О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
гр. София, 27.06. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 3668 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 853/17.01.2013 г., подадена от Д. Н. А., за отмяна на влязлото в сила решение № 376/15.05.2002 г., постановено по гр. дело № 1628/2001 г. на Шуменския районен съд (ШРС). С него, по иск, предявен от С. Г. Р. и Р. Н. Р. срещу Е. Р. А. и молителя Д. Н. А., е признато за установено, че сключеното с нотариален акт № , т. , н.д. № г. на ШРС, между ищците С. Г. Р. и Р. Н. Р. – от една страна, и ответницата Е. Р. А. – от друга страна, съглашение (договор) за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент в [населено място] (подробно описан, ведно с принадлежностите му), е привидно и прикрива действителен алеаторен договор между същите страни за прехвърляне на същия имот срещу задължение за издръжка и гледане, като на основание чл. 26, ал. 2, пр. последно от ЗЗД е прогласена нищожността на привидното съглашение, а на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД е постановено прилагане на правилата относно прикритото съглашение; ответниците по иска Е. Р. А. и молителят Д. Н. А. са осъдени да заплатят на ищците и направените по делото разноски в размер 122.64 лв.
С молбата за отмяна и „изложението” към нея е наведено основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК – лишаване на молителя от възможността да участва в делото, тъй като е бил нередовно призоваван по него. В тази връзка молителят навежда доводи, сочи и представя писмени доказателства. Твърди и че е узнал за атакуваното решение на 18.12.2012 г., за което също сочи и представя писмени доказателства.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, при извършената служебна проверка намира така подадената молба за процесуално недопустима, като просрочена, по следните съображения:
Атакуваното решение № 376/15.05.2002 г. по гр. дело № 1628/2001 г. на ШРС е влязло в сила на 30.08.2002 г., видно от отбелязването върху представения от молителя заверен препис от него, като през същата 2002 г. делото е било и архивирано – под арх. № 2655/2002 г., а впоследствие делото е било и унищожено поради изтичането на срока за съхраняването му, видно от представеното от молителя удостоверение № 1628/01/08.01.2013 г., издадено от ШРС. С оглед датата на влизане в сила на атакуваното решение – 30.08.2002 г., по отношение на процесуалните преклузивни срокове, в които е могло да се инициира извънинстанционното производство за отмяна, е приложим чл. 232 от ГПК (отм.). Съгласно тази разпоредба, максималният преклузивен срок, в който може да се подаде молбата е едногодишен, считано от възникване на основанието за отмяна, а ако то предхожда решението, чиято отмяна се иска – считано от влизане в сила на решението. В случая основанието за отмяна – твърдяното нередовно призоваване на молителя по делото, предхожда атакуваното решение, поради което процесуалното право да се иска отмяната му е преклудирано с изтичането на едногодишния срок от влизането му в сила, т.е. – на 30.08.2003 г. В случая е неприложим предвиденият в чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК (в редакцията след изменението с ДВ, бр. 50/2008 г.), основен тримесечен срок, считано от деня на узнаване на решението, поради изтичането на пределния едногодишен срок, установен с чл. 232 от ГПК (отм.). Правото на молителя – ответник по делото да сезира ВКС с молба за отмяна е преклудирано още към 30.08.2003 г. и е недопустимо позоваването на чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК (след изменението с ДВ, бр. 50/2008 г.). Новата разпоредба на ГПК, по силата на която е отпаднал пределният едногодишен срок, считано от влизане в сила на решението, е приложима само по отношение на влезли в сила решения след приемането й и евентуално по отношение на започнали да текат, но неизтекли преклузивни срокове за сезиране на ВКС с искане по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, който е аналог на чл. 231, ал. 1, б. „е” от ГПК (отм.). В смисъла на изложеното е и константната практика на ВКС (определение № 221/30.12.2009 г. по търг. д. № 671/2009 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, определение № 77/15.02.2013 г. по гр. д. № 38/2013 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, определение № 164/09.03.2012 г. по ч. търг. д. № 76/2012 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, определение № 38/12.04.2010 г. по търг. д. № 267/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, определение № 287/18.11.2011 г. по търг. д. № 986/2011 г. на І-во търг. отд. на ВКС, определение № 108/25.10.2010 г. по търг. д. № 808/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, определение № 248/18.06.2012 г. по гр. д. № 220/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС).
Следва да се отбележи и че макар в молбата за отмяна формално да се сочи и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, то във връзка с него не са наведени никакви твърдения за открити от молителя нови обстоятелства или нови писмен и доказателства, които да са от съществено значение за делото, по смисъла на тази разпоредба. Както вече беше посочено, представените с молбата за отмяна писмени доказателства са във връзка с твърденията на молителя за нередовното му призоваване по делото, т.е. във връзка с наведеното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, както и във връзка с твърденията му за датата на узнаване на решението, която, както стана ясно, в случая не е от значение. Но дори и молителят надлежно да беше навел основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, то и в този случай молбата му би била просрочена, тъй като съотношението между преклузивните срокове по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК и чл. 232 от ГПК (отм.) е същото, каквото то беше изяснено по-горе.
В заключение, като подадена след изтичането на преклузивния процесуален срок за това, молбата за отмяна на влязло в сила решение е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по делото следва да се прекрати.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата с вх. № 853/17.01.2013 г., подадена от Д. Н. А., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК на влязлото в сила на 30.08.2002 г., решение № 376/15.05.2002 г., постановено по гр. дело № 1628/2001 г. на Шуменския районен съд; и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 3668/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от съобщаването на определението с връчване и на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.