5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 718
София, 13.08. 2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1166 по описа за 2018 г., взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], чрез юрисконсулт И. Х., срещу въззивно решение № 440/13.11.2017 г., постановено от Пазарджишкия окръжен съд по в. гр. д. № 677/2017 г.
Касаторът излага доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушаване на материалния закон и необоснованост. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира направените деловодни разноски.
Насрещните страни П. А. Г. и К. С. Г., чрез адв. К. С., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорват основателността на подадената касационна жалба. Молят за присъждане на съдебноделоводните разноски за инстанцията, като представят списък по чл. 80 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Пазарджишкият окръжен съд, като отменил решението на първостепенния Пещерски районен съд, е приел за установено по отношение на [фирма], представлявана от изпълнителните директори, че договорната ипотека по нот. акт № 83, том VI, н.д. 959/15.11.2005 г. върху недвижим имот: масивна двуетажна еднофамилна вилна сграда със застроена площ 30 кв.м., вписана по молба на банката под № 2293/11.12.2015 г. по двойно входящия регистър на Службата по вписванията – [населено място], не съществува поради заличаването й по реда на чл. 22 от ПВ.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните въпроси:
„Какво е действието на заличаването на ипотека по чл. 22 Правилника по вписванията, във връзка с чл. 172, ал. 1 Закона за задълженията и договорите, и може ли да се приравни и да се определи като идентично действието, което поражда заличаването съгласно хипотезата на чл. 22 от ПВ, на ефекта, който настъпва със заличаването съгласно изрично и изчерпателно предвидените хипотези на чл. 179 ЗЗД; заличаването на вписването по чл. 22 ПВ, вр. чл. 172, ал. 1 ЗЗД, има ли конститутивно действие и погасява ли ипотечното право на кредитора?“
Поддържа наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдение, че до момента няма произнасяне на ВКС по въпроса, като същевременно се позовава на постановеното в определение №197/21.03.2016 г. на ВКС, IV г.о. по ч.гр.д. № 1467/2016 г. и т. 6 от ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Цитираното тълкувателно решение касае тълкуване на чл. 32а ПВ и проверката, която съдията по вписване следва да извърши преди да впише акта и до какво се ограничава тази проверка – дали актът подлежи на вписване, отговаря ли на изискванията за форма и съдържание. Определението, което е посочено, е постановено по повод спорното вписване (подновяване на ипотека) и касае хипотеза на неправилно заличаване на ипотеката, ако тя не е била погасена или по някаква друга причина. Подобна неправилност се доказва по общия исков ред с влязло в сила съдебно решение, каквото в случая няма.
В същото време, съществува константна практика по поставения въпрос: заличаването на вписването по чл. 22 ПВ има конститутивно действие, при което се погасява учредената договорна ипотека. В този см. определение № 827/08.11.2013 г. по т.д. № 1021/2013 г. на ВКС, I т.о., определение № 173/23.06.2015 г. по ч.гр.д. № 1254/2015 г. на ВКС, II г.о., определение № 86/12.02.2016 г. по ч.т.д. № 2825/2015 г. на ВКС, I т.о., определение № 95/02.02.2018 г. по ч.т.д. № 3006/2017 г. на ВКС, II т.о.
В определение № 69/26.11.2012 г. по ч.т.д. № 818/2011 г. на ВКС, I г.о., по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК изрично е изяснено, че и в хипотезата на чл. 179, ал. 3, ЗЗД, и в хипотезата на чл. 172, ал. 2 ЗЗД, когато 10 годишният срок на действие на ипотеката е изтекъл, без да се извърши подновяване, възниква само право на ипотекарния кредитор да впише ипотеката наново, с реда на новото вписване и то, ако тя не е била заличена на основание чл. 22 ПВп, поради изтекъл срок на действие. Заличаването по реда на чл. 22 П. не може и да бъде резултат от опорочената воля на кредитора, който порок да се релевира по съдебен ред, поради което заличаването на ипотеката и в тази хипотеза ще има конститутивно действие.
Неотносим към съображенията на съда е следващият въпрос от изложението към касационната жалба: при погасяване на ипотечното право на кредитора по силата на закона, а именно – след публична продан по реда на ГПК и на основание чл. 175 ЗЗД, съществува ли правен интерес за кредитора от подновяване вписването на ипотеката върху придобития от този кредитор имот.
Съдът не е приел, че липсва правен интерес от подновяване на вписването в случая, нито заличаването е било извършено поради осъществена публична продан. В случая ипотеката е заличена не по реда на чл. 19, ал. 2 от Правилника за вписванията (П.), а поради изтичане на 10 години, считано от учредяването й, поради това, че не е била подновена и не е вписана наново след изтичането й с нов ред, а
Съдът е изяснил, че съгласно чл.172, ал.1 ЗЗД действието на вписването трае 10 години от деня, в който е извършено и то може да бъде продължено, ако вписването се поднови, преди този срок да е изтекъл. Ако срокът изтече, без да се извърши подновяване, ипотеката може да се впише наново – чл. 172,ал. 2 ЗЗД, в който случай тя губи реда си и придобива нов ред от момента на новото вписване. И подновяването, и новото вписване трябва да бъдат извършени преди заличаването по реда на чл.22 от ПВ. Ако заличаването е било извършено неправилно, тъй като ипотеката не е била погасена /или по някаква друга причина/, това може да бъде доказано по общия исков ред с влязло в сила съдебно решение. В такъв случай заличаването би било отменено с обратна сила така, все едно не е било извършвано и кредиторът ще разполага с правото по чл.172, ал.2 от ЗЗД да извърши ново вписване, каквато възможност е имал предвид ВКС в определение № 197 от 21.4.2016 г. по ч.гр.д. № 1476/2016 г. ІV г.о. В конкретния случай обаче вписването на заличаването не е било предмет на съдебно разглеждане и не е отменено с влязло в сила съдебно решение.
Следващите правни въпроси са: при възложен имот по реда на ГПК, след осъществена публична продан и влязло в сила постановление за възлагане, след отмяната по извънредния способ на това постановление за възлагане, възстановяват ли се ипотечните права на кредитора, които същият е имал преди възлагането на имота, респективно – възстановява ли се и срокът за вписване на ипотеката по реда на Правилника за вписванията, който още не е бил изтекъл към момента на влизане в сила на постановлението за възлагане; след отмяна на постановление за възлагане на имот, с което имотът е възложен на ипотекарния кредитор, и изтичане на срока на вписване на ипотеката, как следва да се тълкува ипотечното право на кредитора, възстановено с обратна сила вследствие на отмяната по чл. 303 ГПК, при което ипотечно право вече няма да съществува последния елемент от фактическия му състав, а именно – вписването на ипотеката в имотния регистър, което вписване има конститутивно действие относно осъществяване факта на учредената ипотека.
Така зададените въпроси съдържат твърдения, различни от фактическите и правни заключения на въззивния съд. Освен това, в случая не се претендират права от ново вписване, а от подновяване на вписването. Заличаването пък, както стана ясно, е извършено не по чл. 19, ал. 2, а по чл. 22 П..
От друга страна, въпросите касаят действието на отмяната на влязъл в сила съдебен акт по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Няма никакво съмнение, че производството е извънредно; с подаване на молбата за отмяна не се спира действието на влезлия в сила съдебен акт, нито се възстановява висящността на спора, по който е постановен актът, чиято отмяна се желае, не се възстановяват обезпеченията, привилегиите и вписванията – това налага и самостоятелно вписване на молбата за отмяна в хипотезите по чл. 112, б.“к“ ЗС и подаване на молба за спиране на изпълнението. С постановяване на решение по чл. 307 ГПК, с което се отменя влязъл в сила съдебен акт, се възстановява висящността на самия спор, но не се засягат придобити междувременно от други лица права, нито се „възстановява“ висящност на заличена ипотека.
Касаторът поддържа очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение без съображения, различни от тези по поставените правни въпроси, а както стана ясно, те не обуславят подобно заключение. Съдът служебно също не намира наличие на основания за допускане на касационно обжалване.
В заключение, касационно обжалване не следва да се допуска.
Касаторът следва да заплати на насрещните страни сторените от тях съдебноделоводни разноски – по 500 лв. платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 440/13.11.2017 г., постановено от Пазарджишкия окръжен съд по в. гр. д. № 677/2017 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати по 500 лв. на П. А. Г. и К. С. Г., сторени съдебноделоводни разноски в касационна инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: