата инстанция, в размер 500 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх. № 14504/14.05.2018 г. на В.-А. Б. Д. срещу решение № 502/13.04.2018 г., постановено по въззивно гр. дело № 225/2018 г. на Пловдивския окръжен съд; и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2451/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
ОСЪЖДА В.-А. Б. Д. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Н. К. Д. с ЕГН [ЕГН] сумата 500 лв. (петстотин лева) – разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: