О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1455
гр. София, 18.12.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 5363 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Ж. В. срещу решение № 314/25.02.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 2455/2014 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 3962/24.07.2014 г. по гр. дело № 14717/2013 г. на Варненския районен съд (В.), като краен резултат е постановено следното: отхвърлен е предявеният от жалбоподателката срещу Н. Р. Р., иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договор, обективиран в нотариален акт № ***/14.12.20** г., том *****, дело № 16112/2011 г., с който жалбоподателката е прехвърлила на ответницата собствения си недвижим имот, представляващ 2/4 идеални части от еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *****.****.***.*, находяща са в [населено място],[жк], [улица], ведно с 2/4 идеални части от дворното място, в което е построена сградата, с идентификатор *****.****.***, срещу задължението на ответницата да поеме гледането и издръжката на жалбоподателката, като ? осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега, докато е жива; уважен е насрещният иск между страните, като е допуснато, на основание чл. 97, ал. 1 от ЗЗД, преобразуване на задължението на Н. Р. към жалбоподателката, произтичащо от същия договор, за поемане на гледане и издръжка – в негов паричен еквивалент, определяйки размера на паричната издръжка на 150 лв., считано от 04.10.2013 г. до настъпване на основание за отпадане на трансформацията на натуралната грижа в парична равностойност, като Н. Р. е осъдена да заплаща на жалбоподателката посочената сума месечно, считано от посочената дата; в тежест на жалбоподателката са възложени разноски по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В жалбата се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на жалбоподателката, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните два (уточнени от състава на ВКС, съгласно т. 1, изр. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г.) правни въпроса: 1) когато в алеаторния договор не е посочено в какво се изразяват грижите и издръжката, следва ли съдът да изследва точно съдържанието на насрещните права и задължения на страните, както и правно-релевантните факти по иска за разваляне на такъв договор поради неизпълнение; и 2) относно преценката на доказателствата от съда при установяването на правно-релевантните факти по делото, и конкретно – следва ли въззивният съд да прецени всички доказателства, събрани по делото, които са от значение за спора. Жалбоподателката навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 33/10.02.2009 г. по гр. дело № 4449/2007 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 70/05.07.2011 г. по гр. дело № 612/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 41/23.02.2010 г. по гр. дело № 93/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, а вторият въпрос – в противоречие с решение № 411/27.10.2011 г. по гр. дело № 1857/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 26/06.02.2009 г. по гр. дело № 5524/2007 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС. Жалбоподателката сочи и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, но без да излага каквито и да било съображения в изложението си, двата изведени от нея правни въпроса, да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответницата по касационната жалба Н. Р. Р. в отговора си излага становище и подробни доводи, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
В мотивите към обжалваното решение въззивният съд е приел, че алеаторният договор е такъв, при който кредиторът, срещу прехвърляне право на собственост върху недвижим имот, получава като насрещна престация грижи и издръжка, както и че за да е налице точно изпълнение на същия от страна на длъжника, последният следва да предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора, в обем да бъдат задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. Прието е и че тези грижи и даването на издръжка в натура, с оглед свободата на договаряне, могат да бъдат предложени на кредитора за изпълнение и от повече от един длъжник, ако при тези условия е сключен договорът, както и че точното изпълнение на поетите задължения изисква кредиторът да получи желаните от него грижи и натурална издръжка непрекъснато и ежедневно, но не извън договорения обем, като дължимата престация по своя характер е единна и неделима, дори и при множество длъжници.
Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че с така изложените мотиви към обжалваното решение, въззивният съд е разрешил първия изведен от жалбоподателката правен въпрос, не в противоречие, а в съответствие със задължителната практика на ВКС, израз на която са и посочените от страна на жалбоподателката, решение № 70/05.07.2011 г. по гр. дело № 612/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 41/23.02.2010 г. по гр. дело № 93/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, които са постановени по реда на чл. 290 от ГПК.
Посоченото във връзка с първия въпрос, решение № 33/10.02.2009 г. по гр. дело № 4449/2007 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, както и посоченото във връзка с втория въпрос, решение № 26/06.02.2009 г. по гр. дело № 5524/2007 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, не следва да бъдат обсъждани, тъй като те са постановени по реда на отменения ГПК от 1952 г. и не формират задължителна практика на ВКС, респ. – не могат да обусловят допускането на касационното обжалване на въззивното решение на наведеното от жалбоподателката основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
От друга страна, вторият изведен в изложението към касационната жалба – процесуалноправен въпрос относно преценката на доказателствата по делото от съда, е разрешен с обжалваното въззивно решение в противоречие с посоченото от жалбоподателката решение № 411/27.10.2011 г. по гр. дело № 1857/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. Същото е постановено по реда на чл. 290 от ГПК и в него е прието, че съдът по същество е длъжен да прецени всички събрани по делото доказателства, които са от значение за спора, както и доводите на страните, и да основе решението си върху приетите от него в резултат на тази преценка, обстоятелства по делото и върху закона. В същия смисъл е и трайно установената практика на ВКС, намерила израз и в множество други решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК.
В противоречие с тази константна задължителна практика, въззивният съд е основал двата си решаващи извода по делото, че престираното от ответницата Р. представлява пълно и точно изпълнение на поетите по порцесния алеаторен договор задължения, както и че в определен момент жалбоподателката не е оказала нужното съдействие на ответницата за това изпълнение, единствено на показанията на двамата свидетели, доведени от страна на ответницата Р., и на две от писмените доказателства – решение по гр. дело № 3491/2013 г. на В. и прокурорско постановление. Във връзка с тези свои два решаващи извода по делото, окръжният съд по никакъв начин не е обсъдил в мотивите към обжалваното решение множеството други писмени доказателства по делото, както и показанията на разпитаните по делото трима свидетели, доведени от страна на жалбоподателката.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, само по изведения от жалбоподателката процесуалноправен въпрос относно преценката на доказателствата от съда при установяването на правно-релевантните факти по делото, и конкретно – следва ли въззивният съд да прецени всички доказателства, събрани по делото, които са от значение за спора.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателката следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата за допуснатото касационно обжалване (по двата иска – първоначалния и насрещния), държавна такса в размер 411.81 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 314/25.02.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 2455/2014 г. на Варненския окръжен съд;
УКАЗВА на жалбоподателката Р. Ж. В. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 411.81 лв.; като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната ? жалба ще бъде върната;
След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС – за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика по него – за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.