2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 557
София, 24.04. 2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на девети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 248 по описа за 2015 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Г…. срещу въззивно решение от 29.09.2014 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 11381/2013 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна М. С. С. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, като е изложил съображения за неоснователност на касационната жалба.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, осъдил Г… да заплати на М. С. сумата 4 393, 68 лв. – възнаграждение за извънреден труд за периода 01.10.2009 г. – 08.10.2012 г. и нощен труд за всяко дежурство от 22. 00 ч. до 6. 00 часа за същия период, ведно със законната лихва от 28.01.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 827, 78 лв. лихва за забава върху главницата, натрупана за периода от 01.10.2009 г. до 08.10.2012 г., а също и разноски по делото съразмерно уважената част от исковете.
За да постанови този резултат, съдът установил, че С. е служител на Г…, като заемал длъжност „главен полицай – старши надзирател” в Затвора в [населено място] за периода 02.05.2000 г. – 08.10.2012 г. Съдът намерил, че работодателят е бил длъжен да изплати на своя служител и времето за почивка и храна, което се включва в общата продължителност на 24 – часовата смяна. Въззивната инстанция се е позовала на чл. 300, ал. 2 ППЗИНЗС, според която нарядът в затворите, поправителните домове и затворническите общежития се състои от дежурен главен надзирател, дежурен командир на отделение и надзиратели. Приела е, че съгласно разпоредбите на чл. 301, ал. 3, 4, 5 и 6 ППЗИНЗС надзирателите се назначават на пост за 6, 8, 12 или 24 часа, като непрекъснатото носене на службата за една смяна на един пост не може да бъде повече от 12 часа; когато службата се носи без прекъсване, за работно време от 8 часа на постовия се осигурява половин час почивка, за работно време от 12 часа – 45 минути почивка, и за работно време от 24 часа – 90 минути почивка; при 24-часов график на дежурство до 20 часа са постова служба; служителите от наряда, които не изпълняват постова служба, са на разположение на дежурния главен надзирател – те имат право да почиват, без да се събличат, и не могат да напускат района на поделението. При анализ на тези разпоредби, съдът е достигнал до заключение, че поради естеството на осъществяваната дейност, при 24-часовите смени, ползваните през това време почивки за храна и физиологични нужди не следва да бъдат изключвани от отработеното време. По делото спорните четири часа касаят несъщинска почивка, в която служителят изпълнява по закон, в намален обем, своите служебни задължения и няма право да напуска работното си място, както и да съблича работното си облекло. Прието е, че за да се счете времето от 4 часа – право на почивка и същото да бъде изключено от работното време, следва работникът/служителят наистина да е в почивка – да е преустановил напълно, и то, служебните си задължения за съответния период от време. Изяснено е, че през тези 4 часа надзирателите не са на пост и не осъществяват контролно-охранителни функции пряко, но това не означава, че не са на работа – те са длъжни да бъдат на работното си място, да носят работно облекло, да спазват служебната дисциплина и при нужда ще започнат изпълнение в пълен обем на служебните си задължения. Касае се за време от 4 часа в рамките на 24-часовото дежурство, през което служителят е на разположение на работодателя в рамките на предприятието. Съдът се е позовал още и на разпоредбата на чл. 301, ал. 4 ППЗИНЗС, според която работното време при постова служба е 24 часа, независимо от уредената 90-минутна почивка.
Съдът се е позовал още и на решения на Съда на Европейската общност, постановени по преюдициални запитвания, с които е дадено тълкуване, че разграничителен критерий е дали по време на дежурството работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на място, определено от работодателя, както и на т. 55 от решението по дело № С-429/09 на С., според което работното време, състоящо се от периоди на дежурство и оперативна готовност, при които е необходимо физическото присъствие на съответния работник на работното място, е част от понятието „работно време” по смисъла на Директива 2003/88/ЕО.
При така приетото тълкуване, съдът е установил размера на дължимото трудово възнаграждение с помощта на експертиза за исковия период от време.
В изложението към касационната жалба е поставен материалноправният въпрос следва ли 4-те часа време на разположение, в рамките на 24-часово дежурство, да се отчитат като част от работното време. Касаторът поддържа, че по поставения правен въпрос е налице противоречива съдебна пректика, без да представя доказателства.
Съставът на Върховния касационен съд намира ,че не са налице основания за допускане касационно обжлаване на въззивното решение. Повдигнатият правен въпрос е от значение за постановения резултат, но по него е постановено Тълкувателно решение № 8/2013 г. от ОСГК на ВКС и въззивното решение е изцяло съобразено с дадените в тълкувателния акт указания.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 29.09.2014 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 11381/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: