2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 518
гр. София, 16.04. 2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 1142 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Б. Н. срещу решение № 286/27.11.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 568/2014 г. на Сливенския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 762/03.10.2014 г. по гр. дело № 3074/2014 г. на Сливенския районен съд, са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу [фирма], искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със заповед № 115/24.06.2014 г. на управителя на ответното дружество, за възстановяване на заеманата от нея до прекратяването на трудовото правоотношение, длъжност „гладач, подлепваща преса” при ответното дружество и за осъждане на последното да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа вследствие уволнението – периода 25.06.2014 г. – 25.12.2014 г., в размер 2 291.10 лв.; в тежест на жалбоподателката са възложени разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението на жалбоподателката по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните два материалноправни въпроса: 1) спира ли да тече срокът за изпитване по трудов договор, ако настъпи трайна обективна невъзможност за полагане на труд, която не е свързана със състоянието или качествата на работника, до отстраняване на пречките за полагане на труд; и 2) ако срокът за изпитване спира да тече при настъпване на обективна невъзможност за полагане на труд, работодателят има ли право да прекрати трудовия договор на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, докато срокът не тече. Жалбоподателката сочи допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като поддържа, че тези правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответното [фирма], в отговора на касационната жалба излага становище и съображения, че не са налице наведените от жалбоподателката основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
За да отхвърли предявените от жалбоподателката искове по чл. 344, ал. 1 от КТ, окръжният съд е приел за установено, че срокът за изпитване, който страните са определили на 6 месеца, считано от началната дата на изпълнение на трудовия договор – 13.01.2014 г., е бил уговорен в полза на работодателя. Приел е и че през целия този срок от 13.01.2014 г. до 10.07.2014 г. работодателят е можел да прекрати трудовия договор без предизвестие, съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от КТ, както и че процесната заповед за прекратяването на трудовото правоотношение на това основание, е връчена на ищцата на 02.07.2014 г. – преди датата на изтичане на 6-месечния срок за изпитване. Въззивният съд е приел, че спорен между страните по делото е въпросът, дали след като от 09.04.2014 г. жалбоподателката е била в безсрочен неплатен отпуск, срокът за изпитване е спрял да тече, като е изложил съображения, че отговорът на този въпрос е отрицателен. В тази връзка окръжният съд е приел и че трудовото правоотношение може да се прекрати на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, и в случаите, когато работникът се намира в неплатен отпуск, като се е позовал на решение № 620/18.10.2010 г. по гр. дело № 1716/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, в което е прието, че дори когато работникът се намира в отпуск поради временна нетрудоспособност, трудовото правоотношение може да се прекрати на това основание. Въззивният съд е изложил и съображения, че независимо, че във времето, когато жалбоподателката не е престирала труд, работодателят не е можел да оцени нейните качества като работник, той е могъл да направи това през времето, когато тя е изпълнявала трудовите си функции.
Видно от мотивите към обжалваното въззивно решение, решаващият извод на окръжния съд за отхвърлянето на предявените от жалбоподателката искове за защита срещу незаконосъобразно уволнение е, че последното е извършено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ на 02.07.2014 г. – в рамките на уговорения в полза на работодателя 6-месечен срок за изпитване, текъл през периода 13.01.2014 г. до 10.07.2014 г. Този извод е в пълно съответствие със задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, която приема, че страната, в чиято полза е уговорен срокът за изпитване, може да прекрати трудовия договор на основание чл. 71, ал. 1 от КТ във всеки един момент преди да е изтекъл този срок, дори още в първия ден от него. В съответствие с тази задължителна практика на ВКС е и изводът на окръжния съд, че в случая работодателят е можел да оцени качествата на жалбоподателката през времето, когато тя е изпълнявала трудовите си функции – независимо от продължителността на времето, през което тя не ги е изпълнявала поради неплатения отпуск.
От горното е видно, че обсъденият от въззивния съд, спорен между страните по делото въпрос по приложението на чл. 70, ал. 4 от КТ – относно спирането на срока за изпитване, е без никакво значение за решаващия и крайния му извод по делото, – че уволнението на жалбоподателката по чл. 71, ал. 1 от КТ е законосъобразно извършено в рамките на уговорения 6-месечен срок за изпитване, текъл през периода 13.01.2014 г. до 10.07.2014 г., т.е. – независимо от това дали същият е спирал да тече или не (още повече, че спирането на срока за изпитване ползва единствено страната, в чиято полза той е уговорен, в случая – работодателя, тъй като по този начин на практика срокът се „удължава”). При това положение, и двата материалноправни въпроса, изведени и формулирани в изложението към касационната жалба на ищцата, които са свързани със спирането на срока за изпитване, също са без значение за крайния изход на делото и не съставляват в случая общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение (в този смисъл е и т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Във връзка с втория от тези въпроси следва да се отбележи и че в пълно съответствие с цитираното от него решение № 620/18.10.2010 г. по гр. дело № 1716/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС (съставляващо също задължителна практика по чл. 290 от ГПК), въззивният съд е приел и че трудовото правоотношение може да се прекрати на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, и в случаите, когато работникът се намира в законоустановен (в случая – неплатен) отпуск (т.е. – в хипотезата на чл. 70, ал. 4 от КТ, когато срокът за изпитване спира да тече).
В заключение – касационното обжалване на въззивното решение на окръжния съд не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателката основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Независимо от изхода на делото, на ответника не следва да се присъждат, претендираните от него разноски за касационното производство, тъй като не се установява той да е направил такива разноски, включително – за заплащане на адвокатско възнаграждение. Същият е представил, с отговора на касационната жалба, договор за правна защита и съдействие от 23.01.2015 г., сключен с процесуалния му пълномощник-адвокат по делото, в който договор е уговорено адвокатско възнаграждение в размер 500 лв., както и че същото е платимо по банков път, но не са представени доказателства (банкови документи), удостоверяващи извършването на такова плащане (в този смисъл са и задължителните указания, дадени с т. 1 от тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 286/27.11.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 568/2014 г. на Сливенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.