2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
гр. София, 27.03.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 1687 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. Х. Б. и З. Н. Б. срещу определение № 459/27.12.2012 г., постановено по гр. дело № 934/2012 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение (ВКС, ІІ-ро гр. отд.). С него не е допусната до разглеждане молбата на жалбоподателките за отмяна на влязлото в сила решение № 149/04.11.2011 г. по в. гр. дело № 390/2011 г. на Варненския апелативен съд и жалбоподателките са осъдени да заплатят на А. Н. сумата 600 лв. – разноски.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като се навеждат доводи, че молбата им за отмяна следва да бъде разгледана.
Ответниците по частната жалба А. Н. и Г. Н. Г. на са подали отговори в срока за това.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:
С влязлото в сила въззивно решение, чиято отмяна искат жалбоподателките с молбата си, е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен предявеният от А. Н. против Г. Н. Г. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че ответникът не е собственик на южната реална част, с площ от 1800 кв.м., от имот с идентификатор ……….., находящ се в [населено място]. В молбата си за отмяна жалбоподателките твърдят, че са съсобственици с ответника Г. Г. на процесната реална част от имота и че владеят същата, предвид което поддържат, че решението, чиято отмяна искат, има сила спрямо тях, въпреки че не са били страни в производството. С това жалбоподателките са навели основанието за отмяна на влязло в сила решение по чл. 304 от ГПК.
За да намери молбата за отмяна за процесуално недопустима, съставът на ІІ-ро гр. отд. на ВКС е приел в обжалваното определение, че същата се основава на твърдения, които не придават на жалбоподателките-молители надлежна процесуална легитимация да искат отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено в чужд за тях исков процес. В тази връзка са изложени съображения, че легитимирано да иска отмяна на влязлото в сила решение на посоченото основание по чл. 304 от ГПК, е само това трето лице, което е обвързано от силата на пресъдено нещо, формирана от решението, което не разполага с друг ред да защити правото си, засегнато от това решение. С., който не е участвал в производството, образувано по предявен от или срещу друг участник в общността иск с предмет правата му върху общия имот, не е трето лице по смисъла на чл. 304 от ГПК, тъй като в процеса съсобствениците са обикновени, а не необходими другари – тяхното материалноправно положение не е еднакво, делата им могат да бъдат решени различно и следователно неучаствалият в процеса съсобственик не може на това основание да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение, тъй като същото обвързва само другия участник в съсобствеността. Прието е и че доколкото жалбоподателките-молители извеждат правния си интерес да искат отмяната на влязлото в сила решение единствено от твърдението, че са съсобственици наред с ответника в имота, по отношение на който със сила на пресъдено нещо са отречени правата на последния, същите не разполагат с необходимата за допускане на молбата им до разглеждане процесуална легитимация, тъй като на общо основание разполагат с възможността да защитят претендираните от тях собственически права в отделен процес.
Настоящият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС намира, че въпросите дали молителят – трето, неучаствало по делото лице, би имал качеството на необходим другар по смисъла на чл. 216, ал. 2 от ГПК, и дали е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението, чиято отмяна иска на основание чл. 304 от ГПК, са въпроси, не по процесуалната допустимост на молбата за отмяна, а такива по нейната основателност, поради което следва да се разгледат по същество в производството за отмяна. Това е така, защото с разрешаването на тези въпроси се установява дали е налице или не самото основание за отмяна по чл. 304 от ГПК, наведено от молителя.
По изложените съображения, обжалваното определение, като неправилно, следва да се отмени и делото да се върне на същия състав на ІІ-ро гр. отд. на ВКС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 459/27.12.2012 г., постановено по гр. дело № 934/2012 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение;
ВРЪЩА делото на същия състав на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.