4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1103
София, 23.11.2017 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2425 по описа за 2017 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Р. П. П., чрез адв. И. Н., срещу въззивно решение № 3/10.01.2017 г., постановено от Плевенския окръжен съд по в.гр.д. № 849/2016 г.
Касаторът неправилност на въззивното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като оплакването е бланкетно. В изложението поставя правен въпрос, свързан с тълкуването на чл. 71 КТ, твърдейки, че неточно е приложен от въззивния съд, което е свързано с касационен довод по чл. 288 ГПК за неправилност поради нарушение на материалния закон.
Насрещната страна [община], представлявана от кмета, чрез юрисконсулт Д. К., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговаря, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено условието на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, като е потвърдено решението на първостепенния Плевенски районен съд, са отхвърлени исковете на Р. П. П. против [община] по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
За да постанови този резултат, въззивният съд приел за установено, че страните сключили трудов договор № 1293/24.02.2016г., на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ, вр.чл.70 КТ, със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя [община]. Служителят П. е назначен на длъжност „Инспектор обществен ред“ при [община], звено „Инспекторат“. Със Заповед № 1293/26.04.2016 г., в срока на изпитване, трудовото правоотношение е прекратено, считано от следващата дата, на основание чл.71, ал.1 КТ. Заповедта е връчена на П. на 26.04.2016 г.
Основанието на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 ЗЗД е твърдението на ищеца П., че изпълнява трудовите си задължения безупречно и прекратяването на трудовото му правоотношение се дължи на обстоятелства, които не са свързани пряко с работата му – запор върху заплатата. Въззивният съд намерил посочените обсотятелства за нетносими към законността на уволнението.
Според окръжния съд преценката на работодателя, в чиято полза била уговорена клаузата за изпитване, не подлежала на проверка за законосъобразност от съда. Тя била проявление на свободата на договаряне между страните, които в случая се били съгласили да се обвържат с последиците на точно този вид трудов договор. Съдебният контрол обхващал само това дали работодателят разполагал със съответното потестативно право и как било упражнено то, без да е необходимо да се анализират мотивите на работодателя да прекрати трудовото правоотношение.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпроса дали е необходимо страната по трудовото правоотношение, в чиято полза е уговорен срокът за изпитване, да мотивира заповедта, с която се прекратява трудовото правоотношение, като поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съществуващата съдебна практика се нуждае от промяна, като неправилна – създава предпоставка за прекратяване по мотиви, които не са свързани с преценката как служителят изпълнява трудовите си задължения.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че поставеният правен въпрос е включен в предмета на делото и е от значение за постановения резултат, но не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за промяна на трайно установеното в съдебната практика и доктрината тълкуване на чл. 71 КТ. Мотивите на заповед по чл. 71 КТ, съответно на едностранно изявление на служителя/работника могат да са единствено във връзка с подходящността на работата за служителя/работника, съответно с преценката на всяка от страните по договора доколко служителят/работникът се справя добре с нея. Тази преценка е лична, по целесъобразност, и извън съдебен контрол. В това именно е и смисълът на срока за изпитване, като всяка от страните отначало се е съгласила с правото на насрещната страна по правоотношението едностранно, до изтичане на срока за изпитване, да прекрати трудовия договор. Ако се твърди, че мотивите за прекратяване на трудовото правоотношение са други, то това няма отношение към необходимостта от мотивиране на заповедта по чл. 71 КТ и е от значение, само ако незаконността на уволнението се обосновава с твърдение за нарушение на чл. 8 КТ. В този случай в исковата молба изрично трябва да бъдат посочени фактически твърдения, обуславящи довода на ищеца за дискриминация или злоупотреба с право.
Предвид гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд намира, че обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото, касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебноделоводни разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 3/10.01.2017 г., постановено от Плевенския окръжен съд по в.гр.д. № 849/2016 г.
ОСЪЖДА Р. П. П. да заплати на [община] сумата в размер на 100 лева, сторени в производството пред Върховен касационен съд съдебноделоводни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: