2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 706
гр. София, 17.10. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 523 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В.Н. К. срещу определение № 442/31.05.2012 г., постановено по въззивно частно гр. дело № 149/2012 г. на Кърджалийския окръжен съд. С него е оставена без разглеждане частната жалба с вх. № 10783/25.11.2011 г. на жалбоподателя против „резолюция от 08.11” по искане на жалбоподателя с вх. № 7349/11.08.2011 г. по гр. дело № 907/2010 г. на Кърджалийския районен съд и е прекратено производството по същото въззивно частно гр. дело.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на въззивен съд и е процесуално допустима.
В нея се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното определение. Изтъква се, че жалбоподателят е поискал корекция – намаляване на размера на присъдените разноски в полза на ответниците от първата съдебна инстанция, която е следвало да се произнесе с подписано определение, вместо с „неподписано уведомително разпореждане”, за което делото следвало да се върне на първоинстанционния съд.
Ответниците по частната жалба А. Щ. Ю. и А. Ю. Ш. не са подали отговори на жалбата в срока за това.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че обжалваната пред него „резолюция от 08.11” на първоинстанционния съд, като несъдържаща реквизити по чл. 254 от ГПК (в нея е посочена непълна дата – „без посочена година”, тя „положена” неизвестно от кого и е неподписана), не съставлява акт от кръга на подлежащите на обжалване и изобщо не съставлява съдебен акт, а по-скоро има характер на поредното уведомление за влязлото в сила определение № 979/22.03.2011 г. на първоинстанционния съд. Посочено е и че по направеното искане на жалбоподателя не се дължало произнасяне, след като първоинстанционният съд е констатирал влизането в сила изцяло на прекратителното определение. Прието е и че частното въззивно производство е лишено от предмет.
Тези изводи на въззивния съд са неправилни.
Жалбоподателят е сезирал първоинстанционния съд с молба с вх. № 7349/11.08.2011 г., с която макар и недотам прецизно, но достатъчно ясно е поискал по реда на чл. 248, във вр. с чл. 81 и с чл. 78, ал. 4 от ГПК, изменение в частта му за разноските на определение № 979/22.03.2011 г., с което първоинстанционното производство е и прекратено. Първоинстанционният съд несъмнено дължи произнасяне по процесуалната допустимост, евентуално и по основателността на така подадената молба (чл. 248, във вр. с чл. 2 от ГПК). Макар и ненадлежно датирана, без посочен автор и неподписана, „резолюцията от 08.11” (както я е наименовал въззивният съд) съдържа такова произнасяне – „Оставя без уважение искането за поправка на акта, с който в полза на ответниците са присъдени разноски по делото. Редът за това е чрез обжалване по ГПК пред КОС, като срокът е пропуснат”; тя е и надлежно съобщена на жалбоподателя, който е сезирал въззивния съд с подадена в срок и допустима частна жалба срещу нея.
От своя страна, въззивният съд е следвало да извърши на първо място служебна преценка за валидността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт (чл. 269, изр. 1, пр. 1, във вр. с 278, ал. 4 от ГПК), като ако констатира, че той е нищожен, е следвало да върне делото на първоинстанционния съд за постановяване на валиден съдебен акт (чл. 270, пр. 2, във вр. с 278, ал. 4 от ГПК). Дори и при преценка, че изобщо не е налице съдебен акт на първоинстанционния съд, въззивният съд следва да върне делото на първата инстанция за дължимото произнасяне по подадената молба на жалбоподателя. Вместо това, въззивният съд е приел частната жалба за недопустима и я е оставил без разглеждане.
От горното следва извод за неправилност на обжалваното въззивно определение, което налага неговата отмяна и връщане на делото на въззивния съд за разглеждане и произнасяне по частната жалба с вх. № 10783/25.11.2011 г., при съобразяване на изложеното по-горе.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 442/31.05.2012 г., постановено по въззивно частно гр. дело № 149/2012 г. на К. окръжен съд;
ВРЪЩА делото на К. окръжен съд за разглеждане и произнасяне по частната жалба с вх. № 10783/25.11.2011 г. на В. Н. К., съобразно изложеното в мотивите към настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.