О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 611
гр. София, 03.07.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на седми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1937 по описа за 2018 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 17 от 26.01.2017 г. по гр. д. № 677/2017 г. на Пловдивски апелативен съд е потвърдено решение № 1013 от 21.07.2017 г. по гр. д. № 2650/2016 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от П. Е. Д. от [населено място] против П. на Р. Б. за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение. В решението е прието за установено, че на 08.11.2011 г. ищецът е бил задържан за срок от 24 часа, продължен до 72 часа, а на 09.11.2011 г. привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 НК, вр. чл. 194, ал. 1 НК, вр. чл. 26, ал. 1 НК, вр. чл. 29, ал. 1 б. „а“ и „б“ НК. Обвинението е било повдигнато за това, че през периода от 17.02.2011 г. до 09.09.2011 г. чрез използване на техническо средство – подправен или подбран ключ, е отнел чужди движими вещи с намерение противозаконно да ги присвои, при условията на продължавано престъпление и на опасен рецидив. С определение на Пловдивски районен съд от 11.11.2011 г. на ищеца била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. С присъда № 64/18.06.2013 г. по в.н.о.х.д. № 669/2013 г. на Пловдивски окръжен съд ищецът бил оправдан по повдигнатото обвинение, като с постановяването ? взетата мярка за неотклонение била изменена в „подписка“. Оправдателната присъда била оставена в сила с решение по н.о.х.д. № 1742/2013 г. на Върховния касационен съд. Проведеното незаконно наказателно производство се е отразило негативно на психиката на ищеца, който е преживял притеснение, стрес и обида. При така установените факти, съдът е приел, че за справедливото обезвъзмездяване на претърпените неимуществени вреди е дължимо обезщетение в размер на 6000 лева, присъдени на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За разликата до предявения размер от 80000 лева искът е отхвърлен како неоснователен.
Касационна жалба против въззивното решение в частта му, с която искът е отхвърлен за разликата до предявения му размер е постъпила от П. Е. Д.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по обуславящите изхода на делото въпроси (след уточнението им в съответствие с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС): какво е съдържанието на обществения критерий за справедливост и как се прилага той при определяне на обезщетението за вреди от незаконно наказателно преследване; следва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно чл. 52 ЗЗД съдът да извърши преценка на всички обстоятелства, имащи отношение към размера му, в т. ч. интензитета и продължителността на засягане на основните права на лицето в резултат на процесуалните действия, извършени в рамките на наказателното производство и наличието на други приключили наказателни производства срещу същото лице; следва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване съдът да отчете съдебната практика на по сходни случаи. Приложени са решение № 2647 от 07.05.2011 г. по гр. д. № 8830/2010 г. на СГС; решение № 2039 от 29.12.2011 г. по в. гр. д. № 2464/2011 г. на САС; определение № 487 от 12.04.2013 г. по гр. д. № 820/2012 г., IV г.о., ВКС; решение № 267/13 от 26.06.2014 г. по гр. д. № 820/2012 г., IV г.о., ВКС; определение № 740 от 09.06.2015 г. по гр. д. № 2829/2015 г., IV г.о., ВКС; решение № 319 от 17.11.2015 г. по гр. д. № 2829/2015 г., IV г.о., ВКС; определение № 15 от 06.01.2012 г. по гр. д. № 708/2011 г., IV г.о., ВКС; решение № 158 от 04.06.2012 г. по гр. д. № 708/2011 г., IV г.о., ВКС; определение № 1005 от 04.08.2009 г. по гр. д. № 1091/2009 г., III г.о., ВКС; решение № 483 от 09.06.2010 г. по гр. д. № 1091/2009 г., IV г.о., ВКС. Изложени са и доводи за очевидна неправилност на обжалваното решение – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК (изм. ДВ. – бр. 86/2017 г.). За да обоснове очевидната неправилност на въззивното решение, касаторът е изложил твърдения, че присъденото от първите две инстанции обезщетение е явно несъобразено с обезщетенията, присъждани при сходни случаи, като в тази връзка сочи решението на Европейския съд по правата на човека по делото „В. срещу България“, жалба № 60873/09.
Ответникът по касационната жалба П. на Р. Б. не взема становище.
По въведените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въпросите относно съдържанието на обществения критерий за справедливост и неговото приложение при определяне на обезщетението за вреди от незаконно наказателно преследване, както и относно задължението на съда да извърши преценка на всички обстоятелства, имащи отношение към размера на обезщетението са разрешени в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. Съдът е съобразил, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се ценят при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Изхождайки от тези принципни постановки, въззивният съдът е обсъдил обстоятелствата, имащи отношение към размера на обезщетението – характера на повдигнатото обвинение за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ повече от пет години; фактът, че наказателното преследване е продължило в относително разумен срок – в рамките на две години и три месеца; взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“, както и обстоятелството, че тази най-тежка мярка е изменена в „подписка“ веднага след постановяването на оправдателната присъда на Пловдивския окръжен съд. Съобразени са още характерът и интензитетът на изживените от ищеца отрицателни емоции (при отчитане, че ищецът е осъждан общо 17 пъти за престъпления кражба, вкл. при условията на опасен рецидив и за изпиране на пари), икономическата обстановка в страната и липсата на трайно засягане на здравословното му състояние в резултат на воденото наказателно производство. Отчетено е, че липсват данни за злепоставяне на ищеца пред обществото и близките му вследствие на конкретното наказателно производство (в процесния период срещу ищеца са били образувани общо шест прокурорски преписки, пет от които приключили с мнение за предаване на съд); че не са доказани вреди, по-големи от обичайните при сходни случаи, както и воденото производство да е било разгласено публично или да е дало негативното му отражение върху отношенията между ищеца и близките му. В съответствие с установената съдебна практика (решение № 112 от 14.06.2011 г. по гр. д. № 372/2010 г., IV г. о., ВКС) въззивният съд е отчел обстоятелството, че ищецът е осъждан многократно и е излежавал наказания „лишаване от свобода“, както и водените успоредно с процесното досъдебни производства за други престъпления, не като основание за прилагане на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, а само във връзка с преценката за степента и интензитета на претърпените моралните страдания от обвинението.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване и въпросът следва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване съдът да отчете съдебната практика по сходни случаи. Въпросът е разрешен в съответствие с установената практика (решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о.; решение № 145 от 6.07.2017 г. по гр. д. № 4132/2016 г., IV г. о., ВКС; решение № 214 от 11.10.2017 г. по гр. д. № 171/2017 г., IV г. о., ВКС), съгласно която от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, отразяващ обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.
Не са налице и предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК (изм. ДВ. – бр. 86/2017 г.). Соченото от касатора решение на Европейския съд по правата на човека по делото „В. срещу България“, е неотносимо към настоящия случай, тъй като касае справедливото и достатъчно обезщетение за нарушение на чл. 5 § 1 от Конвенцията във връзка със задържане над определения срок при изтърпяване на наказание лишаване от свобода.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 17 от 26.01.2017 г. по гр. д. № 677/2017 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: