О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 321
София, 07.03. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1051 по описа за 2012 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от В. И. И. чрез адв. В. Г. срещу въззивно решение № 2633/18.04.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 1424/2012 г. в частта относно режима на лични отношения между Я. Л. Л. и децата И. Я. Л. и Б. Я. Л..
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна Я. Л. Л. чрез адв. П. Й. К. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В. И. И. чрез адв. В. Г. е подала и частна жалба срещу същото въззивно решение в частта му, имаща характер на определение, с която е върната като недопустима въззивната жалба на В. И. Л. против решението на Софийски районен съд в частта срещу размера на присъдената издръжка в полза на децата И. Я. Л. и Б. Я. Л., дължима от бащата Я. Л. Л..
Отговор от насрещната срана не е депозиран.
По касационната жалба
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Първоинстанционният съд е прекратил брака между Я. Л. Л. и В. И. Л. с развод, на осн. чл. 49, ал. 3 СК, като е обявил, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения имат двамата съпрузи. Родителските права по отношение на децата И., [дата на раждане] и Б., [дата на раждане] са предоставени на тяхната майка В. Л., а на бащата е определен режим на лични отношения. Той е осъден да плаща месечна издръжка на децата И. и Б., действащи чрез своята майка и законен представител В. Л. в размер съответно на 180 лв. и 160 лв. Семейното жилище е предоставено за ползване на майката с двете деца.
Я. Л. Л. е обжалвал решението в частта относно определения му режим на лични отношения с двете деца.
В. И. Л. е обжалвала първостепенния съдебен акт в частта относно размера на издръжката, дължима от бащата на двете деца, като е поискала тя да бъде по 300 лв. за всяко дете.
Съставът на Софийски градски съд е изменил решението на Софийски районен съд в частта, с която е определен режима на лични отношения на бащата с децата. Постановено е Я. Л. Л. да взема двете деца всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на втория ден, с преспиване, както и двадесет дни през лятото, по време, което не съвпада с годишният отпуск на майката. Тя е задължена ежегодно, до 30 април писмено да уведомява бащата за времето, когато ще ползва платения си годишен отпуск, в противен случай той има право, писмено, до 30 май 05 да я уведоми за дните, през лятото, когато ще осъществи правото си на контакти, както и да посочи извън това дните, в който ще осъществява лични отношения с децата, като ги взема при себе си в съответните първа и трета събота и неделя, независимо, дали през това време майката е в платен годишен отпуск. Разпоредено е още за осъществяване на личните контакти бащата да взема децата от дома на майката и да ги връща в дома й.
Съдът е определил режим на лични отношения между бащата и децата, който е обичаен. Изложил е съображения, че не е в техен интерес, той да бъде ограничаван. Няма обективни данни в поведението на бащата, което да налага подобно разрешение, За проявените негативни реакции у децата, съдът е изложил съображения, че рисковете за тяхното нормално развитие и за правилното им възпитание се крият не в контактите им с бащата, а в противоречията между двамата родители. Посочено е, че подобни прояви, особено в присъствието на малолетните деца е безотговорно и е постановил и двамата родители да съдействат за родителския авторитет на другия, както и за максимално упражняване на родителските права.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационното обжалване.
В изложението към касационната жалба е поставен въпроса дали е допустимо на осн. чл. 272 ГПК въззивният съд да препраща към мотивите на първоинстнционния съд, ако отменя решението му. Поддържа се наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – липса на съдебна практика.
Въпросът не е относим, защото съставът на Софийски градски съд не е приложил чл. 272 ГПК, а е изложил самостоятелни фактически и правни изводи, като е обсъдил всички доказателства, доводи и възражения на страните и както го задължава в случая материалния закон с оглед охраняване интереса на децата, не се е ограничил само в оплакванията и становищата на страните.
Препращане към мотивите на първата инстанция няма, включително и „мълчаливо”, както твърди касатора – самостоятелните фактически и правни заключения на въззивната инстанция са подробно изложени от стр. 5 до 10 на въззивния съдебен акт.
Отделно, поставеният процесуалноправен въпрос има своето разрешение в съдебната практика и то е непротиворечиво – въззивният съд може да препраща изцяло или частично към фактическите и/или правни съображения, изложени в първостепенното решение и това не значи, че и крайният му извод по материалноправния спор следва да съвпада напълно с този на първата инстанция.
Въпросът дали съдът е трябвало да обсъди частта от показанията на свидетеля Х. от 21.06.2011 г. е неотносим към разрешението на въззивната инстанция, защото тя е обсъдила всички доказателства и по вътрешно убеждение е достигнала до фактически заключения. Това, че съдът е приел за установени или не определени фактически твърдения на страните, не значи, че не е обсъдил доказателства в тяхна подкрепа. Несъгласието с фактическите изводи, не е основание за допускане на касационно обжалване.
Поставен е и въпроса допустим ли е отказа на съда в съдебно заседание, проведено на 21.06.2011 г. да издаде съдебно удостоверение за това има ли образувано дело за притежаване от бащата на наркотици и за назначаване на СМЕ. Този въпрос е неотносим, защото процесуалните действия са на районния съд, а касационната инстанция не проверява неговото решение, съответно процесуалните му действия, след като те не са били предмет на въззивна жалба, съответно, ако страната, не е поискала с въззивната жалба или с отговора по нея от второстепенния съд да допусне и събере поискани, но неоснователно недопуснати от първата инстанция доказателства.
Въпросът за задължението на съда да следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца и длъжен ли е служебно да събира доказателства от значение за спора, е от значение, но разглеждането му не се изисква с оглед точното приложение на закона и за развитие на правото.
По реда на чл. 290 ГПК са постановени множество непротиворечиви съдебни актове на състави на Върховния касационен съд, с които е изяснено, че по дела, по които съдът, за да се произнесе, следва да прецени и съобрази интереса на дете, не е обвързан от исканията на родителите, нито от процесуалното им поведение, събира и сам служебно доказателства.
В случая въззивният съд не е постановил нещо различно. Не е имало основание, с оглед данните по делото, а и процесуалното поведение на самата В. Л., да събере служебно доказателства, поискани от страните в първата инстанция, включително и тези от откритото заседание, проведено на 21.06.2011 . Съдът се е съобразил единствено с интереса на децата, който според събраните доказателства и социални доклади сочи на спешна необходимост от възстановяване на психо-емоционалното из състояние, осигуряване на нормална и спокойна обстановка, в която децата да не бъдат въвличани в конфликтите, възстановяване на нормалните и пълноценни отношения с бащата.
Самата В. И. не е желаела прекратяване на брака, като в отговора по исковата молба твърди, че в семейството има любов, уют и хармония, а проблемите са нормални и незначителни, такива, каквито съпътстват всяка една нормална семейна двойка; съпрузите нямат скандали и пречки; децата винаги са чувствали обичта и хармонията помежду им, и двамата родители ги обгрижват с любов и внимание.
Мотивите на първата инстанция да определи по-ограничен и последователно разширяващ се режим на лични отношения на бащата с децата, са обусловени от натрупания негативизъм у децата и препоръките на социалните работници за необходимостта от внимателен подход и работа на специалист с възрастните и децата.
Въззивният съд е счел, че следва да се съдейства за бързото възстановяване на нормалните отношения между Я. Л. и децата му, като е разпоредил на майката да подготвя децата за срещите с него и, че те трябва да остават по-продължително време насаме с бащата, защото не контактите с Л., а противоречията между двамата родители, въвеждането на децата в конфликта на възрастните, съставляват съществения риск за нормалното развитие и възпитание на децата.
Съдът се е съобразил със социалния доклад, според който децата имат осезаема потребност от присъствието на бащата и неговото отхвърляне е защитна реакция, като опит за неутрализиране на значим за тях възрастен. Препоръките на социалния работник е децата да не бъдат въвличани в конфликт на лоялност между възрастните, да не стават обекти и свидетели на насилие, да не се манипулира тяхното мнение. Посочено е още и необходимост от работа с психолози и ползване на социални услуги
От друга страна, именно поради развилите се в хода на процеса проблеми и нежелание на децата да общуват с бащата, както и с оглед тяхната възраст, съдът е отказал да оредели по-разширен решим на лични отношения с бащата.
В изложението към касационната жалба е поставени още и въпросите дали съдът е трябвало да съобрази „неоспорените” от бащата две заповеди за незабавна защита, издадени срещу него и съставлява ли заповедта за защита срещу домашно насилие по ЗЗДН доказателство за отразените в нея факти, ако лицето, срещу което е издадена не оспори съдържанието й по реда на чл. 193 ГПК и агресивното поведение спрямо майката съставлява ли обстоятелство от значение за ограничаване режима на лични отношения между него и децата.
Въпросът, свързан с заповедта по ЗЗДН е неотносим в случая, защото в хода на брачния процес са издадени два броя заповеди за незабавна защита от 03. и 04 януари 2001 г. от СРС, като с първата на Я. Л. е забранено да приближава на по-малко от 150 м. до В. И., а с втората му е забранено да се приближава на по-малко от 150 м. до децата Б. и И., както и до лицата И. Е. И. и И. Н. И. /родители на майката/, така също и жилищата, детската градина и местата им за социални контакти и отдих на пострадалите лица, с изключение на времето, определено за осъществяване на лични контакти на бащата с децата.
Заповеди по чл. 16 ЗЗДН няма и това не се оспорва нито във въззивната инстанция, нито в настоящото производство.
Няма никакво съмнение от друга страна в съдебната практика, че заповедите по чл. 18 ЗЗЗД са привременна мярка за незабавна защита на пострадалото лице. Със съдебния акт не се установява дали е осъществено домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗДДН, а се охраняват живота и здравето на пострадалия, защото те са поставени в опасност според твърденията в молбата и декларацията към нея.
Окончателно въпросът се разрешава едва с решение, с което се отказва или налага мярка за защита чрез заповед по чл. 16 ЗЗДН и само то има обвързваща страните сила /като съдебен акт, а не като писмен документ, за да е нужно оспорването му/.
Тълкуването на чл. 193 ГПК в случая няма никаква връзка. По отношение на установено в съдебен акт фактическо положение или дадено разрешение по молбата, с която съдът е сезиран за защита и съдействие, изобщо не може да намерят приложение правилата по чл. 193 ГПК. Съдебните актове имат обвързваща страните сила, каквато им е определена от закона според вида на акт, вида на производството, в което е постановен, положението на страните една спрямо друга – насрещни, другари, помагачи, заинтересовани лица в охранителните производства, контролираща страна.
От друга страна, съдът е приел за установено от събраните по делото доказателства, че поведението на бащата не е такова, застрашаващо живота и/или здравето на децата, а конфликтите с майката се отразяват върху психиката на децата, но и двамата родители трябва да положат усилие за ненамесване в тях на децата.
В заключение, не са налице посочените от касатора основания за допускане на касационното обжалване.
И накрая, с оглед характера на спора, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на детето, както и за приложението на материалния закон, настоящият състав не намира наличие на условия за допускане на касационното обжалване и поради други основания, непосочени от касатора.
По частната жалба:
Тя е по чл. 274, , ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимно лице и срещу подлежащи на обжалване съдебен акт и е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Първостепенният съд е осъдил Я. Л. да заплаща месечна издръжка на малолетните си деца И. и Б. в размер съответно по 180 и 160 лв. чрез тяхната майка и законен представител В. И..
Тя е подала въззивна жалба срещу решението в тази му част, като иска от съда да осъди бащата да плаща по 300 лв. месечна издръжка на всяко едно от децата.
Въззивният съд е счел тази въззивна жалба за недопустима едва с акта по същество и я е върнал. Приел, че „липсва предмет” на жалбата, защото В. И. не предявила в първата инстанция насрещен иск срещу бащата да плаща издръжка на децата и поради това, липсва и отхвърлителен диспозитив.
Определението е неправилно.
В. И. не е страна по спора за издръжката, дължима на децата, а техен законен представител.
В бракоразводния процес, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца съдът и служебно се произнася за родителските права, мерките на лични отношения с другия родител, дължимата на децата издръжка и ползването на семейното жилище.
Следователно, не е необходимо съдът да бъде сезиран, за да се произнесе, а неговото решение подлежи на обжалване от насрещните страни по него – децата, действащи чрез или със съгласието на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права и осъдения родител.
По делото Я. Л. е предявил иск за развод, като не е поискал предоставяне на родителските права спрямо родените от брака непълнолетни деца. В исковата молба е предложил режим на лични отношения с децата и да им плаща по 60 лв. месечно издръжка.
В хода на процеса и двете страни са променяли позициите си , а майката в съдебно заседание е поискала бащата да бъде осъден да плаща на всяко дете по 600 лв., при положение, че бракът бъде прекратен.
Искове няма предявени, но съдът се е произнесъл, както го задължава чл. 59, ал. 2 СК и е определил издръжка в размера, който е намерил за съответна по критериите на чл. 143 СК.
Няма пречка това решение да се обжалва от децата чрез тяхната майка и законна представителка по съображения, че дължимият от бащата размер не отговаря на нуждите им и неговите възможности.
Предметът на въззивната жалба на В. И., действаща като майка и законен представител на децата И. и Б. е решението на районния съд относно дължимата от Я. Л. месечна издръжка на всяко дете за сумата над присъдената до 300 лв.
В заключение, частната жалба се явява основателна.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 2633/18.04.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 1424/2012 г. в частта относно режима на лични отношения между Я. Л. Л. и децата И. Я. Л. и Б. Я. Л..
ОТМЕНЯ определението на Софийски градски съд постановено по гр.д. № 1424/2012 г., с което е върната като недопустима въззивната жалба на В. И. Л., действаща в качеството на майка и законен представител на децата И. и Б. против решението на Софийски районен съд в частта, с която Я. Л. Л. е осъден да им заплаща месечна издръжка в размер под 300 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО и в двете му част – по чл. 288 и по чл. 274, ал.2 ГПК не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: