1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
София, 01.02.2017 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3645 по описа за 2016 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. М. А., чрез адвокат И. Ц., срещу въззивно решение № 274/10.06.2016 г., постановено от Плевенския окръжен съд по в.гр.д. № 248/2016 г.
Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение. Иска отмяна на въззивния съдебен акт и уважаване на претенциите. Моли за присъждане на направените разноски по делото във всички инстанции.
Насрещната страна Гимназия с преподаване на чужди езици (Г.) – [населено място] не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Плевенски районен съд, е отхвърлил исковете на П. М. А. за отмяна на заповед за уволнение, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
За да се постанови този резултат, въззивният съд установил, че страните са били в трудово правоотношение, считано от 1992 г., като ищцата А. (касатор в настоящото производство) към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение работела при ответника Г. – [населено място] на длъжността „старши учител по информатика и информационни технологии“. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № РД-15-90 от 08.10.2015 г., считано от същата дата, поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата – основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. Заповедта за прекратяване била връчена на 08.10.2015г., при отказ на служителя, удостоверен с подписите на двама свидетели. Мотивирана е с липсата на конкретно посочени качества, необходими за осъществяване на ефективен учебен процес: организираност, съсредоточеност, толерантност, отзивчивост, усет към слабостите при усвояване на учебния материал, индивидуален подход към всеки ученик. Съдът установил, че посоченото в заповедта отговаря на обективните възможности на служителя, след анализ на протоколи, проверки на работата, уведомителните писма от учениците и техните родители и гласни доказателства. В заключение въззивната инстанция намерила, че заповедта е законосъобразна и отхвърлил всички претенции.
В изложението към касационната жалба касаторът развива по съществото си оплаквания за неправилност – несъгласие с правните заключения на въззивния съд, като ги замества със свои. Поставени са и следните правни въпроси: какво означава трайно загубване на качества и какъв срок е необходим, за да се приеме, че изискуемите качества, които служителят е притежавал към определен момент, са вече загубени; може ли да се приеме, че недисциплинираността на учениците се дължи на липса на качества в конкретен учител и не е ли виновно за това явление цялото училище и най-вече неговото ръководство, както и на цялата ни деградирала образователна система; изброените в заповедта за уволнение понятия характеризират ли професионални качества на учител; достатъчна ли е такава обща квалификация, за да се приеме, че изброените понятия са личностни и професионални качества.
Последният правен въпрос е неотносим към постановеното от съда, а и съдържа в себе си твърдение на касатора, което не отговаря на данните по делото. Заповедта е ясно мотивирана, с конкретно посочени умения и качества, които според работодателя липсват на служителя, като разрешението на въззивния съд е в съответствие с трайно установената съдебна практика и не се установява противоречие с някое от посочените в изложението съдебни решения. Както изрично е изяснено по реда на чл. 290 ГПК в решени № 202/19.06.02012 г. по гр.д. № 804/2011 г. на ВКС, IV г.о., решение № 421/02.04.2013 г. по гр.д. № 49/2012 г. на ВКС, IVг., решение № 15/05.03.2013 г. по гр.д. № 209/2012 г. на ВКС, IVг.о. и решение № 318/11.11.2014 г. по гр.д. № 1201/2014 г. на ІV г.о. ВКС, в заповед по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ следва да са изложени липсващите качества било чрез изричното им изброяване, било чрез посочване на обстоятелствата, които сочат на тази липса. Важното е от заповедта за уволнение да е ясно и за работника, и за съда, какви са качествата, които работникът или служителя трябва да има, но му липсват. Наличието или липсата на качествата не може да бъде измерено пряко. За тях може да се съди единствено по поведението на работника – неговите действия и бездействия и по получените резултати. Затова е без значение дали качествата ще бъдат посочени чрез по-общото или по-конкретното им описание, или чрез описание на начина на работа и/или посочване на задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни.
