2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 652
гр. София, 31.05.2012. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1663 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Н. Е. срещу решение от 09.07.2010 г., постановено по въззивно гр. дело № 1839/2008 г. на Софийския градски съд (СГС). С него, като е оставено в сила решението по гр. дело № 5593/2003 г. на Софийския районен съд, са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу [фирма] (сега с наименование [фирма]), искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за отмяна на дисциплинарното уволнение на касатора-ищец, извършено със заповед № 239/09.10.2002 г. и заповед № ЛС-173/21.10.2002 г. на директора на Поделение за превозна дейност на ответното дружество; за възстановяване на касатора-ищец на заеманата преди уволнението длъжност „влаков кондуктор” при ответното дружество; и за заплащане от последното на касатора-ищец на сумата 2 414.04 лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за период от шест месеца, считано от датата на уволнението; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея и в допълнението към нея, подадено от назначения от съда процесуален представител на жалбоподателя, се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение.
Ответникът [фирма] не е подал отговор на касационната жалба в срока за това.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, инкорпорирано в касационната му жалба, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните два правни въпроса: 1) по тълкуването и приложението на чл. 21, ал. 1 от Наредба № 43/11.09.2001 г. за железопътен превоз на пътници, багажи и колетни пратки (по-натам – Нар. № 43/2001 г.) – кога пътниците е трябвало да си закупят билети; и 2) по приложението на чл. 344, ал. 4 от КТ и на чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧ – относно спазването на визираните в тях срокове, съответно: тримесечен – за районния съд и едномесечен – за окръжния съд за разглеждането на трудовия спор, респ. – за разглеждане на делото в разумен срок. По отношение и на двата правни въпроса се поддържа, те да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с което касаторът е навел допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, представляващ общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, следва да е включен в предмета на спора по конкретното дело, да е разрешен в обжалваното въззивно решение и да е обусловил правните изводи на съда, и следва да е от значение за изхода спора по делото.
В случая, и двата посочени от касатора правни въпроса не са разрешени в обжалваното въззивно решение и не са обусловили правните изводи на въззивния съд, като не са от значение и за крайния изход на спора по делото, поради което обективно не представляват общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Това е така по следните съображения:
Въззивният съд е приел, че в процесната заповед № 239/09.10.2002 г., с която е извършено дисциплинарното уволнение на касатора-ищец, е налице конкретизация на действията му, съставляващи нарушения на трудовата дисциплина, а именно: на 18.08.2002 г. жалбоподателят-ищец, при обслужване на влак № 3241 по линия К. – Т., след спирането на влака на гара Търничане, с викове е подканял пътниците да не закупуват билети от билетопродавача, а да се таксуват във влака, като това поведение на ищеца е квалифицирано в заповедта като дисциплинарно нарушение по чл. 187, т. 3, т. 8 и т. 10 от КТ, и като е посочено там, че през месец август 2002 г. на касатора-ищец е наложено и друго дисциплинарно наказание – „забележка”, също за некоректно и вулгарно отношение към пътници и билетопродавач. Предвид събраните по делото и обсъдени писмени доказателства, съдържащи се в личното трудово досие (Л.) на ищеца, в това число длъжностната му характеристика за изпълняваната от него работа „кондуктор”, както и извлечението от инструкцията за работа на влаковия кондуктор и декларацията на ищеца, че е бил запознат с указанията за работа в Б., както и предвид изслушаните по делото свидетелски показания относно описаните в заповедта нарушения, въззивният съд е приел, че отразените в констативно-съобразителната част на същата действия на ищеца, осъществяващи фактическия състав на чл. 190, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 187, т. 3, предл. 1 от КТ, са установени по делото и съставляват тежки нарушения на трудовата дисциплина, тъй като засягат неизпълнение на основни задължения, заложени в трудовата функция на ищеца и обхващат продължителен период от време, предвид и установеното по делото, че ищецът е допуснал подобни нарушения, за които със заповед от 21.08.2002 г. му е наложено другото дисциплинарно наказание „забележка”. Въззивният съд е приел и че с оглед значимостта на неизпълнените от ищеца трудови задължения и тежестта на осъществените от него дисциплинарни нарушения, същите са достатъчни, за да обосноват наложеното от субекта на дисциплинарна власт, процесно наказание „уволнение”.
Видно от изложеното, и двата изведени от касатора правни въпроса стоят извън предмета на делото, поради което, както е посочено и от самия касатор, въззивният съд не се е произнесъл по тях, респ. – не е дал разрешение на тези правни въпроси в обжалваното решение и те не са обусловили правните му изводи по делото; те не са и от значение за изхода на спора по делото. Освен това, както разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Нар. № 43/2001 г. (съгласно която: „Пътникът е длъжен да се снабди с билет най-късно пет минути преди тръгването на влака и да заеме мястото си във вагона след установяване на влака на мястото за отпътуване, но не по-късно от половин минута преди тръгването му по разписание.”), така и разпоредбите на чл. 344, ал. 4 от КТ и на чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧ установяват напълно ясни правни норми, тълкуването и приложението на които не съставлява затруднение, поради което не е налице необходимост по поставените в тази връзка от касатора правни въпроси да се формира практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК – с оглед точното приложение на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Както вече беше посочено, цитираната разпоредба на чл. 21, ал. 1 от Нар. № 43/2001 г. няма пряко отношение към извършеното от касатора-ищец дисциплинарно нарушение („подканяне с викове” пътниците да не закупуват билети от билетопродавача, а да се таксуват във влака), за което (предвид и предходното му наказание „забележка”, наложено му за подобни нарушения) той е уволнен; нито обсъждането и тълкуването на тази правна норма би имало значение за разрешаването на правния спор и изхода му по делото, респ. – за правилността, допустимостта или валидността на обжалваното въззивно решение. Нямат отношение към последните и разпоредбите на чл. 344, ал. 4 от КТ и на чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧ, които установяват инструктивни по своя характер срокове, неспазването на които от съда не представлява порок на съдебното решение.
По изложените съображения, тъй като не са налице сочените от касатора, общи и допълнително основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, същото не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението от 09.07.2010 г., постановено по въззивно гр. дело № 1839/2008 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.