2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
гр. София, 08.01. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 6381 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано като такова по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК – по частна касационна жалба на Н. М. Н., подадена чрез пълномощника му по делото адв. Н. М. срещу определение № 9413/14.05.2013 г., постановено по частно гр. дело № 14694/2012 г. на Софийския градски съд. С него е оставена без уважение частната жалба на същия жалбоподател срещу разпореждане от 21.06.2012 г. по гр. дело № 53449/2011 г. на Софийския районен съд (СРС), с което е върната исковата молба с вх. № 53554/05.12.2011 г. на жалбоподателя и е прекратено производството по същото първоинстанционно дело. За да постанови обжалваното определение, въззвният съд е приел за установено, че при СРС има образувано друго гр. дело № 19008/2011 г. с идентични страни и предмет, и е споделил изводите на първоинстанционния съд, че са налице предпоставките на чл. 126, ал. 1 от ГПК – в същия съд са налични две висящи дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, поради което по-късно заведеното дело следва да бъде прекратено служебно.
При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира частната касационна жалба за процесуално недопустима по следните съображения:
Видно от исковата молба с вх. № 53554/05.12.2011 г., жалбоподателят е сезирал първоинстанционния съд с частичен осъдителен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, в размер 2 000 лв. (от общо 800 000 лв.). Цената на така предявения иск, съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, възлиза на сумата 2 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, въззивното решение, което би било постановено по този иск с цена до 5 000 лв., не би подлежало на касационно обжалване. От това следва, че съгласно препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 4 от ГПК, и атакуваното по настоящото дело въззивно определение, постановено по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, не подлежи на касационно обжалване. Направеното от жалбоподателя-ищец с молба от 23.07.2012 г. – след постановяване на прекратителното първоинстанционно разпореждане от 21.06.2012 г., заявление за увеличение на размера на предявения частичен иск, не е допуснато по делото, а и като направено по вече прекратено първоинстанционно производство съгласно чл. 277 от ГПК, същото е процесуално недопустимо, поради което не следва да се взема предвид и при преценката по чл. 274, ал. 4, във вр. с чл. 280, ал. 2 от ГПК относно процесуалната допустимост на подадената частна касационна жалба (противното би обезсмислило приложението на тези процесуалноправни норми, ограничаващи касационното обжалване според цената на иска).
Предвид горното, подадената частна касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба с вх. № 75852/25.06.2013 г., подадена от Н. М. Н., чрез пълномощника му по делото адв. Н. М., срещу определение № 9413/14.05.2013 г., постановено по частно гр. дело № 14694/2012 г. на Софийския градски съд; и ПРЕКРАТЯВА производството по частно гр. дело № 6381/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.