Другите въпроси са от значение за постановения резултат, но не се установява поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, евентуално по т. 3 ГПК. Предоставените към изложението съдебни решения не разглеждат въпроси, идентични с поставените, а и са постановени при различни обстоятелства и с оглед различни съображения, свързани с тълкуването на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ
В решение № 595 от 06.06.2001 г. на ВКС на III г.о., в мотивите на съдебния акт, е прието, че не може да се прекратява трудово правоотношение поради липса на качества поради допуснати на нарушения, за които е наложено дисциплинарно наказание. В решение № 120 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 5128/2013 г. на IV г.о. са разграничени хипотезите на ангажиране дисциплинарната отговорност на служителя от тези на прекратяване на трудовото правоотношение поради липса на качества у служителя за ефективно изпълнение на възложената работа, като въззивното решение, предмет на касационната жалба, освен това, не му и противоречи. Въпрос за разграничение на съставите на безвиновното несправяне с работата и виновното неизпълнение на трудови задължения, не е поставян, а и той би имал значение, ако страните не спорят, че е налице посоченото в заповедта несправяне с трудовите функции, но се твърди, че то е в резултат не на обективните възможности на работника/служителя, а на виновно лошо или пълно неизпълнение на трудовите задължения.
Неизпълнението, некачественото или неефективното изпълнение на трудовите функции е винаги неизпълнение на трудовите задължения. То може да е резултат както от обективните възможности на служителя, така и на виновното неизпълнение на възложените задачи – решение № 101/25.05.2010 г. по гр. дело № 4035/2008 г. на ВКС, IV г.о. Както е прието по реда на чл. 290 ГПК в решение № 421/02.04.2013 г. по гр.д. № 49/2012 г. на ВКС, IVг.о., допустимо е в заповед за уволнение да са изложени факти и обстоятелства, които сочат от една страна на извършени дисциплинарни нарушения, а от друга – на липса на качество у работника или служителя. За да бъде прекратено трудовото правоотношение поради липса на качества, нужно е да се посочи в заповедта и да се установи несъответствие между възможностите на служителя с изискванията и критериите на работодателя, доколкото те не противоречат на закона и добрите нрави и са съответни спрямо длъжността и от значение за изпълнение на трудовите задължения. Тези качества може да са както професионални, така и личностни. Именно липсата им води до неизпълнение, лошо или недостатъчно качествено или резултатно изпълнение на работата.
В тази връзка, не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса дали изброените в заповедта за уволнение качества характеризират професионални качества на учителя – не е нужно непременно да липсват само професионални качества и умения, за да е налице хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ (виж също и решение № 291/02.04.2014 г. по гр.д. № 2823/2013 г. на III г.о. на ВКС), а и няма никакво съмнение, че един педагог следва да има познания не само по дисциплината, която преподава, но и множество други качества, включително личностни и организационни, за да отговори за изискванията за длъжността, която заема и, каквито, несъмнено, са и нуждите на работодателя.
Въпросите, имащи отношение към това, кога липсата на качества е обективно и трайно състояние, също не отговарят на критериите по чл. 280, ал. 1, то. 3 ГПК. Съществува многобройна и непротиворечива съдебна практика, вкл. и по реда на чл. 290 ГПК, която е и напълно съобразена във въззивното решение – напр. в решение № 101/25.05.2010 г. по гр. дело № 4035/2008 г. на IV г.о. на ВКС е изяснено, че щом недостатъчни професионални знания, умения, навици на работника/служителя е поради недостатъчен опит или природни дадености и не се касае за спорадично и изолирано поведение, то неизпълнението на трудовите задължения съставлява трайно състояние, което е обективно. В случая, съдът е установявал уменията и поведението на учителя в един достатъчно продължителен период от време от няколко години, без промяна в положителна насока и поправяне.
Няма никакво съмнение, също така, че е без значение дали и други учители и служители с поведението си и педагогическите си умения способстват за лошата дисциплина на учениците, тъй като, работодателят не извършва подбор между тях, нито се установява вина у учителя, с когото трудовият договор е прекратен по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Уменията и качествата, включително на ръководството, нямат отношение към уменията на самата ищца – касатор.
Твърденията за слабости в системата като цяло, също не изключват приложението на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, щом служителят не притежава нужните качества за справяне с работата.
В заключение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 274/10.06.2016 г., постановено от Плевенския окръжен съд по в.гр.д. № 248/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: