1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 503
София, 10.05.2017 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4719 по описа за 2016 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], представлявано от изпълнителните директори Б. З. и В. Н., чрез адвокат С. А. от САК, срещу въззивно решение № 184/11.05.2016 г., постановено от Окръжен съд Пазарджик по в.гр.д. № 202/2016 г. в частта, с която е отменено уволнението на К. И., възстановена е на заеманата преди това длъжност и работодателят е осъден да й заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 260,67 лв., ведно със законната лихва, считано от 29.05.2015 г., както и в частта на съдебноделоводните разноски.
Касаторът твърди неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друго решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Насрещната страна К. Т. И., чрез адвокат Л. Г., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговаря, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски, сторени пред касационната инстанция.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено условието на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 КТ, както и до размера на 260,67 лв. искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, ведно със законната лихва, считано от 29.05.2015 г.
За да постанови този резултат, Окръжен съд Пазарджик е приел за установено, че К. Т. И. е работила в [фирма] по трудово правоотношение на длъжността „продавач-консултант“, считано от 27.09.2013 г. Тя била в платен годишен отпуск от 22.12.2014 г. до 07.01.2015 г., като след изтичането му излязла в отпуск по болест за времето от 08.01.2015 г. до 01.05.2015 г., за което й били издадени болнични листове. С разпореждане от 26.03.2015 г. на НОИ й било отказано изплащане на обезщетение за нетрудоспособност по един от болничните листове, тъй като трудовият й договор бил прекратен. Във връзка с това получила писмо от Дирекция “Инспекция по труда“- [населено място], от което разбрала, че трудовият й договор бил прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 08.01.2015 г. Към писмото била приложена и заповедта. Според заключение на извършена при работодателя проверка от Инспекция по труда, заповед № 36-1 от 07.01.2015 г. била връчена на И. при отказ да бъде получена от адресата. Документите, въз основа на които проверяващите достигнали до този извод по делото не са представени, нито е посочена датата, на която е отказано получаването на заповедта, както и в присъствието на кои служители е станало; липсват каквито и да са други доказателства, удостоверяващи връчване на заповедта за уволнение от работодателя на И., съответно – отказа й да я получи. С отговора на исковата молба работодателят представил молба, изходяща от И., за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Съдът установил, че съдържанието на същата е написано машинописно, с оставено празно място за ръкописно попълване имената на подателя, ЕГН, длъжността, датата, от която се прекратява трудовото правоотношение, датата на подаване на молбата и подписа. Съдът, при анализ на събраните доказателства, достигнал до заключение, че И. не е изразила свободно воля за прекратяване на трудовия договор. Тя, въпреки че саморъчно е попълнила празните места на предоставената й бланка (по време на ползван от нея отпуск поради временна нетрудоспособност), което, освен това било сторено в некоректна и неспокойна обстановка, в тъмната част на денонощието, в затворено и ограничено пространство, след принуда да напусне дома си с току-що гипсиран крак и след използвани психологически похвати от работодателя, не е имала намерение и желание да прекрати трудовото правоотношение. И след това е продължавала да декларира, че работи в [фирма] и за уволнението е научила от НОИ, след което е уведомила Инспекцията по труда за неправомерното поведение на работодателя.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните въпроси: липсата и/или неспазването на някой от елементите на фактическия състав на прекратяването на трудово правоотношение по взаимно съгласие обуславя ли незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудово правоотношение, издадена на това основание; следва ли въззивният съд, в отклонение на преклузията по чл. 266, ал. 1 ГПК, да обсъжда твърдения за нови обстоятелства, въведени за пръв път във въззивното производство, но които са могли да бъдат заявени своевременно в първоинстанционното производство (в конкретния случай – доводите на ищцата за порок на волята й към момента на прекратяване на трудовото правоотношение; длъжен ли е съдът да съобрази обстоятелствата при подписване на молбата по чл. 325, ал. 1 КТ при наличие на изразена воля за прекратяване на трудовото правоотношение, обективирана чрез собственоръчно изписване на имена и полагане на подпис.
Първият въпрос е неотносим към съображенията на въззивния съд, при които е достигнал до заключение за незаконност на уволнението. Въпросът, свързан с тълкуване на чл. 266, ал. 1 ГПК също не е съобразен с данните по делото – още в исковата молба ищцата твърди, че не е изразила воля за прекратяване на трудовия договор, като във връзка с това и обстоятелствата, при които е подписана представената от ответника с отговора молба по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, обуславящи порок на волеизявлението, първостепенния съд е допуснал и на двете страни посочени доказателства, вкл. е разпитал и свидетели. Третият въпрос – длъжен ли е съдът да съобрази обстоятелствата при подписване на молбата по чл. 325, ал. 1 КТ при наличие на изразена воля за прекратяване на трудовото правоотношение, е некоректно зададен, защото в случая, съдът е изследвал довода за порок на волеизявлението и няма никакво съмнение, нито нещо друго е решено в посочените от касатора съдебни актове, че наличието на писмено изразена воля не е пречка да се изследва довод за липата на такава поради опорочаването й.
В заключение, не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебноделоводни разноски в размер на 600 лв., съставляващи платен адвокатски хонорар за процесуално представителство.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 184/11.05.2016 г., постановено от Окръжен съд Пазарджик по в.гр.д. № 202/2016 г. в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2, т. 2 и т. 3 КТ, по чл. 86 ЗЗД и съдебноделоводните разноски.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на К. Т. И., сторените в производството пред Върховен касационен съд съдебноделоводни разноски в размер на 600 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: