О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 769
София, 14.06.2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 104 по описа за 2013 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма] – В., представлявано от членовете на УС Б. Г. М., Б. Д. П. и П. С. С., чрез процесуалните си представители адв. М. Е. Б. и адв. П. Д. Г. срещу въззивно решение № 1814/18.10.2012 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 2001/2012 г.
Излагат се доводи за противоречие с материалния закон – Закона за енергетиката и необоснованост при тълкуването на ОУ на ДПЕЕЕМ .
Насрещната страна К. Г. К. чрез адв. К. К. от АК – В. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване; въззивното решение е съобразено с трайно установената и задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК, като не са налице основания за осъвременяването й. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията, като представя и списък по чл. 80 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
К. Г. К. е предявил срещу [фирма], [населено място], преобразувано в хода на процеса в [фирма], В. иск за установяване, че не дължи сумата 9040,53лв. – корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 30.01.2011г. до 28.07.2011г.
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Варненски районен съд, уважил иска и осъдил ответника да заплати на ищеца съдебноделоводните разноски по делото.
За да постанови този резултат, съдът установил, че К. К. е потребител на електрическа енергия по силата на договорни отношения за доставка на ел. енергия с [фирма], [населено място]. На 28.07.2001 г. служители на [фирма], В. са извършили техническа проверка, при която е констатирано, че електромер фабр.№1125091000964118, измерен с еталон отчита грешка в размер на „-45,28%”.
На К. К. е начислена сумата 9040,53 лв. като корекция на сметката.
Съобразно заключение на съдебносчетоводна експертиза е прието че дължимото количество за доплащане е изчислено съобразно методологията на чл.38, ал.3 от ОУ, като е спазен посочения в чл.38, ал.4 период от 180 дни, спрямо последния възможен редовно отчетен период.
Съдът установил въз основа на съдебно заключение, че в случай на поставяне на мостов кабел, СТИ излиза от клас на точност, поради което и същото не може да се използва за точно измерване. Осъществява се отклоняване на ел.енергия и същата не се отчита.
Съдът приел, че по силата на чл. 98а от ЗЕ, одобрени с решение на ДКЕВР от 07.11.2007г., изменени 2009г., одобрено от ДКЕВР с решение №ОУ-004/06.04.2009г., в сила от 17.05.2009г., публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Нормата е специална и дерогира общото правило на чл. 298, ал. 1, т. 1 от ТЗ, поради което е направен извод, че К. е обвързан от съдържащата се в Общите условия регламентация.
По силата на чл. 24 от ОУ на ДПЕЕ на [фирма], доставчикът е оправомощен да извършва изчисляване и коригиране на сметките за използвана от потребителите ел. енергия за изминал период. Тези действия се извършват въз основа на представени от [фирма] констативни протоколи и справки за начислена енергия. Протоколът от проведената проверка е частен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила, поради което обективираните в него констатации не обвързват съда. Страните спорят за това налице ли са били предпоставките за извършване на едностранна корекция на стойността на потребената електроенергия и ответникът, чиято е тежестта на доказване, не е провел пълно главно доказване.
Изложени са и допълнителни съображения, че разпоредбата на чл. 38 от Общите условия предвижда ред за санкциониране на потребителя, без да се изисква доказване на виновно поведение на последния, с което по същество се въвежда обективна отговорност за абоната. Този тип дълг е изключение, тъй като ангажира отговорността на едно лице, независимо от неговото поведение, поради което нейното предвиждане е правомощие единствено на законодателя. Нито в ЗЕ, нито в Наредба №6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, нито в Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката е предвидена възможност и методика за извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за минал период. Подобна хипотеза не е уредена и в Правилата за търговия с електрическа енергия и в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия. Съдът е достигнал до заключение, че въвеждането на обективна отговорност по взаимно съгласие между страните влиза в колизия с пределите на договорната автономия по чл.9 ЗЗД.
Прието е още, че обсъжданите правила на ОУ на ДПЕЕ противоречат и на разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, която урежда пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която отговорност е винаги виновна и е в границите, посочени в чл. 82 от ЗЗД. Поради това и на осн.чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД е прието, че клаузите на ОУ на ДПЕЕ, уреждащи едностранната корекционна процедура, се явяват нищожни и не могат да произведат правно действие. Нищожността на посочената разпоредба води до неправомерност на извършената корекция на сметката, предвид което и издадената справка не може да установи вземане в полза на въззивното дружество.
В заключение въззивният съд е постановил, че К. К. не дължи начислената му сума чрез извършената корекционна процедура.
В изложението към касационната жалба е поставен материалноправният въпрос за наличието на правната възможност доставчикът на електрическа енергия да извърши последваща промяна на сметките на своите абонати, поради установен нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера – средството за търговско измерване.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните съображения: съществуващата съдебна практика по чл. 290 ГПК се нуждае от промяна, тъй като е погрешна – освобождава абонатите от отговорност за плащане, без да държи сметка дали е налице неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и създава условия за дискриминация на електроразпределителните дружества, които за разлика от други оператори на преносни мрежи, са лишени от възможността да бъде улеснена събираемостта на вземанията им. Поддържа се, че възприетото разрешение противоречи на Решение № 21/96г. на КС по конст.дело № 19/96, че разпоредбите на ЗЕ са съвместими с конституционните текстове.
Поддържа се още и законодателен пропуск – не е уредена възможността за последваща промяна на сметките на потребителите, поради което казусът следва да бъде разрешен чрез аналогия на закона при съобразяване с целите му.
Развива съображения относно характера на решението на председателя на ДКЕВР № У-004/06.04.2009г., с което са одобрени ОУ в частта за корекционните сметки, като общ административен акт, част от българското обективно право. Поддържа, че отказът на съдилищата да се съобразят с него /или да се произнесат по съществуването и действието на тази регулация/, е в противоречие с основните принципи на гражданския процес.
И накрая, поддържа, че съществуващата съдебна практика не е съобразена с приетите изменения в ЗЕ ДВ бр.54/17.07.2012г.
Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос е от значение за постановения резултат, но не е единственото съображение, поради което искът на К. е уважен. Относно съображенията на въззивната инстанция, че доставчикът на електрическа енергия не е доказал по безспорен начин всички предпоставки, даващи му право на едностранна корекция в сметките за минало време, няма касационни оплаквания, нито повдигнати правни въпроси.
Ето защо, независимо какъв би бил отговорът на повдигнатия в изложението въпрос, той не може да доведе до различен краен правен резултат и поради това, не може да е основание за допускане на касационно обжалване /срв. разясненията по т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.09.2010г. на ОСГТК на ВКС/.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че разглеждането на правния въпрос от касационната инстанция не се налага с оглед точното приложение на закона и за развитие на правото.
Промяната на законовата уредба, действаща занапред и неприложима за настоящия спор, не може да бъде основание за промяна на съдебната практика по тълкуване на закона в редакцията му преди изменението.
Непълнотата в правната уредба, която касаторът счита, че следва да бъде отстранена чрез аналогия на закона, или аналогия на правото, за да допринесе за развитието му, не е равнозначна на непредвидена в закона възможност, на липса на законово основание да бъде извършена едностранна корекция на сметки от доставчика на електрическа енергия.
Точното прилагане по смисъла на т.3 е относимо към разкриване на смисъла на правните разпоредби, чрез тълкуването им и прилагането на нормата в истинския й смисъл. Тълкуването на клауза от договор не попада в приложното поле на понятието „точно прилагане на закона“.
Следва да се посочи и това, че конституционосъобразността на нормите на Закона за енергетиката, няма отношение към точното приложение на закона при преценката за нищожност на договорни разпоредби, като противоречащи на императивни правни норми.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 1000 лв. заплатен адвокатски хонорар, което се установява в договор за правна защита и съдействие от 14.01.2013 г. .
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 1814/18.10.2012 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 2001/2012 г.
ОСЪЖДА [фирма], В. ЕИК[ЕИК] /правоприемник на [фирма], [населено място]/ да заплати на К. Г. К. съдебен адрес [населено място], [улица] сумата в размер на 1000 /хиляда/ лв., представляващи разноски, направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: