О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 234
София, 12.05.2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на трети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр.дело № 1268 по описа за 2016 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от М. Ф. М., чрез адвокат С. А. от САК, срещу определение № 3/06.01.2016 г. на друг състав на Върховния касационен съд по гр.д. № 3297/2015 г.
С него съдът е прекратил производство, образувано по молба за отмяна на влязло в сила решение № 185/29.05.2014 г. на ВКС, с което е обезсилено решение № 175 от 31.01.2013 г. на Софийски апелативен съд, както и потвърденото с него решение № 3306 от 11.05.2012 г. на Софийски градски съд, поради недопустимост на производство по унищожаване на осиновяване.
Насрещната страна К. Ц. В., чрез адвокат Ц. Ф., е отговорила в срок, че обжалваното определение е правилно и моли за присъждане на съдебноделоводни разноски.
Производството е по чл. 274, ал.2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Частната жалба е редовна от външна страна, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимно лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Състав на ВКС е постановил решение по чл. 290 ГПК, срещу което М. Ф. М. е подала молба за отмяна на основание чл. 303 ГПК.
С обжалваното определение молбата за отмяна е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, защото от една страна, молбата за отмяна била подадена след изтичане на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, а от друга – молителката изложила твърдения за нарушаване на процесуални правила и лишаване на трети лица от възможност за участие в процеса, което прави молбата за отмяна недопустима.
Определението е правилно.
Д., че срокът за депозиране на молбата за отмяна започва да тече от момента на узнаване на решението, с което е оставено без уважение искането за изменение на решението, чиято отмяна се иска, е неоснователен, тъй като разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК пределно ясно посочва от кой момент започва да тече преклузивният тримесечен срок, а последната не следва да се тълкува разширително.
В случая, освен това, с подадената молба за отмяна М. Ф. М. е предявила съдебно чужди субективни права – тези на страна, която не е участвала в производството по гр. дело № 5663/2009 г., а подобна намеса в процеса е недопустима. Съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК, никой не може да предявява от свое име чужди права в съда, а изключенията са изрично и изчерпателно уредени, като не обхващат конкретния случай.
В заключение, съставът на Върховния касационен съд, като е оставил без разглеждане молбата за отмяна, точно е приложил закона.
При този изход на спора, жалбоподателката следва да заплати на насрещната страна направените в настоящото производство разноски в размер на 600.00 лв. – платен адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие № 0150047/09.03.2016 г., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 3/06.01.2016 г., постановено от състав на Върховния касационен съд, II г.о, по гр.д. № 3297/2015 г.
ОСЪЖДА М. Ф. М., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. , офис , да заплати на К. Ц. В., със съдебен адрес: [населено място], [улица], кантора , сумата 600.00 (шестстотин) лева – сторени в производството съдебноделоводни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: