О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
София, 05.01. 2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3103 по описа за 2015 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д. Н. М., чрез адв. Р. В. Б., срещу въззивно решение от 04.05.2015 г., постановено от Монтанския окръжен съд по гр.д. № 16/2015 г.
Излага доводи за недопустимост и непавилност на въззивното решение.
Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Монтанският окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Ломски районен съд, осъдил Д. М. да заплати на Ю. Б. 6 500 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания от счупването на долен десен крайник.
За да постанови този резултат, съдът установил, че по силата на постигнато споразумение по чл. 381 от НПК с районна прокуратура – Л., Д. М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 1 НК – причинил средна телесна повреда на Ю. Д. Б., изразяваща се във фрактура на десен долен крайник – счупване на дясна колянна капачка /патела/, което довело до трайно затрудняване на движението на крайника за не по-малко от два месеца и последващо постепенно и поетапно натоварване при нормално протичане на оздравителния процес. Наложено е наказание пробация. Установено е, че се наложила оперативна интервенция, в продължение на два месеца Ю. Д. Б. бил в гипс и 6-7 месеца след причиненото телесно увреждане не е могъл да се обслужва сам. И след това имал затруднения в придвижването – продължил да куца и да не може да ходи нормално. В продължение на месеци е вземал и обезболяващи.
От съвкупната преценка на събраните по делото гласни доказателства и съдебномедицинска експертиза съдът приел за установено, че пострадалият е претърпял неимуществени вреди: болки, страдания, неудобства, които са в пряка причинноследствена връзка с деликта. По правилата на чл. 52 ЗЗД втората инстанция определила по справедливост обезщетение в размер на 6 500 лева.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните въпроси: допустимо ли е решението, ако с исковата молба ищецът е поискал обезщетение за неимуществени вреди от „средна телесна повреда, изразяваща се във фактура на десен долен крайник – счупване на дясната колянна капачка”, а първоинстанционният съд е присъдил обезщетение за неимуществени вреди на основание „болки и страдания от счупване на долен десен крайник”; допустимо ли е решението, ако е налице очевидна фактическа грешка в първоинстанционното решение, а въззивния съд се е произнесъл по въззивната жалба без разминаването между мотиви и диспозитив да е отстранено преди това в производство по чл. 247 ГПК; допустимо ли е решение, ако исковата молба е била нередовна и въззивният съд се е произнесъл без да остави същата без движение за уточняване претендираните неимуществени вреди от деянието по кое нохд са настъпили.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Въпросът дали е допустимо съдебно решение, постановено по нередовна искова молба е неотносим в случая, защото вредоносното деяние, от което е претърпяна вредата, е индивидуализирано от ищеца в исковата молба, а наличието на влязло в сила споразумение по чл. 381 НПК е от значение за доказване на исковата претенция – съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда, като одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда (чл. 383, ал. 1 НПК), е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно без значение за редовността на исковата молба е дали номерът на наказателното дело е посочен и ако да – точно ли е цитиран в исковата молба. Нещо повече, в случая, както съдилищата изрично са изяснили на страната, цитираните две номера на нохд в исковата молба, съответно в съдебните актове, не са по повод различни деяния, а разглеждат едно и също – второто по ред е образувано след възобновяване и отмяна на влязлото в сила определение за одобряване на споразумение по първото по ред образувано нохд.
Въпросът дали е допустимо решението, ако с исковата молба ищецът е поискал обезщетение за неимуществени вреди от „средна телесна повреда, изразяваща се във фактура на десен долен крайник – счупване на дясната колянна капачка”, а първоинстанционният съд е присъдил обезщетение за неимуществени вреди на основание „болки и страдания от счупване на долен десен крайник”, не е разрешен в противоречие с цитираните от касатора съдебни решения. В тях съдебните състави са разглеждали хипотеза на произнасяне по непредявен иск или „свръх петитум“. В случая е ясно и няма как да има каквито и да било съмнения, че съдът се е произнесъл в рамките на сезираното – обезщетение за неимуществени вреди от деликта, причинен от Д. М. на Ю. Б., които вреди, доколкото нещо друго не е посочено, съставляват причинените и претърпени от увредения болки и страдания. В съдебната практика на Върховния касационен съд няма никакво колебание, а и в цитираните съдебни решения не е прието нещо различно, че за редовността на исковата молба по чл. 45 ЗЗД, при търсено обезщетение за причинените неимуществени вреди, предметът на спора е очертан в рамките на обичайните негативни преживявания за съответното деяние. Достатъчно е да се претендира обезщетение на неимуществени вреди от съответния деликт. Само когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска.
Въпросът „дали е допустимо въззивното решение, ако е налице очевидна фактическа грешка в първоинстанционното, а въззивният съд се е произнесъл по въззивната жалба без разминаването между мотиви и диспозитив да е отстранено, преди това, в производство по чл. 247 ГПК“, е неотносим, защото не се твърди, нито се установява такова противоречие между мотиви и диспозитив, което да попада в хипотезата на чл. 247 ГПК. Втората инстанция, в случая, е посочила, че първостепенният съд не е конкретизирал точно в диспозитива на решението си, че увреждането на десния долен крайник на ответника се изразява в счупване на колянната капачка, което безспорно не съставлява противоречие между формирана воля на съда в мотивите и отразената в диспозитива. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че евентуално допусната явна фактическа грешка в съдебен акт не води до неговата недопустимост или неправилност. Освен това, ако пъвостепеният съд е допуснал противоречие между мотиви и диспозитив, въззивният съд би могъл да отстрани и сам този порок, без спазване на процедурата по чл. 247 ГПК, защото въззивната инстанция е втора по ред такава по съществото на материалнопавния спор и сама дължи мотиви, а ако диспозитивът е непълен или неясен – го коригира. Въззивният съдебен акт – с изложените в него мотиви и постановения диспозитив, е единственият, който подлежи на касационна проверка.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 04.05.2015 г., постановено от Монтанския окръжен съд по гр.д. № 16/2015 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: