О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
София, 26.02.2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 6668 по описа за 2014 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от С…, чрез адв. П. Б. П., против определение, постановено на 07.04.2014 г. по гр.д. № 3319/2008 г. от Софийски градски съд, с което производството по делото е прекратено „поради оттегляне на въззивната жалба, отпаднал интерес, и на осн. чл. 203, ал. 1 ГПК”.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК от 2007 г.
Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на обжалваното определение – с молба от 2007 г. е уточнил твърденията си за притежавани права върху процесния имот и е налице правен интерес да води делото, не се е дезинтересирал от него, нито е правил такова изявление пред съда.
[фирма], [населено място], представлявано от управителя Н. Т. О., чрез адв. З. Н., е отговорило, че обжалваното определение е правилно, защото процесуалният представител на сдружението – жалбоподател, е направил изявление с нарочна молба, че десезира съда, поради липса на правен интерес от продължаване на производството; в частната жалба страната се позовава на стари изявления, направени пред първата инстанция.
Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от легитимно лице, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
А. К. Ч., чрез адв. М. Р. е предявила против [фирма] иск по чл. 108 ЗС.
В хода на първоинстанционното производство Ч. е починала. По делото са представени доказателства, че Л. Т. Б. е единствен наследник по закон на починалата страна – син на починала през 1952 г. леля Р. Г. Б..
Представено е и саморъчно завещание от Ч..
С определение от 10.11.2006 г. съдът конституирал като правоприемници на починалата ищца А. Ч. – Л. Б. в качеството му на наследника по закон, С. община като заветник и Американският университет в България като наследник по завещание.
А. ., чрез адв. П., подал молба, квалифицирана като такава по чл. 116 ГПК от 1951 г., отм., в която заявява собствени претенции върху процесния имот – ? ид.ч., придобита по завет и ? ид.ч. – по договор за покупко-продажба на наследство.
Софийският районен съд постановил решение, с което отхвърлил иска на Л. Т. Б., С. община и . против [фирма], при участие на Г. К. Ц. – трето лице помагач на страната на ответника.
Въззивна жалба е подадена от Американския университет в България.
С молба от 07.04.2014 г. адв. П. Б. П. и адв. Д. П. Г., в качеството на процесуални представители на А., са заявили, че по отношение на процесния имот нямат активна материалноправна легитимация – имотът е придобит от С. община по завет от Ч., а университетът бил наследник по завещание на друго нейно имущество. В тази връзка е изразено становище, че правоприемник по чл. 120 ГПК от 1951 г., отм. в процеса, на мястото на ищеца, се явява С. община. Направено е искане за отмяна на определението, с което А. бил конституиран като страна по делото.
С определение от 07.04.2014 г. състав на въззивния Софийски градски съд е прекратил производството по въззивното дело въз основа на молбата, подадена от адв. П., „по направеното искане за заличаването му като страна в производството, поради отпаднал интерес”. Съдът посочил, че няма правна възможност да заличи ищец по делото, но счита, че с цитираната молба въззивникът десезира съда поради отпаднал интерес и прекратил производството на осн. чл. 203, ал. 1 ГПК от 1951 г., отм. В диспозитива на определението е записано, че делото е прекратено „поради оттегляне на въззивната жалба и отпаднал интерес, и на осн. чл. 203, ал. 1 ГПК от 1951 г.
Определението е неправилно.
Липсата на интерес е от значение за допустимостта на исковото производство във всеки един негов стадий, само когато става реч за правен интерес. Липсата на правен интерес и десезирането на съда са различни хипотези, имащи отношение към процесуалните предпоставки за допустимост на съдебното производство. Правният интерес от иска е условие за съществуването на правото на иск, съответно правният интерес да се обжалва съдебен акт, е условие за съществуване правото на жалба, съответно частна, въззивна, касационна. За наличие на правен интерес съдът следи служебно, без значение какво е становището на насрещните страни. Ако въззивният съд установи, че първостепенният се е произнесъл по съществото на спора с решение, при липсата на правен интерес от иска, въззивното производство е допустимо, но с въззивното решение обезсилва решението на първата инстанция и прекратява производството по делото. Ако въззивният съд само прекрати въззивното производство поради липса на правен интерес от иска, първоинстанционното решение, постановено при липса на правен интерес, ще влезе в сила.
Когато не е налице правен интерес от въззивна жалба – напр. решението на първата инстанция е в полза на страната, която обжалва, тогава въззивният съд прекратява само въззивното производство и след влизане в сила на определението му, първоинстанционното решение влиза в сила.
При десезиране на съда, страната, която е носител на правото на иск, съответно на правото на жалба, се отказва да го упражни или оттегля иска, съответно жалбата. Това процесуално действие зависи изцяло от волята на страната /както и подаването на исковата молба, съответно на жалба/ и съдът не се интересува от причините, поради които страната е направила отказ или е оттеглила иск/жалба.
В случаите на оттегляне на иск във въззивно производство, съдът, след като вземе съгласието на насрещната страна, обезсилва с определение първоинстанционното решение и прекратява производството по делото. Когато е оттеглена само въззивна жалба, съдът проверява единствено дали волеизявлението изхожда от легитимно лице и висящо ли е въззивното производство; не изисква съгласие на насрещната страна. Произнася се с определение, с което прекратява само въззивното производство и след влизането му в сила, първоинстанционното решение се стабилизира.
В случая С. с нестопанска цел „А. е подало въззивна жалба против решението на първостепенния Софийски районен съд, с което е отхвърлен негов иск против [фирма], София.
С молба от 07.04.2014 г. адв. П. Б. П. и адв. Д. П. Г., като процесуални представители на въззивника С.., са заявили, че С. община, като заветник на ищцата А. Ч. относно процесния имот, се явява единствената надлежна страна по спора, след нейната смърт. Представени са доказателства, че спорът между сдружението и общината за валидността на завета, е разрешен между тях в полза на С. община, с влязло в сила решение. Искането да се отмени определението по чл. 120 ГПК от 1951 г., отм. за конституиране на С.. „А..”не е волеизявление за оттегляне на въззивна жалба. От изложеното в не следва и, че липсва правен интерес от подаване на въззивна жалба срещу решение, постановено по отношение на въззивника, по твърдения, че недопустимо е бил конституиран от съда като страна.
Вярно е, че искането на страната е непрецизно, но съдът е този, който квалифицира процесуалните действия на страните.
Насрещните страни се определят от ищеца с исковата му молба. Съдът служебно предприема действия по конституиране само на задължителни необходими другари, като във всички случаи сочи какво е процесуалното им качество. При настъпили в хода на процеса правоприемства по чл. 120 или 121, ал. 2, вр. чл. 117, ал. 1 ГПК /отм./ новоконституираните заместват вече конституирани страни в същото процесуално качество, като са обвързани от процесуалните действия, извършени от и срещу последните. При смърт на страна в процеса, се стига до процесуално правоприемство по силата на закона.
Когато съдът не може да прецени кои правни субекти се явяват процесуални правоприемници на починала страна, допустимо е да конституира всички по чл. 120 ГПК, но при постановяване на решението следва да е изяснил кой е правоприемника на първоначалния ищец и именно по отношение на него да се произнесе по иска, с който е бил сезиран. Спрямо другите страни, конституирани като процесуални правоприемници на първоначалния ищец, производството се прекратява.
По настоящото дело С. о. и Л. Б. не са обжалвали първоинстанционното решение и по отношение на тях, каквито и евентуално пороци да има, то е влязло в сила. Те не са насрещни страни на въззивника С…, за да бъдат конституирани от въззивния Софийски градски съд, като въззиваеми по въззивното дело.
От изложеното следва, че съдът не е имал основание да прекрати производството по въззивното дело въз основа на молбата от 07.04.2014 г. Въззивникът не е оттеглил въззивната жалба; налице е правен интерес от въззивната му жалба – твърденията в молбата от 07.04.2014 г. сочат на обстоятелства, имащи отношение към допустимостта на първоинстанционното решение, постановено по отношение на С… Дали това е така, съдът следва да провери при постановяване на въззивното решение.
Доводите в частната жалба на С… във връзка с лични негови материални права върху имота нямат никакво отношение нито към настоящото производство, нито към предмета на спора.
Въпросът дали сдружението е било правилно конституирано като страна на мястото на починалата ищца, е от значение за допустимостта на първоинстанционното решение, а кой е собственик на имота на посоченото в исковата молба придобивно основание и съответното правоприемство след смъртта на Ч., е от значение за правилността на решението.
В заключение, обжалваното определение е постановено в нарушение на процесуалния закон и следва да бъде отменено, като делото се върне на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.
Разноските, сторени в частното производство пред Върховен касационен съд следва да се съобразят от въззивния съд, с оглед резултата по въззивната жалба.
МОТИВИРАН от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение, постановено на 07.04.2014 г. по гр.д. № 3319/2008 г. от Софийски градски съд, с което въззивното производството е прекратено.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: