О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1487
гр. София, 29.12. 2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 5557 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника по делото Б. С. П. срещу решение № 1149/02.06.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 3788/2014 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 4083/07.06.2014 г. по гр. дело № 7226/2011 г. на Софийския градски съд, с което е унищожен, на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, договор от 26.07.2005 г., обективиран в нотариален акт № , том , рег. № , дело № на нотариус Б. Н., с който ищцата А. С. С. продава на жалбоподателя собствения си недвижим имот – апартамент, находящ се в [населено място], на партерния (първия надземен) етаж в жилищната сграда на [улица], заедно с принадлежащите му избено и таванско помещения и 9/300 идеални части от общите части на сградата и от правото на собственост върху поземления имот, върху който е построена сградата, идентичен с парцел в кв. по регулационния план на [населено място], м. „“; в тежест на жалбоподателя са възложени разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е изведен и формулиран правният въпрос – дали при смърт на настойника заместник-настойникът автоматично го замества при представляването на поднастойния. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като поддържа, че при разрешаването на този въпрос се налага необходимост от тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на непълноти на правни разпоредби и до усъвършенстване на правоприлагането, за да може да се постигне справедливост при решаването на граждански спорове.
Ответницата по касационната жалба – ищцата А.С. С. (поставена под пълно запрещение, действаща по делото чрез назначения ? от съда процесуален представител – адвокат) в отговора на жалбата излага становище, че не следва да се допуска касационното обжалване, както и съображения за неоснователност на жалбата.
За да уважи предявения по делото иск за унищожаването на процесния договор за продажба, въззивният съд е приел, че е осъществен фактическият състав на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД – ищцата е сключила договора като дееспособно лице (тя е поставена под пълно запрещение след това), като при сключването му не е могла в пълна степен да разбира и ръководи действията си поради заболяването от което е страдала (параноидна шизофрения с непрекъснато протичане, с налудности от параноидния кръг и промяна на личността). Касационната жалба не съдържа оплаквания по този решаващ извод на апелативния съд, нито в изложението към жалбата е формулиран правен въпрос в тази връзка.
Оплакванията на касатора и изведеният от него правен въпрос са по отношение на другия решаващ извод на въззивния съд, – че искът не е погасен по давност, и конкретно – относно приетото от съда за спирането на давността.
Апелативният съд е приел, че тригодишният давностен срок по чл. 32, ал. 2 от ЗЗД е започнал да тече от датата на сключването на процесния договор – 26.07.2005 г., като до 21.06.2006 г., когато е влязло в сила съдебното решение, с което ищцата е поставена под пълно запрещение, са изтекли 10 месеца и 25 дни. От последната дата 21.06.2006 г., на основание чл. 115, б. „е” от ЗЗД давността е спряла да тече до 27.11.2006 г., когато на ищцата е назначен настойник – нейната баба М. С., както и за още 6 месеца – до 27.05.2007 г. От тази дата до смъртта на настойника на 20.09.2007 г. давността е текла, като са изминали още 3 месеца и 24 дни; или – общо от 26.07.2005 г. до 20.09.2007 г., като се вземат предвид периодите, през които давността е спряла, са изтекли 1 година, 2 месеца и 19 дни.
Въззивният съд е приел, че основният спорен между страните по делото въпрос е дали в периода от смъртта на настойника до 16.03.2009 г. – датата, на която органът по настойничество и попечителство е определил за нов настойник на ищцата леля й П. Д. – дотогава заместник-настойник, както и 6 месеца след тази дата, е текла давност или същата е спряла на основание чл. 115, б. „е” ЗЗД, защото ищцата е била без законен представител. Разрешавайки този спорен по делото въпрос, апелативният съд е дал разрешение и на изведения в изложението на касатора правен въпрос, а именно: Съдебният състав е приел, че учредяването на настойничеството се състои в назначаването на настойник, заместник-настойник и двама съветници, тоест – във формирането на настойническия съвет и поставянето на запретения под неговите грижи. Настойникът е централната фигура в настойническия съвет и именно той е натоварен с правомощията да представлява поднастойния, да се грижи за личността му и за имуществото му, както и да живее с него. В разпоредбата на 123 от СК от 1985 г. (отм.) е предвидено, че заместник-настойникът замества настойника, когато той е възпрепятстван да изпълнява задълженията си или възникне противоречие между неговите интереси и интересите на поставения под настойничество. Позовавайки се на правната доктрина (проф. д-р Лиляна Ненова, „Семейно право на РБ“, изд.1994г.), въззивният съд е приел, че под „възпрепятстване” на настойника се разбира, както временно и преходно състояние – недълготрайна болест и непродължително отсъствие, така и случаите на абсолютно и трайно възпрепятстване – смърт на настойника, поставянето му под запрещение, лишаването му от родителски права. Във всички случаи на възпрепятстване, заместник-настойникът трябва да уведоми незабавно органа по настойничество и попечителство, като именно последният е този, който извършва преценката за наличието на законно установените условия и необходимостта заместник-настойникът да заеме мястото на настойника, и да постанови самото заместване, когато възпрепятстването е краткотрайно, или да назначи нов настойник, ако възпрепятстването е трайно. В обобщение съдът е приел, че дори да са налице основанията за заместване, заместник-настойникът не може самоволно да встъпи в длъжността на титуляра, както и че анализът на цитираните разпоредби и същността на института на настойничеството налагат категоричния извод, че след смъртта на настойника, поднастойният остава без законен представител до назначаването на нов настойник.
Въз основа на горните съображения, апелативният съд е приел, че в конкретния случай от датата на смъртта на настойника М. С. – 20.09.2007 г. давността е спряла и е започнала да тече отново на 16.09.2009 г. – с изтичането на 6 месеца, считано от 16.03.2009 г. – датата на назначаването на новия настойник на ищцата – П. Д.. Изложени са и съображения, че обстоятелството, че последната не е уведомила (в качеството си на заместник-настойник) незабавно органа по настойничество и попечителство, а е сторила това близо две години след смъртта на М. С., ангажира отговорността й пред този орган, но не променя извода, че давност не е текла през този период.
В заключение въззивният съд е приел, че от 16.09.2009 г. до датата на подаването на исковата молба – 12.01.2010 г., са изтекли 3 месеца и 28 дни; или общо от датата на сключването на процесния договор до датата на подаването на исковата молба е изтекла давност от 1 година, 6 месеца и 17 дни (предвид и спирането ?), поради което искът с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД не е погасен по давност.
Настоящият състав на IV-то гр. отд. на ВКС намира, че изведеният в изложението на касатора правен въпрос по приложението на чл. 123 от СК от 1985 г. (отм.), в случая – във връзка с приложението на чл. 115, б. „е“ от ЗЗД, е разрешен от въззивния съд при точно тълкуване на материалния закон, който не е непълен или неточен. Възприетото от апелативния съд разрешение на въпроса е съобразено с цитираната в мотивите към обжалваното решение, правна доктрина, която възприема същото разрешение; то се споделя изцяло и от настоящия съдебен състав; подобно разрешение е възприето и от първата инстанция по делото. От изложеното следва, че разрешаването на изведения от жалбоподателя правен въпрос не създава затруднения за съдилищата при тълкуването и прилагането на материалния закон – разпоредбите на чл. 123 от СК от 1985 г. (отм.), във вр. с чл. 115, б. „е“ от ЗЗД, които не са непълни или неточни, както неоснователно се поддържа в изложението на касатора. Поради това няма и необходимост от усъвършенстване на правоприлагането по този въпрос при решаването на гражданскоправни спорове, както също неоснователно поддържа жалбоподателят; респ. – не е необходимо и създаването на задължителна практика на ВКС по въпроса, който не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК (в този смисъл са и т. 4 и мотивите към нея от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не е налице наведеното от жалбоподателя допълнително основание за това по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Независимо от изхода на делото, на ищцата не се дължат и в нейна полза не следва да се присъждат разноски за касационното производство, каквито тя претендира, тъй като не се установява тя да е направила такива разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1149/02.06.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 3788/2014 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.