О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
гр.София, 17.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева частно гр.дело № 689/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Х. Г. и частна жалба на А. А. Г. срещу определение № 230/18.06.2012 г., което по характера си е разпореждане, постановено от Върховен касационен съд, второ гражданско отделение по гр.д. № 965/2011 г.
Насрещните срани чрез адв. О. Д. са отговорили, че частната жалба е неоснователна – касаторите са били уведомени чрез адв. Д. за определението, с което касационната им жалба е върната, но са подали частна жалба много след срока, определен в ГПК. Развиват и доводи, че дори да бъде отменено разпореждането от 18.06.2012 г., то това няма да доведе до произнасяне на касационната инстанция по чл. 288 ГПК, защото въззивното решение е изключено от касационен контрол. То е постановено по иск с цена под 5000 лв., евентуалната промяна в данъчната оценка на имота след подаване на исковата молба, не може да се отрази върху цената на иска според изрично разпореденото от законодателя, каквото е трайното и непротиворечиво тълкуване на касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 275 ГПК от легитимна срана срещу акт, подлежащ на обжалване пред Върховния касационен съд.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
А. А. Г. и В. Х. Г. се подали касационна жалба против въззивно решение на Софийски градски съд, постановено по гражданско дело с цена на иска под 5000 лв.
Състав на Върховния касационен съд по гр.д. № 965/2011 г. е върнал касационната жалба като недопустима, на осн. чл. 280, ал. 2 ГПК и е прекратил образуваното по нея производство.
Срещу това определение е подадена частна жалба, която е върната от администриращия състав по касационно гр.д. № 965/2011 с атакуваното разпореждане /определение/ поради подаването й след срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
В съдебния акт е записано, че определението по чл. 280, ал. 2 ГПК, с което касационната жалба е върната, е връчено на касаторите чрез техния адвокат на 10.10.2011 г., докато частната жалба е постъпила на 21.05.2012 г.
А. Г. и В. Г. са представлявани от адв. Д., който е изготвил от тяхно име и касационната жалба.
Връчването на призовки и съобщения чрез адвоката на сраните е редовно, като съдът няма задължение да извършва връчване на адреса на страната или едновременно на адреса на страната и на адвоката. Съгласно чл. 51, ал. 3 ГПК адвокатът не може и да откаже получаването на съобщението на своя доверител, включително с искане той да бъде лично уведомен, освен след оттегляне или отказ от пълномощие, както и когато от пълномощното недвусмислено личи, че не се отнася за инстанцията, за която е призоваването. В случая основания за отказ да се получи съобщение от адвоката на касаторите, няма.
Настоящият състав извърши служебна справка за изпратените и върнати по делото съобщения според данните в деловодната система на Върховен касационен съд, както и записванията в книгите, в които се отразява изпращането и връщането на съдебните съобщения и призовки, от които установи, че на 30.09.2011 г. съдебният служител на ВКС е изпратил два преписа от определението на ВКС по чл. 280, ал. 2 ГПК с едно съобщение до адв. Д., като процесуален представител на В. Г. и А. Г.. Отрязъкът с информация за връчване на съобщението на адресата е върнато в деловодството на Върховен касационен съд и приложено по делото /на л. 38/.
Поради неподаване на частна жалба в срок, на 26.10.2011 г. е разпоредено връщане на делото в първоинстанционния съд, експедицията е осъществена на 27.10.2011 г. и цялото досие е постъпило в Софийски районен съд на 28.10.2011 г.
Секретар от Върховен касационен съд е удостоверил че гр.д. № 965/2011 г. съдържа 47 + 1 лист, без листа, съдържащ удостоверителното изявление /той е № 39/.
Към настоящия момент към досието по делото не се съдържа съобщението, връчено чрез адв. Д. до А. Г. и В. Г. с препис от определението по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Настоящият състав, като прецени горепосочените данни от официални записвания по книгите на съда относно постъпването на документи по досието, както и липсата на стр. 38 по гр.д. № 965/2011 г., намира, че към датата на произнасяне на съда с разпореждането /определението/ от 18.06.2012 г. л. 38 се е намирал в кориците по делото и това е било съобщението, чието съдържание е описано в съдебния акт на Върховен касационен съд, второ гражданско отделение.
Това означава, че пълномощникът на А. Г. и В. Г. е уведомен на 10.10.2011 г. за съдържанието на определението по чл. 280, ал. 2 ГПК и за възможността то да бъде обжалвано и това е датата, от която започва да тече срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Без значение е дали и кога страните са били лично уведомени от адвоката.
По-късното получаване и на заверени преписи лично от страните, не променя момента, от който те е трябвало да упражнят процесуалните си права по делото.
Д. на А. Г., че съобщение до адв. Д. не било пращано, защото в определението по чл. 280, ал. 2 ГПК съдът е указал препис от него, съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК да се връчи на него и В. Г., е неоснователен. Указанието на съда е на кои страни да се изпрати преписи от съдебен акт, който подлежи на обжалване, не и за начина по който да бъде извършено връчването.
Доводите във връзка с данъчната оценка, по която е определена цената на иска, не държат сметка на законовата забрана да се повдига въпроса за цената на иска след първото заседание за разглеждане на делото в първа инстанция, а и имат евентуално значение по въпроса дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване, не и към разглеждания в случая проблем дали частната жалба от 21.05.2012 г.
В заключение, обжалваното определение /разпореждане/ е правилно и трябва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение /разпореждане/ № 230/18.06.2012 г., което по характера си е разпореждане, постановено от Върховен касационен съд, второ гражданско отделение по гр.д. № 965/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: