2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 902
гр. София, 07.12. 2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3229 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Териториално поделение – Д…(ТП-Д.) – Б. срещу решение № 175/03.05.2016 г., поправено с решение № 262/13.06.2016 г., постановени по въззивно гр. дело № 244/2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено отхвърлителното решение № 117/22.02.2016 г. по гр. дело № 3183/2015 г. на Пазарджишкия районен съд и вместо това са уважени, предявените от Д. Г. Б. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ със заповед № 009/16.06.2015 г. на директора на ответното Д.-касатор, ищецът е възстановен на длъжността „заместник-директор” на ответното Д.-жалбоподател и последното е осъдено да заплати на ищеца обезщетение в размер 9 240 лв. за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва, считано от 14.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата; в тежест на касатора са възложени и разноски и държавна такса по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните три материалноправни въпроса, свързани с приложението на чл. 70 от КТ, а именно: 1) налице ли е недействителност на клаузата за изпитване по чл. 70, ал. 5 от КТ в случаите, когато работникът/служителят е сключил трудов договор по КТ с такава клауза, при изразена правно-валидна воля от негова страна за сключване на този трудов договор за длъжността „заместник-директор”, след като преди това е заемал длъжността „директор” на основание сключен договор за управление по ЗЗД; 2) налице ли е недействителност на клаузата за изпитване по чл. 70, ал. 5 от КТ в случаите, когато работникът/служителят е сключил трудов договор по КТ с такава клауза за длъжността „заместник-директор”, при работодател, различен от този, при който е заемал длъжността „директор” на основание сключен договор за управление по ЗЗД; и 3) може ли да се приеме, че е налице недействителност на клаузата за изпитване по чл. 70, ал. 5 от КТ в трудов договор, при преценка на задължения, вменени с договор за управление по ЗЗД, и на задължения, вменени с длъжностна характеристика на работник/служител по трудово правоотношение по КТ. Касаторът поддържа, че касационното обжалване следва да се допусне поради противоречие между решенията на първата и въззивната инстанции по настоящото дело, както и поради липса на съдебна практика по формулираните въпроси, които счита, че са от значение не само за настоящия казус, но и за правоприлагането по сходни правни спорове и изобщо за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба – ищецът Д. Г. Б. в отговора си излага становище и съображения, че не са налице предпоставки за допускана на касационното обжалване, като поддържа, че обжалваното въззивно решение е съобразено с практиката на ВКС и в тази връзка сочи решение № 215/17.07.2012 г. по гр. дело № 722/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС.
Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване.
В мотивите към обжалваното въззивно решение окръжният съд е приел за установено, че преди сключването между страните на процесния безсрочен трудов договор № 037/28.11.2014 г. за длъжността „заместник-директор“, с уговорена в него клауза по чл. 70, ал. 1 от КТ за шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя – ответното Д. (сега касатор), ищецът е заемал при същото Д. следните длъжности: за времето 07.08.2012 г. – 13.05.2014 г. – „директор“, за времето 19.05.2014 г. – 10.09.2014 г. – „заместник-директор“ и за времето 10.09.2014 г. – 27.11.2014 г. – „директор“. Съдът е приел за установено също, че директорът на Д. ръководи цялостната дейност на същото, като заместник-директорът му е пряко подчинен, т.е. – ищецът е изпълнявал ръководната длъжност на директор, чиито трудови функции са включвали организацията и контрола на цялостната дейност на това териториално поделение, в това число и работата на заемащия длъжността „заместник-директор“, или в продължение на една година и единадесет месеца ищецът е осъществявал цялостен контрол върху работата на заместник-директора и същевременно пряко е отговарял за изпълнението на работата му. Окръжният съд е намерил, че с това годността на ищеца да изпълнява работата на длъжността „заместник-директор“ е била изпитана, поради което клаузата по чл. 70, ал. 1 от КТ в процесния трудов договор № 037/28.11.2014 г. е недействителна, тъй като е недействително всяко следващо споразумение между страните по трудовото правоотношение за изпълнение на работа, за която работникът вече е изпитан, като за този извод въззивният съд се е позовал на трайната практика на ВКС. По изложените съображения окръжният съд е приел, че работодателят-касатор не е имал право да прекрати трудовото правоотношение между страните на приложеното от него основание за уволнение по чл. 71, ал. 1 от КТ, с оглед на което съдът е намерил последното за незаконно и е уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т.т. 1-3 от КТ.
В мотивите към обжалваното въззивно решение окръжният съд по никакъв начин не е обсъждал, че при ответното Д. длъжността „директор” се заема по договор за управление (мандатен договор) по ЗЗД, за разлика от процесната длъжност „заместник-директор“, която се заема по трудов договор, от каквато постановка изхождат и трите материалноправни въпроса, формулирани в изложението на касатора. При това положение, и трите въпроса не са обуславящи правните изводи в обжалваното въззивно решение, респ. – и трите въпроса не съставляват общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване (в този смисъл са и задължителните указания и разясненията, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Отделно от горното, не са налице и наведените от жалбоподателя допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Съгласно задължителните указания и разясненията, дадени с т. 3 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, невлязлото в сила първоинстанционно решение и обжалваното пред ВКС въззивно решение, които са постановени по същото дело, не са годни да формират противоречива съдебна практика по даден правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Освен това, в случая не само въззивният, а и първоинстанционният съд не е обсъждал и не е давал разрешение на формулираните от касатора материалноправни въпроси.
Възприетото от въззивния съд в мотивите към обжалваното решение е в пълно съответствие със задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК. Съгласно тази трайно установена практика на ВКС, клаузата за срок за изпитване в полза на работодателя е недействителна във всички случаи, когато работникът/служителят вече е бил изпитан за годността му да изпълнява съответната процесна длъжност, включително в случаите, когато преди това е изпълнявал друга, но ръководна спрямо нея длъжност, включваща осъществяването на цялостен контрол и пряка отговорност за изпълнението на работата на процесната нисшестояща длъжност (в този смисъл са решение № 215/17.07.2012 г. по гр. дело № 722/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 160/08.05.2015 г. по гр. дело № 4811/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 369/03.02.2014 г. по гр. дело № 3037/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 118/04.06.2015 г. по гр. дело № 6968/2014 г. на III-то гр. отд. на ВКС). Без значение е дали осъществяваната преди процесната нисшестояща длъжност, ръководна длъжност е била заемана също по трудово правоотношение, по служебно правоотношение или по договор за управление (мандат) – същественото е в нея, или да е била включена и съществената дейност по трудовата функция на процесната нисшестояща длъжност, или по отношение на последната да са били осъществявани цялостни ръководство, контрол и пряка отговорност. По тези съображения, дори и да съставляваха в случая общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, трите материалноправни въпроса, формулирани от касатора, не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
В заключение – касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не са налице, наведените от жалбоподателя общи и допълнителни основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 175/03.05.2016 г., поправено с решение № 262/13.06.2016 г., постановени по въззивно гр. дело № 244/2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.