Определение №172 от 11.4.2018 по ч.пр. дело №1107/1107 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 172

гр. София, 11 април 2018 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ

като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 1107 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от името на етажните собственици в етажната собственост на сграда с идентификатор ….., представляваща секция „….“, находяща се във ваканционен комплекс „А. г.“ в [населено място], [улица], м. „Б.“, срещу определение № 465/08.12.2017 г., постановено по частно гр. дело № 4519/2017 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд (ІІІ-то гр. отд. на ВКС). С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната касационна жалба на жалбоподателите срещу определение № 3937/21.07.2017 г. по частно възз. гр. дело № 468/2017 г. на Благоевградския окръжен съд.
Частната жалба, по която е образувано настоящото частно производство е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че съставът на ІІІ-то гр. отд. на ВКС неправилно приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК за необжалваемост на въззивното определение тъй като размерът на претендираните по делото суми не преминава прага от 5 000 лв. за граждански дела по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. В тази връзка в частната жалба касаторите се позовават на разпоредбата на чл. 28 от КМПЧ, както и на определение № 293/16.05.2011 г. по ч. гр. дело № 198/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, т. 9, б. „в“ от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, определение № 342/10.07.2017 г. по ч. търг. дело № 1435/2017 г. на І-во търг. отд. на ВКС, определение № 672/21.07.2010 г. по ч. търг. дело № 505/2010 г. на І-во търг. отд. на ВКС, а в допълнително подадена молба – и на определение № 432/22.11.2017 г. по частно гр. дело № 3834/2017 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и определение № 12/11.01.2018 г. по частно гр. дело № 4784/2017 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС.
Ответниците по частната жалба Д. М. и С. П. М. не са подали отговори на жалбата.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С въззивното определение № 3937/21.07.2017 г. (срещу което е подадена оставената без разглеждане частна касационна жалба), окръжният съд е потвърдил определение № 2238/13.04.2017 г. по гр. дело № 311/2017 г. на Разложкия районен съд, с което последният е прогласил, че българският съд не е компетентен да разгледа исковете, предявени от жалбоподателите, и е прекратил производството по същото гр. дело.
За да постанови обжалваното определение № 465/08.12.2017 г., съставът на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е установил, че общата цена на предявените по делото исковете е 1 095.96 EUR, от които: 991.40 EUR – главница и 104.56 EUR – законна лихва, предвид което е приел, че решението по тези искове не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, поради което и въззивното определение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира тези изводи за правилни. Разпоредбата на чл. 28 от КМЧП, предвиждаща въззивно и касационно обжалване на определенията относно международната компетентост на българския съд, не съдържа специална уредба, която да изключва приложението на общите процесуални норми на чл. 274, ал. 4, във вр. с чл. 280, ал. 3 (преди ал. 2) от ГПК относно процесуалната допустимост на касационното обжалване на въззивните актове. В никой от посочените от жалбоподателите актове на ВКС не е прието нещо различно. Напротив последователната практика на ВКС е именно в този смисъл, например: определение № 113/08.03.2018 г. по ч. гр. д. № 842/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение № 118/13.03.2018 г. по ч. гр. д. № 918/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, определение № 122/19.03.2018 г. по ч. гр. д. № 962/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, определение № 81/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 411/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, определение № 6/04.01.2018 г. по ч. гр. д. № 5046/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение № 80/19.02.2018 г. по ч. гр. д. № 479/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение № 15/10.01.2018 г. по ч. гр. д. № 1/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение № 68/12.02.2018 г. по ч. гр. д. № 410/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение № 88/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 420/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение № 593/08.12.2017 г. по ч. гр. д. № 4775/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение № 495/20.12.2017 г. по ч. гр. д. № 4782/2017 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, определение № 584/05.12.2017 г. по ч. гр. д. № 4518/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение № 602/14.12.2017 г. по ч. гр. д. № 3980/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение № 558/21.11.2017 г. по ч. гр. д. № 4504/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение № 119/13.03.2018 г. по ч. гр. д. № 939/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение № 85/26.02.2018 г. по ч. гр. д. № 5099/2017 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, определение № 108/07.03.2018 г. по ч. гр. д. № 409/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, определение № 121/13.03.2018 г. по ч. гр. д. № 742/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение № 128/16.03.2018 г. по ч. гр. д. № 727/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение № 129/16.03.2018 г. по ч. гр. д. № 969/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и пр.
По изложените съображения, обжалваното определение е правилно, а при извършената служебна проверка се установи и че то е валидно и процесуално допустимо, поради което следва да се потвърди.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 465/08.12.2017 г., постановено по частно гр. дело № 4519/2017 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top