5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1159
София, 13.12.2017 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седми декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2989 по описа за 2017 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Т. ц. за п. п. – Г. О. към [фирма], представлявано от П. М., чрез старши юрисконсулт П. И., срещу въззивно решение № 435/21.03.2017 г., постановено от Варненския окръжен съд по в.гр.д. № 337/2017 г.
Касаторът излага доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска въззивното решение да бъде отменено.
Насрещната страна И. К., чрез адв. Е. С., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговаря, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а в условия на евентуалност поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено условието на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Варненски районен съд, отменил уволнението на Д. К., извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ от Т. ц. за п. п. – Г. О. към „БДЖ-П. п.“, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, възстановил е служителя на заеманата преди уволнението длъжност, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и е осъдил работодателя да заплати на К. 2 776,54 лв. – обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 08.08.2016 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и съдебноделоводните разноски по делото. Работодателят – ответник е осъден да заплати дължимата държавна така по исковете, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че по силата на безсрочен трудов договор И. Д. К. заемал в [фирма] длъжност „стрелочник маневрен“ при Поделение за пътнически превози – Г. О., а след преструктуриране, на основание чл.123, ал.1, т.3 от КТ, трудовото правоотношение е прехвърлено към ответника Т. ц. за п. п. – Г. О. към [фирма], считано от 01.01.2016 г. Със заповед от 08.12.2015 г. на директора на П. за п. п. – Г.О. К. е трудоустроен на длъжност „чистач, ПЖПС“ за срок от 07.12.2015 г. до 01.10.2016 г. на основание чл.314 и чл.317 от КТ, поради освидетелстване с поредица от експертни решения на ТЕЛК със степен на увреждане първоначално 50%, а впоследствие 75% трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза „хронична исхемична болест на сърцето“.
С решение на ТЕЛК от 08.06.2016 г. е дадено заключение, че лицето И. Д. К. не може да работи на длъжност „чистач, ПЖПС“, като е предписано трудоустрояване на подходяща работа, несвързана с противопоказните условия на труд, посочени в т.14 на ЕР № 0915/22.03.2016 г. на ТЕЛК 310-В., а именно: значително нервно-психическо напрежение, тежък физически труд, нощен труд, работа, свързана със сигурността на движението, при неблагоприятни климатични условия.
В последващо експертно решение от 07.07.2016 г. на ТЕЛК, издадено в отговор на писмо от работодателя, с което е поискано мнение дали служителят И. К. може да бъде трудоустроен на работа като „техник-механик, поддръжка и ремонт на машини и съоръжения“, е посочено, че лицето не можело да работи на тази длъжност поради противопоказните условия на труд. Това е и мнението на Трудова медицина при [фирма].
Със Заповед № 573 от 20.07.2016г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение с И. К., считано от 22.07.2016 г., на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ. Заповедта е връчена на служителя на 21.07.2016 г.
Съдът установил, че работодателят разполага с незаети длъжности, определени за трудоустроени работници, които не е предложил за заемане преди уволнението на служителя. Между тях е и длъжността „служител, издаване на пътнически билети, информатор“. Въззивната инстанция, също така посочила, че е неоснователно възражението на работодателя, че служителят не притежава необходимата правоспособност за заемана на длъжността, защото намерила, че това изискване е въведено единствено с цел да не бъде изпълнено задължението да се предостави на трудоустроения служител да заеме длъжността, което поведение може да се квалифицира като злоупотреба с право. Касае се за прабоспособност „билетопродавач“, която не се придобива в учебно заведение или друг учебен център; кратко обучение се провежда от самия работодател, който не е представил доказателства не само в какво точно се изразява подобна повосубектност, но и нито сочи, нито представя доказателства, че има обучени служители за нея или, че е предложил на ищеца да го обучи, а той е отказал. Не може да се очаква от служителя предварително да е придобил въведена от работодателя правоспособност, още повече в резултат на обучение, което също извършва само работодателя, за да може, при евентуалното трудоустрояване, да заеме съответната длъжност.
В заключение, съдът достигнал до извод, че заповедта за уволнение е издадена в нарушение на чл.325, ал.1, т.9 от КТ и е незаконна.
Предвид изложеното, въззивният съд обобщил, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на незаконно уволнение бил основателен. Исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ – като акцесорни, също били уважени.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (преди изм. ДВ бр. 86/2017 г.).
Поставя въпросът длъжен ли е работодателят, в хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 9, изр. 2 КТ, да установява чрез компетентните здравни органи дали наличните при него вакантни длъжности са подходящи за работника или служителя, с оглед промененото му здравословно състояние, включително да предлага на служителя такава свободна и подходяща за здравословното му състояние длъжност, за която е безспорно установено, че служителят не притежава необходимата правоспособност по длъжностна характеристика.
В първата си част въпросът е от значение за постановения резултат, но не се установяват допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 3.
Няма никакво съмнение в практиката на Върховния касационен съд, включително тази по чл. 290 ГПК, както и в доктрината, че Работодателят има задължение по чл. 315 КТ да определи работни места, подходящи за трудоустрояване на лицата с намалена работоспособност и съставя списък с тях. При констатация на компетентните органи, че изпълняваната от служителя или работника с намалена трудоспособност длъжност, му е противопоказна, работодателят трябва да му предложи да избере от длъжностите, определени за заемане от лица с намалена трудоспособност. Когато работникът или служителят избере някоя от тях, тогава работодателят иска мнение на компетентният здравен орган да удостовери дали избраната работа е подходяща за здравословното му състояние. На изследване и проверка в трудовия спор за законосъобразност на уволнение по чл. 325, т. 9 КТ, включително и с помощта на вещо лице, ако са необходими специални знания, подлежи единствено въпроса била ли е подхояща за заемане от трудоустроения друга длъжност от списъка по чл. 315, ал. 1 КТ при работодателя, стига да е била и свободна. Така е сторил и въззивния съд в обжалваното решение.
Въпросът, в частта, свързан с изискванията за правосубектност за заемане на длъжност, както и вторият материалноправен въпрос поставен от касатора – длъжен ли е работодателят, в хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 9, изр. 2 КТ, да приеме, че притежаваното от работника или служителя образование е достатъчно основание за придобиване впоследствие на изискуемата правоспособност (професионална квалификация) за заемане на вакантна длъжност, която отговаря на здравословното му състояние или липсата на изискуемата правоспособност за длъжността означава, че работникът или служителят изначално не отговаря на изискването за заемане на тази длъжност по длъжностна характеристика, са некоректно поставени и не са съобразени с мотивите на въззивния съд. Той е приел злоупотреба с право от страна на работодателя с поставяне на условие за заемане на длъжност, включена в списъка по чл. 315 КТ притежаване на правоспособност, която именно с оглед на тази длъжност, се придобива в резултат на кратък курс, провеждан от работодателя. Във връзка с извода за нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ няма поставени правни въпроси, нито са развити касационни доводи.
В заключение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебноделоводни разноски – 600 лв. платен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 435/21.03.2017 г., постановено от Варненския окръжен съд по в.гр.д. № 337/2017 г.
ОСЪЖДА Т. ц. за п. п. – Г. О. към [фирма], [населено място], да заплати на И. Д. К. сумата в размер на 600 лв., сторени в производството пред Върховен касационен съд съдебноделоводни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: