2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
гр. София, 05 март 2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3682 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България (ПРБ) срещу решение № 151/09.07.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 201/2018 г. на Великотърновския апелативен съд (ВтАС). Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, като е потвърдено първоинстанционното решение № 96/01.03.2018 г. по гр. дело № 718/2017 г. на Плевенския окръжен съд (ПлОС), жалбоподателят е осъден да заплати на В. И. И., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в престъпление по чл. 301, ал. 1, пр. 2, алт. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 379/2014 г. на ПлОС, ведно със законната лихва, считано от 14.06.2017 г. до окончателното плащане.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната част от решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост на извода за размера на обезщетението за неимуществени вреди – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба – ищецът В. И. И. не е подал отговор на жалбата.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е формулиран процесуалноправният въпрос – следва ли съдът да изложи мотиви за причинната връзка между незаконното обвинение и настъпилите вреди, съобразени при определяне размера на обезщетението. Жалбоподателят навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, като поддържа, че с обжалваното въззивно решение този въпрос е разрешен в противоречие с т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС и решение № 256/04.11.2015 г. по гр. дело № 1277/2015 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС.
Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд е приел за установени следните обстоятелства по делото: Ищецът е 57-годишен и е бил младши автоконтрольор първа степен в пътна полиция при ОДМВР-П.. С постановление от 16.02.2012 г. той е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 302, ал. 1, алт. 2, във вр. с чл. 301, ал. 3, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 387, ал. 1, пр. 2 от НК, като спрямо него е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер 2 000 лв. С постановление от 27.01.2014 г. обвинението е било изменено и престъплението преквалифицирано по чл. 301, ал. 1, пр. 2, алт. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като обвинението по чл. 387 от НК е отпаднало. В съда е внесен обвинителен акт срещу ищеца и други петима обвиняеми за престъплението по чл. 301, ал. 1, пр. 2, алт. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и по образуваното дело са проведени 20 открити съдебни заседания, като основната причина за многократното отлагане на делото е неизпълнението на международна съдебна поръчка за разпит на румънски гражданин като свидетел. С присъда от 16.11.2016 г. ПлОС е признал ищеца за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение, като с решение, влязло в сила на 14.06.2017 г., ВтАС е потвърдил оправдателната присъда. Със заповед на директора на ОДМВР-П. ищецът е бил временно отстранен от длъжност за периода 24.02.2012 г. – 23.07.2012 г., като на последната дата е прекратено служебното му правоотношение с дисциплинарно уволнение. С решение от 12.12.2012 г. Плевенският административен съд е отменил заповедта за дисциплинарно уволнение и е възстановил ищеца на държавна служба, като решението е потвърдено с решение от 28.11.2013 г. на Върховния административен съд. Ищецът е възстановен на работа, считано от 21.12.2013 г. и е работил на предишната си длъжност до 04.12.2015 г., когато служебното му правоотношение е било прекратено поради пенсиониране. Въззивният съд е приел, че вследствие на воденото против ищеца наказателно производство същият е претърпял неимуществени вреди: причинени са му множество негативни преживявания – стрес, притеснения, безпокойство, неудобства, влошило се е здравословното му състояние, влошил се е личният и социалният му живот; той е работил като полицай и са накърнени името и авторитета му като полицейски служител; злепоставени са честта и достойнството му; от представената медицинска документация по делото съдът е приел, че са се обострили заболяванията му псориазис и хипертония, той е бил лекуван в МВР-болница през периода 05.06.2012 г. – 15.06.2012 г. за обострения псориазис, като от свидетелските показания на съпругата на ищеца съдът е установил значителните негативни преживявания, които е имал ищецът, както и влошаването на здравословното му състояние.
При така установените обстоятелства, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата в лицето на ответната ПРБ, като е изтъкнал, че съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за всички неимуществени и имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, респ. – че това е обхватът на отговорността. Съдът е посочил също, че съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ, приложение намира разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, която не е абстрактно понятие, а във всеки конкретен случай е обусловена от конкретните обстоятелства. С оглед на това въззивният съд е приел, че е нормално повдигането на обвинението срещу ищеца и воденото наказателно производство да са му причинили притеснения, неудобства, стрес и негативни преживявания; приел е също, че в случая от значение са обстоятелствата, че същият е заемал отговорна държавна служба – работел е като полицай, възрастта му – 57-годишен, в разцвета на силите си; не е осъждан; че воденото срещу него наказателно производство е нанесло тежки и необратими последици на професионалната му дейност; влошило се е здравословното му състояние – обострили са се заболяванията му псориазис и хипертония; съдът е отчел също, че наказателното производство е продължило 5 години и 4 месеца, но не по вина на ответната ПРБ е била забавена съдебната поръчка по разпита на румънския гражданин – свидетел по делото; отчел е и че спрямо ищеца, като обвиняем, е била взета мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 2 000 лв., като по делото не е доказано същата да е била внесена, следователно личната му свобода не е била ограничена; отчетени са и обстоятелствата, че ищецът е бил злепоставен в обществото и по месторабота, накърнени са били името и авторитетът му, като по делото не е доказано ответната ПРБ да е сезирала медиите за случая; прието е и че в случая няма съпричиняване. Предвид всички тези обстоятелства, въззивният съд е достигнал до извода, че за претърпените от ищеца, вследствие привличането му като обвиняем, а впоследствие като подсъдим, негативни преживявания, предвид техния интензитет и продължителност, сумата 10 000 лв. е подходящото, необходимото и достатъчно обезщетение за тях.
Видно от така изложените мотиви към обжалваната част на въззивното решение, апелативният съд – именно в качеството си на инстанция по съществото на материалноправния спор между страните, е изложил съображения (мотиви) относно наличието всички елементи от фактическия състав на специалния деликт по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, включително – относно наличието на доказана по делото причинна връзка между процесното незаконно обвинение и претърпените от ищеца процесни неимуществени вреди, за които е присъдено обезщетението в размер 10 000 лв.; респ. – изложени са съображения (мотиви) за липсата (респ. – за недоказаност) на причинна връзка между незаконното обвинение и тези от процесните неимуществени вреди, за които обезщетение не е присъдено. По този начин въззивният съд е разрешил формулирания от касатора процесуалноправен въпрос (следва ли съдът да изложи мотиви за причинната връзка между незаконното обвинение и настъпилите вреди, съобразени при определяне размера на обезщетението) не в противоречие, а в пълно съответствие със задължителните указания и разяснения, дадени с посочените от жалбоподателя, т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и с приетото в същия смисъл относно тълкуването и приложението на чл. 4 от ЗОДОВ, в също посоченото от касатора, решение № 256/04.11.2015 г. по гр. дело № 1277/2015 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС. При това положение, в случая не е налице наведеното от жалбоподателя допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване (в този смисъл – т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 151/09.07.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 201/2018 г. на Великотърновския апелативен съд, – в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. И. И., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.06.2017 г. до окончателното плащане.
В останалата част въззивното решение не е обжалвано.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: