О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 717
гр. София, 03.10.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 4943 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна (неточно наименована „касационна”) жалба на К. И. Б. срещу разпореждане от 26.07.2013 г., постановено по частно гр. дело № 2325/2012 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното разпореждане е върната частна жалба с вх. № 147/07.01.2013 г., подадена от жалбоподателя срещу определение № 2542/28.11.2012 г., постановено по същото частно гражданско дело на САС.
За да постанови обжалваното разпореждане от 26.07.2013 г., въззивният съд е приел, че с разпореждане от 15.03.2013 г. (неточно е посочена датата 15.07.2013 г.) е указал на жалбоподателя да представи доказателства за заплатена по сметка на ВКС държавна такса в размер 15 лв. и че това разпореждане е връчено лично на жалбоподателя на 10.04.2013 г., но в предоставения му срок той не отстранил констатираната нередовност. Съдът е приел и че по делото липсват данни жалбоподателят да е освободен от заплащане на държавна такса.
Частната жалба, по която е образувано настоящото производство, е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане. Жалбоподателят сочи като невярна констатацията на въззивния съд, че по делото липсвали данни той да е освободен от заплащане на държавна такса и поддържа, че е освободен от това си процесуално задължение.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:
Основателни са твърдението и доводът на жалбоподателя, че той е освободен от заплащане на държавна такса по делото. Такова освобождаване е постановено от друг състав на въззивния съд с определение № 1073/15.05.2012 г. по частно гр. дело № 1629/2012 г. на САС. Същият резултат е постановен и с определение № 342/09.05.2014 г. по частно гр. дело № 1591/2014 г. от друг състав на ІV-то гр. отд. на ВКС. Както е изяснено в мотивите към т. 12 от тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането на такси и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Искането се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата (молбата), съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски по цялото съдебно производство. По настоящото дело жалбоподателят е вече освободен от плащане на такси и разноски, като няма данни за промяна в обстоятелствата, а и съдът (САС и ВКС – в двете посочени определения) се е обосновал с представените от жалбоподателя декларации по чл. 83, ал. 2, т. 2 от ГПК. Деклараторът отговаря по НК за декларирани неверни обстоятелства, като производството по чл. 83, ал. 2 от ГПК не е състезателно. При промяна в обстоятелствата, съдът може да измени определението, с което е освободил страната от плащане на такси и разноски по делото, а при данни за невярно декларирани обстоятелства, може да сигнализира прокуратурата.
Отделно от горното, по частното гр. дело на въззивния съд не се намират данни и доказателства разпореждането от 15.03.2013 г. с указанията за внасяне на държавна такса в размер 15 лв. да е връчено на жалбоподателя.
По горните съображения обжалваното разпореждане от 26.07.2013 г., като неправилно, следва да се отмени и делото следва да се върне на въззивния съд за по-нататъшно администриране на частната жалба с вх. № 147/07.01.2013 г., подадена от жалбоподателя срещу определение № 2542/28.11.2012 г.
Съдът, като взе предвид използваните от жалбоподателя, в частната му жалба по настоящото производство, нецензурни и обидни изрази и квалификации спрямо съдебния състав, постановил обжалваното разпореждане, и спрямо съда изобщо, намира че на основание чл. 89, т. 3, пр. 1 от ГПК на жалбоподателя следва да бъде наложена глоба за обида на съда, в размер 100 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждането от 26.07.2013 г., постановено по частно гр. дело № 2325/2012 г. на Софийския апелативен съд;
ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за по-нататъшно администриране на частната жалба с вх. № 147/07.01.2013 г., подадена от К. И. Б. срещу определение № 2542/28.11.2012 г., постановено по същото частно гражданско дело;
ОСЪЖДА К. И. Б. да заплати по сметка на Върховния касационен съд сумата 100 лв. (сто лева), представляваща глоба , която му налага на основание чл. 89, т. 3, пр. 1 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване; в едноседмичен срок от връчване на съобщението жалбоподателят може да подаде до съда по настоящото дело молба за отмяна на наложената глоба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.