О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 499
гр. София, 04.04. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 7772 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. И. срещу решение от 15.07.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 2230/2013 г. на Софийския градски съд. С него, като е потвърдено решение № 57-ІІ-70, поправено с решение от 28.01.2013 г., постановени по гр. дело № 10387/2011 г. на Софийския районен съд, са отхвърлени, предявените от жалбоподателя срещу [фирма], искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение на жалбоподателя, извършено със заповед № 17/01.10.2010 г., за възстановяване на жалбоподателя на длъжността „монтьор, ремонт на машини и оборудване” при ответното дружество и за осъждане на последното да заплати на жалбоподателя сумата 7 668 лв. – обезщетение за оставане без работа за шестмесечния период след уволнението, ведно със законната лихва, считано от 14.03.2011 г. до окончателното изплащане; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните два процесуалноправни въпроса: 1) надлежно ли е връчването на нотариална покана чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК, при положение, че в самото уведомление до адресата не е посочена причината, наложила подобно връчване, и конкретно – не е посочено дали е била налице някоя от предпоставките, изброени в чл. 47, ал. 1 от ГПК за такова залепване; и 2) дали разписка или протокол, изготвени от връчителя на поканата, в които е отразено, че адресатът отказва да получи поканата и/или че на адреса не се е намерило лице, което да се съгласи да получи поканата, без обаче тези предпоставки по чл. 47, ал. 1 от ГПК да са посочени в самото уведомление до адресата, са достатъчни, за да се счита, че връчването на нотариалната покана чрез залепване на уведомлението по чл. 47 от ГПК е редовно. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като подържа, че тези процесуалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответното [фирма] в отговорите на изложението и на касационната жалбата излага становище и доводи, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на направените по делото разноски.
За да отхвърли предявените по делото искове на касатора за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е намерил за основателно възражението на ответника, че исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ са погасени по давност, както и че това обуславя неоснователността и на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. Приел е, че процесната заповед за наложеното дисциплинарно наказание следва да се счита връчена на касатора-ищец най-късно на 09.11.2010 г., на която дата трудовото правоотношение между страните е било прекратено, а исковата молба е подадена на 14.03.2011 г., т.е. – след изтичането на двумесечния давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ. За да достигне до тези изводи, градският съд е приел, че процесната заповед за дисциплинарно уволнение е връчена на ищеца чрез нотариална покана, като самото връчване е редовно извършено чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК, към който (и към всички разпоредби на чл. 37 – чл. 55 от ГПК) препраща чл. 50 от ЗННД. В тази връзка, въззивният съд е приел за установено по делото, че нотариалната покана (респ. – заповедта за уволнение) не е могла да бъде връчена нито лично на адресата, нито на друго лице при трикратните посещения от връчителя на 12.10.2010 г., 14.10.2010 г. и 16.10.2010 г. на адреса, който ищецът официално е обявил за постоянен и настоящ, и на който не се спори по делото, че е живеел, при това – през период, за който той твърди, че не е започвал работа при друг работодател, като едното от посещенията е било в неприсъствен ден. Установено е и че в разписката връчителят изрично е удостоверил, че на посочените дати ищецът не е бил открит на адреса и не се е намерило лице, което да получи книжата. Установено е и че поради това, на 19.10.2010 г. е залепено уведомление от връчителя на вътрешната страна на пощенската кутия, както и че е налице официално удостоверяване от нотариуса, че до 09.11.2010 г. ищецът не се е явил в нотариалната кантора, за да получи нотариалната покана. При така установените обстоятелства по делото, градският съд е намерил за изцяло спазена процедурата по чл. 47 от ГПК, както и че ищецът няма основание да твърди, че не е бил уведомен за заповедта за дисциплинарното уволнение. В тази връзка, предвид обсъдените преди това писмени и гласни доказателства по делото, е посочено, че служителят в нотариалната кантора – връчителят (която е също е разпитана като свидетел по делото) е направила всичко зависещо от нея за връчване на книжата, в това число е търсила и съдействие на съсед. С оглед това и предвид безспорното по делото обстоятелство, че ищецът е живеел на адреса, на който е бил търсен, въззивният съд е приел, че едноседмичният период, през който са извършени посещенията на връчителя, е напълно достатъчен за извода, че са спазени изискванията на процесуалния закон. Като допълнителен аргумент, съдът е изтъкнал и установеното от гласните доказателства по делото обстоятелство, че при едно от посещенията на връчителя, същата е разговаряла с мъж и жена на адреса, чиято самоличност не е категорично установена, които са заявили, че „адресатът го няма на адреса”, като от това са направени изводите, че ако този мъж е бил самият ищец, то поведението му сочи, че е целял да се укрие, а ако е било друго лице – че е налице втората предпоставка по чл. 47, ал. 1, изр. 1 от ГПК – липса на съгласие от това лице да получи нотариалната покана (респ. – заповедта за уволнение).
Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по двата изведени от касатора процесуалноправни въпроса, в сочената от него хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от ГПК ясно сочи съдържанието на уведомлението, което връчителят залепва съгласно ал. 1, а именно – в него се посочват мястото (канцеларията на съда, общината, респ. – кантората на частния съдебен изпълнител или нотариуса), където са оставени книжата за връчване, както и двуседмичният срок от залепването на уведомлението, в който те могат да бъдат получени там от адресата. Процесуалният закон не изисква в уведомлението, което се залепва на адреса, да се сочат конкретните обстоятелства, осъществяващи предпоставките по чл. 47, ал. 1 от ГПК, при които се извършва връчването по този ред (адресатът да не може да бъде намерен на адреса и да не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, призовката или книжата). Тези обстоятелства следва да се посочат единствено в разписката, която връчителят връща на органа, разпоредил връчването (съда, съдебния изпълнител, нотариуса), и с която и адресатът може да се запознае при получаване на книжата. Това ясно е видно и от утвърдения, съгласно чл. 55 от ГПК, образец на уведомлението и разписката към него – приложение № 32 към чл. 4, т. 1 от Нар. № 7/22.02.2008 г. за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по ГПК, издадена от министъра на правосъдието. В съдебната практика никога не е имало колебания и съмнения, и че удостовереното от връчителя в разписката относно конкретните обстоятелства, осъществяващи предпоставките по чл. 47, ал. 1 от ГПК за извършването на връчване чрез залепване на уведомление, се ползва с материалната доказателствена сила на официален документ по чл. 179 от ГПК, удостоверяващ редовността на това връчване до опровергаването му по реда на чл. 193 и чл. 194 от ГПК. Съгласно препращащата норма на чл. 50 от ЗННД, всичко изложено се отнася и за връчването на нотариална покана, респ. – на приложени към нея книжа.
В конкретния случай въззивният съд е установил редовността на връчването на процесната заповед за дисциплинарно уволнение чрез нотариалната покана по реда на чл. 47 от ГПК, не само въз основа на уведомлението и разписката, а след обсъждане, анализ и преценка и на всички останали събрани по делото писмени и гласни доказателства по повод направените от касатора оспорвания и възражения.
От изложеното е видно, че процесуалноправните въпроси относно съдържанието на уведомлението и разписката, и редовността на връчването на нотариална покана по реда на чл. 47 от ГПК, са уредени с ясни правни норми, чието тълкуване не създава затруднения при правоприлагането в практиката на съдилищата. Поради това, тези два, изведени от касатора процесуалноправни въпроса, не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Независимо от изхода на делото, на ответника не следва да се присъждат, претендираните от него разноски за производството пред касационната съдебна инстанция, тъй като не се установява той да е направили такива разноски – в тази насока от негова страна не са представени никакви доказателства.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението от 15.07.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 2230/2013 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.