2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 396
гр. София, 29.05. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 2547 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 130 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Г. срещу определение № 434/11.02.2014 г., постановено по частно гр. дело № 272/2014 г. на Бургаския окръжен съд. С него е потвърдено определение № 370/14.01.2014 г. по гр. дело № 10903/2013 г. на Бургаския районен съд, с което е прекратено производството по същото първоинстанционно граждански дело.
Частната касационна жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се излагат бланкетни оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалвания акт, респ. – от разрешаването на който зависи изходът на спора по частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
В писменото изложение на основанията за допускане на касационното обжалване (което е инкорпорирано в частната касационна жалба) от страна на жалбоподателя, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК, е формулиран следният процесуалноправен въпрос: „има ли правен интерес лице, което е заявило за възстановяване пред поземлена комисия и претендира да му бъде възстановен собствен на наследодателя му имот, и впоследствие за този имот е съставен акт за държавна собственост (А.), да предяви иск да бъде признато за установено, че при издаване на акта са допуснати нарушения на законовите разпоредби и актът е съставен без правно основание, тъй като актуването на имота го е извадило от поземления фонд”. Навежда се и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като се поддържа, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, но без да се излагат каквито и да било съображения и доводи в тази насока.
Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение.
В подадената от жалбоподателя искова молба с вх. № 52296/12.12.2013 г., предвид и уточнението й по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК с молба с вх. № 217/06.01.2014 г., са изложени твърдения, че жалбоподателят-ищец и сестра му са заявили пред Поземлената комисия (ПК) в [населено място] възстановяване собствеността върху недвижим имот – нива, която наследодателят им е купил съгласно нотариален акт от 1950 г. С решение на ПК им бил възстановен частично имот № 30006, но имоти с пл. №№ 701 и 703, които също били част от бившата нива, не им били възстановени, тъй като върху тях била построена стопанска сграда с прилежаща площ към нея, и за тези имоти – след подаването на заявлението до ПК, бил съставен А. № 239/27.12.1996 г. При така изложените твърдения, в исковата молба е формулиран петитум (изрично поддържан и в молбата-уточнение по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК), че жалбоподателят-ищец моли съда да признае за установено обстоятелството, че при издаването на А. № 239/27.12.1996 г. са допуснати нарушения на законовите разпоредби и същият е съставен без правно основание. Като ответник по така предявения иск, е посочен областният управител на Област Б..
Въззивният съд е споделил извода на първостепенния съд, че така предявеният от жалбоподателя установителен иск, е недопустим. В мотивите към обжалваното въззивно определение, включително чрез препращане по реда на чл. 272 от ГПК към мотивите на първоинстанционния съд (с което последните са станали част от мотивите на въззивния съд), е прието, че предявеният от жалбоподателя установителен иск не попада в никоя от хипотезите на чл. 124, ал. 1, ал. 4 или ал. 5 от ГПК, тъй като с него жалбоподателят не претендира да се установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, не претендира да се установи истинността или неистинността на един документ, или да се установи престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение, както и че исканото от жалбоподателя установяване на незаконно издаден А., не е факт с правно значение, за който да е предвидена възможност в закона за установяване чрез предявяване на установителен иск. Окръжният съд е споделил и становището на районния съд, че жалбоподателят-ищец би имал интерес от оспорване на процесния А. и от евентуална проверка от съда дали са били налице законовите предпоставки за издаването му, само при заявена претенция за права върху имота, предмет на акта, и само ако тези права му се оспорват от страна на държавата, но в случая не се иска установяване на права върху процесния имот.
Така приетото в мотивите към обжалваното определение е при стриктно приложение на ясните процесуалноправни норми на чл. 124, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ГПК, уреждащи общата регламентация на предявяването на установителни искове. Приетото от въззивния съд е и в пълно съответствие с константната практика на съдилищата (включително тази на ВКС), която приема, че е процесуално недопустим самостоятелен иск за установяване със сила на пресъдено нещо на закононарушения при съставянето на А., както и че доказателствената сила и стойност на А. може да бъде опровергавана само в рамките на исково съдебно производство с предмет вещни права върху недвижимия имот, за който актът е съставен. Настоящият съдебен състав изцяло споделя тази трайно установена съдебна практика, като намира че тя е формирана при точно приложение на процесуалния закон и не се нуждае от промяна или от осъвременяване поради настъпили законодателни промени или поради изменение на обществените отношения. С оглед на това, формулираният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК (в тази връзка са и задължителните указания и разясненията, дадени с т. 4 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Самият жалбоподател не излага никакви съображения и доводи да е налице това посочено от него допълнително основание за допускане на касационното обжалване.
В заключение, касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, тъй като по отношение на формулирания от жалбоподателя процесуалноправен въпрос не е налице наведеното от него допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 434/11.02.2014 г., постановено по частно гр. дело № 272/2014 г. на Б. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.