ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 561
гр. София, 02.12.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдията Цачева частно гражданско дело № 4887 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 278, ал.1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК.
С определение № 3240 от 30.09.2016 г. по ч.гр.д. № 4209/2016 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено определение от 01.08.2016 г. по гр.д. № 8333/2016 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молба на Н. Е. Н. по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса в производството по делото в размер на сумата от 9956,31 лв.
Срещу определението на Софийския апелативен съд е постъпила частна жалба вх. № 14945 от 21.10.2016 г., подадена от Н. Е. Н.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните процесуалноправни въпроси, обуславящи изхода на делото: към кой момент следва да са налице предпоставките за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК – този на образуване на производството по делото, подаване на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК или предходен момент, разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – определение № 274 от 12.05.2015 г. по ч.гр.д. № 1842/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о. и определение № 71/28.01.2015 г. по ч.т.д. № 25/2015 г., и кои са критериите, по които да се извърши преценката по чл. 83 ГПК; може ли тази преценка да почива на предположения и следва ли при формирането и да се съпоставят доходите на молителя с размера на дължимата държавната такса, разрешен в противоречие с приетото в определение № 274 от 12.05.2015 г. по дело № 1842/2015 г. на ІІІ г.о. ВКС, определение № 71 от 28.01.2015 г. по ч.т.д. № 25/2015 г.; определение № 206 от 17.05.2013 г. по ч.т.д. № 2434/2013 г.; определение № 40 по ч.гр.д. № 22/2012 г. и определение № 612/12.08.2010 г. по ч.т.д. № 564/2010 г.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Обстоятелствата по делото са следните:
С искова молба вх. № 92018/06.07.2016 г., въз основа на която е образувано гр.д. № 8333/2016 г. на Софийски градски съд, ищцата Н. Е. Н. е предявила срещу [фирма] обективно съединени искове за заплащане на сумата в размер от 248 907, 87 лв., от които 190 693 лв. – главница и 58 214, 87 лв. – законна лихва върху главницата, изтекла за периода от 05.07.2013 г. до 05.07.2016 г. С молба от 04.07.2016 г., ищцата е направила искане за освобождаване от внасяне на държавна такса по делото, възлизаща на 9956, 31 лв. С определение от 01.08.2016 г., Софийски градски съд е оставил молбата без уважение.
Определението на Софийски градски съд от 01.08.2016 г. е потвърдено с определение № 3240 от 30.09.2016 г. на Софийски апелативен съд по ч.гр.д. № 4209/2016 г. Изводът, че жалбоподателката разполага със средства за внасяне на държавна такса по делото е формиран след преценка на представени от ищцата доказателства за материално и състояние. Прието е, че получаваният годишен доход в размер от 5 040 лв. или 420 лв. месечно, притежаваните три недвижими имота и един лек автомобил, както и участието в три търговски дружества не дават основание за освобождаването и от внасяне на държавна такса. Прието е, че от представените в производството по делото доказателства се установява, че ищцата реализира по-голям годишен доход от посочения, тъй като декларирания по реда на чл. 50 ЗОДФЛ доход за 2013 г. е 23 182, 31 лв., а за 2014 г. – 20 686, 82 лв., а съгласно протокол № П-22221115096240-073/30.10.2015 г. на НАП, молителката е едноличен собственик на капитала и управител на [фирма], където може да реализира допълнителен доход. Прието е, че обстоятелството, че притежаваното от жалбоподателката имущество е възбранено, съотв. запорирано не е пречка за реализиране на доходи от управлението му чрез получаване на граждански плодове.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд.
Съгласно установената последователна практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът следва да прецени въз основа на представените от страната доказателства дали тя разполага с достатъчно средства да внесе държавна такса към момента на искането за освобождаване. В съответствие с така установената съдебна практика, въззивният съд е изследвал имущественото състояние на молителката към момента на предявеното искане, съобразявайки не само декларирания месечен доход, но и притежаваното от нея към този момент друго имущество, в т.ч. лек автомобил, три недвижими имоти и участие в три търговски дружества.
В съответствие с установената съдебна практика са разрешени и въпросите кои са критериите, по които да се извърши преценката по чл. 83 ГПК; може ли тази преценка да почива на предположения и следва ли при формирането и да се съпоставят доходите на молителя с размера на дължимата държавната такса. Съобразявайки съдебната практика, съгласно която съдът извършва преценка налице ли са предпоставките по чл. 83, ал.2 ГПК съпоставяйки размера на дължимата такса с доказателствата за имуществено състояние, семейно положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на такси и разноски за производството по делото, а изводите му не могат да почиват на предположения за евентуално реализирани доходи, въззивният съд е извършил анализ относно имуществените възможности на молителката без хипотетични предположения за възможно реализируем доход. Съобразил е, че ищцата притежава три недвижими имота (апартаменти в [населено място]), от които дори и възбранени би могла да реализира граждански плодове; че като търговец през последните години е реализирала сериозен доход (ревизионен акт № [ЕГН]/05.08.2014 г. на НАП относно наличието на задължение за внасяне на данък по чл. 48 от ЗОДФЛ в общ размер от 730 000 лв.; протокол № П-22221115096240-073/30.10.2015 г. на НАП за деклариран доход през 2013 г. 23182,31 лв, а за 2014 г. 20868 лева, извън декларирания месечен доход от 420 лева като самоосигуряващо си лице, както и обстоятелството, че ищцата е едноличен собственик на капитала на търговско дружество [фирма], т.е. че от съвкупната преценка на доказателствата следва извод, че материалното и положение не препятства да внесе държавна такса от 9956, 31 лв. за провеждане на производство по иск за връщане на предоставен от нея заем на търговско дружество в размер на 190693 лева.
Не е налице и твърдяното противоречие със сочените съдебни актове на Върховния касационен съд, в които преценката за освобождаване от държавна такса е извършена въз основа на обстоятелства, които разгледани в тяхната съвкупност се явяват различни от процесните.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване определение № 3240 от 30.09.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 4209/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: