2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 621
гр. София, 12.05.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 754 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Л. К. срещу решение № 1501/29.10.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 2263/2014 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 3101/12.06.2014 г. по гр. дело № 13025/2013 г. на Варненския районен съд (ВРС), е уважен, предявеният от Д. М. Лазарова срещу жалбоподателката, конститутивен иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД, като е отменено до размер ? идеална част, направеното от ищцата в полза на жалбоподателката-ответница, дарение на апартамент № 14, находящ се в [населено място], [улица], ет. 4 (подробно описан ведно с принадлежностите му), оформено в нотариален акт …на нотариус при ВРС; в тежест на жалбоподателката са възложени разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните два правни въпроса по приложението на чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД (уточнени от съда, съгласно т. 1, изр. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), а именно: 1) счита ли се за покана (уведомление, искане) за издръжка исковата молба за отмяна на дарение на недвижим имот; и 2) в случай, че доходите на дарителката са повече от тези на надареното лице и последното няма възможност да дава издръжка, налице ли са непризнателност и отказ за даване на издръжка. В изложение и в касационната жалба се сочат и трите допълнителни основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Поддържа се, че въззивният съд е разрешил тези два правни въпроса в противоречие с тълкувателно решение № 1/21.10.2013 г. на ОСГК на ВКС, както и с решение № 103/23.02.2010 г. по гр. дело № 161/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 141/10.03.2010 г. по гр. дело № 2950/2008 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 201/28.06.2011 г. по гр. дело № 909/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 501/29.06.2010 г. по гр. дело № 500/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 30/09.04.2010 г. по гр. дело № 4215/2008 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 177/14.04.2011 г. по гр. дело № 209/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС (постановени по реда на чл. 290 от ГПК), решение № 1310/05.01.1996 г. по гр. дело № 1088/1995 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, решение № 35/02.02.2010 г. по гр. дело № 2103/2008 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 66/19.02.2009 г. по гр. дело № 4261/2007 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 131/18.03.2009 г. по гр. дело № 1226/2008 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, решение № 67/01.02.2010 г. по гр. дело № 4166/2008 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 162/27.02.2009 г. по гр. дело № 699/2008 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС (постановени по реда на отменения ГПК от 1952 г.), определение № 4/10.01.2009 г. по гр. дело № 4215/2008 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение № 72/12.11.2008 г. по гр. дело № 3132/2008 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС (постановени по реда на чл. 288 от ГПК) и определение № 77/20.05.2010 г. по гр. дело № 792/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС (постановено по реда на чл. 248 от ГПК). Твърди се също, че двата правни въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, но без да се излагат каквито и да било аргументи и доводи в подкрепа на това.
Ответницата по касационната жалба – ищцата Д. М. Л., в отговора си излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
За да уважи иска по чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД за отмяна на процесното дарение, въззивният съд, след подробно обсъждане на доказателствата по делото (писмени, гласни и експертни заключения), е приел за установено следното: Ищцата е 80-годишна и е в тежко здравословно състояние, като за поддържащо лечение и за лекарствени средства тя заплаща месечно около 100 лв. (107.59 лв. съгласно заключението на вещото лице), които разходи са съпътствани с ежемесечни разходи за ел. енергия, водоснабдяване, други консумативи, храна и пр. Единственият доход на ищцата – пенсия в месечен размер от 375.69 лв. не е достатъчен да обезпечи необходимостта от парични средства за ежемесечната й издръжка, т.е. – ищцата е провела главно и пълно доказване, че се нуждае от издръжка. Окръжният съд е приел за установено и че ответницата работи в Германия и реализира месечен доход от трудово правоотношение в размер 450 EUR, с оглед на което е намерил, че тя има възможност да заплаща на ищцата необходимата й издръжка, както и че този факт не се оспорва от ответницата. Въз основа подробно обсъдените свидетелски показания, въззивният съд е приел за установено, че ищцата е поискала издръжка от ответницата още през 2011 г. – по повод операция на дарителката за поставяне на изкуствена става. Наред с това, въззивният съд е приел, че и исковата молба по делото, подадена на 23.09.2013 г., има значението на покана до ответницата да заплаща издръжка. Приел е също, че с отговора на исковата молба ответницата е признала факта, че не е заплащала издръжка на ищцата до този момент, като е изразила желание да заплаща такава, но по делото не е представила доказателства, с които съобразно чл. 235, ал. 3 от ГПК да установи реално осъществяване на това намерение за даване на издръжка.
При така изложените мотиви към обжалваното въззивно решение, и двата изведени от жалбоподателката правни въпроса не са обуславящи изводите на окръжния съд за основателността на предявения по делото иск за отмяна на процесното дарение и не са от значение за изхода на правния спор между страните, поради което и двата въпроса не представляват общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване (в този смисъл и т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Както вече беше посочено, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е приел за установено, че дарителката-ищца има месечен доход в размер 375.69 лв., който не е достатъчен да обезпечи месечната й издръжка; а надарената ответница получава месечен доход в размер 450 EUR и има възможност да заплаща на ищцата необходимата й издръжка. Вторият правен въпрос, изведен в изложението на жалбоподателката, визира противоположна хипотеза – доходите на дарителя (ищеца) да са по-големи от тези на надареното лице (ответника) и последното да няма възможност да дава издръжка. Такава хипотеза не е обсъждана в обжалваното въззивно решение, поради което този правен въпрос няма никакво отношение към делото. Освен това – при приетите за установени по делото обстоятелства в мотивите към обжалваното решение, изводите на въззивния съд, че в случая е налице непризнателност от страна на ответницата и че процесното дарание следва да се отмени, са в пълно съответствие със задължителните указания и разясненията, дадени с тълкувателно решение № 1/21.10.2013 г. на ОСГК на ВКС, с което е уеднаквена противоречивата съдебна практика по приложението на чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД.
В пълно съответствие с трайно установената задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, е и изводът на въззивния съд, че и исковата молба по делото има значението на покана до ответницата да заплаща издръжка на ищцата. В този смисъл са: решение № 172/16.05.2013 г. по гр. дело № 1203/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 194/02.10.2013 г. по гр. дело № 130/2013 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 435/02.11.2011 г. по гр. дело № 1370/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и пр.; като в никое от посочените от жалбоподателката решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, не е прието нещо различно по първия от изведените в изложението й въпроси. Този въпрос, обаче, също не е обуславящ крайния извод в обжалваното решение и е бе значение за изхода на спора по делото, тъй като (както вече беше посочено) въззивния съд е приел за установено от гласните доказателства по делото, че ищцата е поискала издръжка от ответницата още през 2011 г. – преди подаването на исковата молба на 23.09.2013 г.
В заключение – касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателката основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Предвид крайния изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК жалбоподателката-ответница дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ищцата, претендираните и направени от последната разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защитата й пред касационната съдебна инстанция, а именно – сумата 700 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1501/29.10.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 2263/2014 г. на Варненския окръжен съд;
ОСЪЖДА С. Л. К. да заплати на Д. М. Л. сумата 700 лв. (седемстотин лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.