2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 670
гр. София, 04.06. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1679 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерството на физическото възпитание и спорта срещу решение № 916/11.04.2011 г., постановено по гр. дело № 681/2010 г. на Софийския апелативен съд. С него, като е потвърдено решение № 3611/12.07.2010 г. по гр. дело № 1443/2007 г. на Софийския градски съд, са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу А. Г. Г., искове: с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ – за сумата 32 223.08 лв. и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за сумата 1 433.88 лв. и за периода 15.12.2006 г. – 16.04.2007 г.; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение.
Ответникът А. Г. Г. не е подал отговор на касационната жалба в срока за това.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е изведен материалноправен въпрос (доколкото изобщо може да се приеме, че такъв е формулиран ясно и точно) по приложението на чл. 203, ал. 1 от КТ, според установените с която разпоредба общи предпоставки за имуществената отговорност на работника или служителя към работодателя по реда на раздел ІІ, гл. Х от КТ, е необходимо вредите да са причинени при или по повод изпълнението на трудовите задължения, и при небрежност като форма на вина. Поддържа се и че този правен въпрос бил разрешен от въззивния съд в противоречие с представените (в преписи) от касатора: решение № 801/27.04.2000 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 1304/13.07.2005 г. по гр. дело № 838/2003 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 1281/14.11.2008 г. по гр. дело № 2287/2008 г. на V-то гр. отд. на ВКС, които са постановени по реда на отменения ГПК от 1952 г. С това касаторът е навел и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, представляващ общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, следва да е включен в предмета на спора по конкретното дело, да е разрешен в обжалваното въззивно решение и да е обусловил правните изводи на съда, и следва да е от значение за изхода спора по делото.
В случая, посоченият от касатора материалноправен въпрос по приложението на общата разпоредба на чл. 203, ал. 1 от КТ не е разрешен в обжалваното въззивно решение и не е обусловил правните изводи на въззивния съд, поради което обективно не представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Това е така, защото предявеният по делото главен иск намира своята правна квалификация в специалната разпоредба на чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, установяваща особените предпоставки и размера на отговорността за липси на работника или служителя, заемащ отчетническа длъжност. За ангажирането на тази отговорност на отчетника спрямо работодателя по реда на раздел ІІ, гл. Х от КТ, несъмнено е необходимо липсите (вредите) да са настъпили при изпълнението на трудовите задължения на отчетника, като формата на вината е небрежност. Въззивният съд, обаче е отхвърлил предявените искове по други съображения: На първо място, той е споделил изводите на първоинстанционния съд, че от експертното заключение по делото е установено, че част от процесните липси на материални ценности на стойност 20 130.34 лв. всъщност не са липси, тъй като тези материални ценности са намерени в държане на ищеца, а друга част от сочените като липсващи материални ценности на стойност 2 159.84 лв. изобщо не са били заприходявани на ответника. Решаващият извод на въззивния съд за отхвърлянето на исковете обаче е този, че при и след прекратяването на трудовото правоотношение между страните по взаимно съгласие, и до извършването два месеца след това на инвентаризацията, при която са приети за установени процесните липси, в нарушение на чл. 3 от ЗФУПС от страна на работодателя не е било осигурено предаване и съхраняване на държаната от ответника счетоводна документация – във вида, в който последният я е поддържал (като тя първоначално е останала в неговия кабинет, а след това е била премествана в кабинет на друг служител); респ. въззивният съд е приел, че при необезпечено от страна на ищеца приемство в отговорността на ответника за съхраняването на материалните ценности и на документацията за тях, не може да се приеме, че се касае за липси, за които ответникът следва да отговаря.
Тъй като посоченият от касатора материалноправен въпрос не представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, то не е необходимо изследването на наведеното в тази връзка допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Следва да се отбележи, че в останалата част от изложението на касатора буквално са преповторени, съдържащите се в касационната жалба, оплаквания за неправилност на въззивното решение, които не представляват основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Тези оплаквания биха могли да са основания за касационно обжалване (касационни основания) по чл. 281, т. 3 от ГПК, но последните не са и не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство по чл. 288 от ГПК. Те биха подлежали на разглеждане по реда на чл. 290 от ГПК от касационната съдебна инстанция, едва и само ако се допусне касационното обжалване на въззивното решение – при наличие на общо основание за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК, каквото в случая не е налице.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационното обжалване на атакуваното въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките за това.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 916/11.04.2011 г., постановено по гр. дело № 681/2010 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.