О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 798
София, 22.10. 2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1940 по описа за 2018 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], представлявано от управителя Н. Х. А., чрез адв. О. Х. С., срещу въззивно решение № 439/23.02.2018 г., постановено по гр.д. № 5459/2016 г. от Софийски апелативен съд.
Излага доводи за неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Насрещната страна М. Б. Р., чрез адв. П. З., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и, че касационната жалба е неоснователна. Моли за присъждане на сторените в инстанцията разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касаторът, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
За да отмени първостепенното решение и да отхвърли предявения от [фирма] против М. Б. Р. конститутивен иск за обявяване за окончателен предварителния договор от 06.11.2010 г., въззивният съд е приел, че сключеният между страните договор представлява неавтентичен документ, който следва да бъде изключен от доказателствата по делото. Този извод е направен на база на заключението по допуснатата на въззивна инстанция и приета от Софийски апелативен съд петорна съдебно-почеркова експертиза.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпроса: длъжен ли е съдът да обсъди и мотивира решението си въз основа на всички заключения на вещите лица, дадени при разглеждане на делото. Поддържа се, че същият е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в приложените съдебни решения: решение № 108/16.05.2011 г. по гр.д. № 1814/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 241/23.10.2013 по гр.д. № 3194/2013 г. на ВКС, I г.о., решение № 118/15.05.2012 г. по гр.д. № 588/2011 г. на ВКС, III г.о., решение № 193/09.01.2012 г. по гр.д. № 2519/2014 г. на ВКС, III г.о., решение № 248/16.11.2015 г. по гр.д. № 1271/2015 г. на ВКС, III г.о., решение № 107/27.07.2015 г. по т.д. 4680/2013 г. на ВКС, I т.о.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В цитираните съдебни актове е изяснено първо, че съдът не е длъжен да възприеме заключение на вещо лице; второ, че трябва да извърши преценка за годността на експертизата и дали я възприема или не, при противоречиви заключения да се обоснове защо възприема едно, а друго не; трето – ако възприема експертното мнение, да го обсъди заедно с другите относими доказателства и въз основа на анализ да достигне до съответното фактическо заключение
В случая въззивният съд не е постановил нещо различно.
Съдът е преценил всички изготвени по делото съдебнопочеркови експертизи. Изрично е посочил, че не кредитира заключенията, приети от първостепенния съд, поради това, че са необосновани, като е изложил и съображения за това. Именно поради допуснати пропуски и непълно изследване, апелативният съд е допуснал нова съдебнопочрекова експертиза и е разширил допълнително състава на експертите от три – на пет. Подробно се е аргументирал защо възприема заключението на последната експертиза, според което при оспорения документ се касае за наподобяване на чужд почерк, като имитаторът се е стараел максимално да възпроизведе формата, посоката и размера на графичните знаци, при което се пропускат и/или неточно се възпроизвеждат някои особености, намиращи отражения в отделни различия в частни графически признаци които не се срещат в сравнителния материал на лицето и не са присъщи за неговия почерк.
Други доказателства, освен съдебните експертизи не са събирани относно автентичността на документа досежно подписа на обещателя по предварителния договор.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 10530 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 439/23.02.2018 г., постановено по гр.д. № 5459/2016 г. от Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА от [фирма], представлявано от управителя Н. Х. А. да заплати на М. Б. Р. сумата в размер на 10 530 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: