2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№172
гр. София, 28.02. 2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3814 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата по делото Х. А. М. срещу решение № III-62/21.06.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 315/2018 г. на Бургаския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 218/22.12.2017 г. по гр. дело № 207/2017 г. на Айтоския районен съд, са отхвърлени, предявените от жалбоподателката срещу Ш. М. М. и С. С. М., искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 и предл. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № …., том …., рег. № …., дело № …. г. на нотариус с рег. № …., с който жалбоподателката-ищца продава на ответника, по време на брака му с ответницата, недвижим имот – дворно място с площ 1 019 кв.м. в [населено място], общ. Р., съставляващо неурегулиран поземлен имот № … в кв. … по плана на селото, ведно с построените в него масивна жилищна сграда, стопанска постройка и гараж, за сумата 2 600 лв., както и евентуален иск с правно основание чл. 29 от ЗЗД за унищожаване на същия договор за покупко-продажба; прекратено е производството по искането за отмяна на същия нотариален акт; в тежест на жалбоподателката-ищца са възложени разноските по делото.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението на жалбоподателката по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК (предвид и уточнението му с молба с вх. № 12085/24.08.2018 г.), като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) изповядване на сделка, без назначаване на преводач, при невладеене на български език от участващо в нотариалното производство лице, в достатъчна степен, за да се разберат всички детайли по сделката, както и значението на правните термини, употребени в нея, следва ли да води до нищожност на сделката; 2) направените изводи на съда за грамотността на лицето и владеенето на български език, без да се изследва въпросът за степента на владеене на български език от участващото в нотариалното производство лице и на разбирането на значението на правните термини, както и без да се изследва неговата грамотност при изповядване на сделката, водят ли до неправилност на решението; 3) възможността на лицето да положи подпис върху документ пред нотариус, достатъчно ли е да обоснове извод за грамотността на лицето, без да се изследва неговата грамотност от нотариуса; и 4) при констатирана неграмотност на участващо в нотариалното производство лице, достатъчно ли е то да положи единствено подпис или е необходимо да има положен отпечатък от палец. Жалбоподателката навежда допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, като твърди, че по тези въпроси обжалваното въззивно решение противоречи на решение № 206/31.07.2015 г. по гр. дело № 6832/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 313/22.06.2011 г. по гр. дело № 1409/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 65/18.02.2011 г. по гр. дело № 652/2010 г. на III-то гр. отд. на ВКС, но без да сочи конкретни противоречия; поддържа и че въпросите са от значение за развитието на правото, но без да излага каквито и да било съображения в тази насока.
Ответниците Ш. и С. М. в отговора на касационната жалба излагат становище и съображения, че не следва да се допуска касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Съдът намира, че основания за допускане на касационното обжалване няма.
Формулираните в изложението на жалбоподателката правни въпроси нямат никакво отношение към мотивите на въззивния съд и постановения с обжалваното въззивно решение резултат – отхвърлянето на исковете по чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД – за нищожност на процесния договор за продажба поради липса на съгласие и по чл. 29 от ЗЗД – за унищожаване на договора поради измама.
Въпросите в изложението към касационната жалба имат отношение единствено към мотивите на въззивния съд и постановения с обжалваното въззивно решение резултат – отхвърлянето на иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 от ЗЗД – за нищожност на процесния договор за продажба поради липса на предписаната от закона форма, а именно – съгласно твърденията в исковата молба, – че при явяването на жалбоподателката-ищца пред нотариуса, нотариалният акт не ? бил прочетен – в нарушение на чл. 579 ал. 1 от ГПК, тя била неграмотна – чл. 579, ал. 2 от ГПК и не владеела български език, но не ? бил назначен преводач – в нарушение на чл. 582 от ГПК.
От друга страна, въпросите са некоректно формулирани от страна на жалбоподателката, тъй като тяхната постановка изхожда единствено от защитната ? позиция по делото, че тя била неграмотна и не владеела български език, докато приетото в мотивите към обжалваното въззивно решение е в напълно противоположна насока. Както е разяснено и в т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В производството по допускане на касационното обжалване ВКС трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на въззивния съд по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, тъй като основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК са различни от основанията (касационните оплаквания) по чл. 281, т. 3 от ГПК за неправилност на въззивното решение.
В случая вторият формулиран от страна на жалбоподателката правен въпрос изисква пряк отговор относно правилността на обжалваното въззивно решение, като всички въпроси изхождат (както вече беше посочено) от тезата, че жалбоподателката-ищца е неграмотна и не владее български език, докато въззивният съд – въз основа съвкупната преценка на доказателствата по делото – е достигнал до обратният извод. В тази връзка съдът е обсъдил показанията на разпитания като свидетел по делото, нотариус, изповядал процесната сделка, противоречивите помежду си показания на останалите свидетели по делото, експертните заключения, приети в първоинстанционното и във въззивното производство по делото, както и приетите като писмени доказателства три нотариални акта – процесният от 2005 г. и два предходни от 2000 г. и 2003 г. (единият от които е издаден от същия нотариус, а вторият – от друг нотариус), с които ищцата е придобила процесния имот, като и трите нотариални акта са подписани от нея без преводач. Приетото в мотивите към обжалваното въззивно решение е в съответствие с приетото в представеното от самата жалбоподателка решение № 206/31.07.2015 г. по гр. дело № 6832/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, което е постановено по сходен казус. Останалите две решения на ВКС, представени от жалбоподателката, са напълно неотносими към спора по настоящото дело. Както вече беше посочено, от страна на жалбоподателката не се сочат никакви конкретни противоречия на обжалваното въззивно решение с тази практика на ВКС, нито пък изложението ? съдържа обосновка защо тя счита, че формулираните от нея правни въпроси са от значение за развитието на правото. Преповторените в изложението оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение, развити и в касационната жалба, не са и не могат да бъдат основания за допускане на касационното обжалване. По гореизложените съображения, и формулираните правни въпроси, които не са обуславящи правните изводи на въззивни съд, също не съставляват такива основания.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателката общи и допълнителни основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК жалбоподателката-ищца дължи и следва да бъде осъдена да заплати на двамата ответници, претендираните и направени от тях разноски за заплатените адвокатски възнаграждения за защитата им в касационното производство, а именно – на всеки един от двамата – сумите от по 1 000 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № III-62/21.06.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 315/2018 г. на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА Х. А. М. с ЕГН [ЕГН] и постоянен адрес: [населено място], общ. Р., обл. Бургас, да заплати на Ш. М. М. с ЕГН [ЕГН] и С. С. М. с ЕГН [ЕГН], двамата с постоянен адрес: [населено място], общ. Р., обл. Бургас, сумите от по 1 000 лв. (хиляда лева) – на всеки един от тях двамата – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: