4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
София, 26.02.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3675 по описа за 2017 г., взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Oбразувано e по касационна жалба, подадена от „М. д.“ – [населено място], представлявано от директора Г. В., чрез адв. Р. Т., срещу въззивно решение № 173/09.06.2017 г., постановено от Врачанския окръжен съд по в.гр.д. № 207/2017 г.
Касаторът поддържа неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон – чл. 189 КТ.
Насрещната страна С. Р. Б., чрез адв.Л. В., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговаря, че няма основания за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебните разноски, направени в касационната инстанция.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено условието на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като е изменил частично решението на първостепенния Врачански районен съд, е отменил като незаконно дисциплинарното уволнение на Светолслав Р. Б., извършено със Заповед 42/03.11.2016 г. от М. д. – В., възстановил го е на заеманата преди уволнението длъжност „старши експерт” и е осъдил работодателя да заплати обезщетение, на осн. чл. 344, ал. 1 КТ в размер на 3195,50 лв., ведно с лихва за забава. Възложил е тежестта на съдебноделоводните разноски върху работодателя.
За да постанови този резултат, въззивният съд приел за установено, че между С. Б. и „М. д.“ – [населено място] е сключен трудов договор № 5/02.04.2012 г., изменен с допълнително споразумение от 04.05.2016 г., по силата на който Б. заема длъжността „старши експерт” по безсрочно трудово правоотношение.
Със заповед № 39/05.10.2016 г. на директора е въведено задължение да изготвя и предава ежедневно личен дневен отчет за извършваните дейности. На 03.11.2016 г. младши експерт И. Т., на когото е възложен контролът по изпълнението на заповедта, уведомява директора, че Б. не е представил дневните си отчети за периода 24.10.2016 г. – 31.10.2016 г. включително. От служителя са искани обяснения, в които той сочи, че причината за непредставянето на дневни отчети е тази, че младши експерт И. Т. не му осигурил съответните бланки по образец, в периода 26 – 31.10.2016 г. Т. е отсъствал от работа, а от страна на началника отдел И. Р. не му е оказано съдействие да се снабди с такива бланки. С. Б. сочи и доказателства в подкрепа на твърденията си.
Съдът, при анализ на събраните по делото доказателства установил, че действително в посочения период младши експерт Т. отсъства от работа, няма осигурени в наличност бланки за отчети няколко дни. Впоследствие директорът разпорежда осигуряването на бланки, непосредствено след което Б. изготвя и предава отчетите си, вкл. за процесния период.
Той е уволнен дисциплинарно със заповед № 42/03.11.2016 г. поради непредставянето на лични дневни отчети от ищеца за времето от 24.10.2016 г. до 31.10.2016 г. поради нарушение на чл.187, ал.1, т.7 от КТ.
Съдът приел, че действително Б. е забавил представяне на отчетите, но той е действал добросъвестно. Само виновното неизпълнение на трудовите задължения съставлява нарушение на трудовата дисциплина, която може да ангажира дисциплинарната отговорност на работника/служителя. В случая Б. няма никаква вина – изготвил е отчети, но със забава, което е в резултат на неизпълнение на задълженията на други служители, съответно поради лоша организация на трудовия процес при работодателя. В момента, в който е станало възможно, Б. е изпълнил вменените му задължения със заповед № 39/05.10.2016 г. Съдът е квалифицирал действията на работодателя като преднамерени, като евентуално е изложил и съображения, че дори и Б. да беше допуснал виновно неизпълнение на трудовите задължения, то наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението. Съдът е извършил и преценка на обстоятелствата, значими съгласно чл. 189 КТ: Б. няма налагани други дисциплинарни наказания; от издаване на заповедта до 26.10.2016 г. редовно изпълнява задължението да предоставя исканите отчети; налице е забавяне, а не липса на отчети за времето 26.10.2016-31.10.2016 г, а представянето на тези отчети не е сред основните му трудови задължения, нито е съществено; за работодателя не е настъпила вреда.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като в изложението към касационната жалба е формулирал следните въпроси: за законността на дисциплинарното уволнение, обусловена от спазване на императивния ред за налагане на наказанието; за характера и тежестта на дисциплинарното нарушение по чл. 187, т. 8 КТ, обосноваващи най-тежката дисциплинарна санкция за работника.
Въпросите не са съществени за постановения краен резултат по спора. Основното съображение на въззивния съд да уважи исковете, е, че Б. не е допуснал нарушение на трудовата дисциплина, защото няма вина за временното неизпълнение на задължението да представя ежедневни отчети.
Освен това, не се установява и поддържаното противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 189, ал. 1 КТ – решение № 227/29.06.2012 г. по гр.д. № 1417/2011 г. на III г.о. на ВКС, решение № 163/13.06.2012 г. по гр.д. № 564/2011 г. на IV г.о. на ВКС и решение № 167/14.05.2013 г. по гр.д. № 1102/2012 г. на IV г.о. на ВКС.
В заключение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебноделоводни разноски – платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 173/09.06.2017 г., постановено от Врачанския окръжен съд по в.гр.д. № 207/2017 г.
ОСЪЖДА „М. д.“ – [населено място] да заплати на С. Р. Б. сумата в размер на 500 лв. съдебноделоводни разноски, сторени в производството пред Върховен касационен съд, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: