3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 504
София, 10.05.2017 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4732 по описа за 2016 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Р. В. Х., чрез адвокат Б. М. от САК, срещу въззивно решение № 5328/24.06.2016 г., постановено от Софийски градски съд по в.гр.д. № 1758/2016 г.
Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като по същество изразява съображения, които са за необоснованост във фактическите изводи и правните заключения, довела до неточно приложение на закона. Иска обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго по съществото на спора, с което искът да бъде уважен изцяло.
Насрещната страна Й. С. Т. не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено условието на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния съд, е отхвърлил иска на Р. В. Х. срещу Й. С. Т. за установяване по реда на чл. 422 ГПК, че той й дължи сумата от 18 000 лв. по договор за заем от 09.09.2013 г., на осн. чл. 240 ЗЗД.
За да постанови този резултат, Софийският градски съд установил, че в полза на Р. Х. била издадена заповед за изпълнение на горепосоченото парично задължение, като дължимо от Й. Т. по договор за заем от 09.09.2013 г. Съдът установил още, че Х. заела на Т. сумата от 18 000 лв. на 09.09.2013 г. срещу задължение за връщането й в срок до 15.10.2013 г. Преди това, на 24.06.2013 г. между същите страни бил сключен и друг заемен договор, по който Р. Х. предоставила в заем на Т. 20 000 лева, като по този договор не бил уговорен падеж. Установено е още, че Т. превел по сметка на Х. сума в общ размер от 10 500 евро (с левова равностойност 20 536.21 лева), като преводите били осъществявани на части и в основанията на платежните документи липсвала конкретизация по кой от двата налични договора за заем следвало да се отнесат съответните погасителни вноски. Спорът между страните е задължението по кое заемно правоотношение е погасено изцяло. Въззивната инстанция достигнала до извод, че първо е погасен и то изцяло, дългът по договора от 09.09.2013 г., който е с настъпил падеж. Изискуемостта на вземането за сумата от 20 000 лв., макар и по-рано сключен договор, не е настъпила.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпроса дали съдът може да основе изводите си само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди и другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни.
Поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване поради наличие на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – произнасяне на въззивния съд по поставения в изложението правен въпрос в противоречие със задължителна за него съдебна практика – решения на състави на ВКС по чл. 290 ГПК, както следва: решение № 24/28.01.2010 г. на ВКС по гр.д. № 4744/2008 г. на I г.о., решение № 589/29.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1359/2009 г. на I г.о., решение № 1985/17.10.2005 г. на ВКС по гр.д. № 1075/2005 г. на IV г.о. и т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поставеният правен въпрос е принципно значим, но в случая не се установява поддържаното противоречие с разрешението в цитираните съдебни решения. На практика касаторът няма и касационен довод, че определено доказателство не е било обсъдено или е било немотивирано отхвърлено; напротив – всичките му съображения са по същество за необоснованост в изводите на съда при анализ на доказателствения материал по делото, което няма отношение към повдигнатия процесуалноправен въпрос. Несъгласието с фактическите и правни заключения на съда не съставлява самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване.
В изложението е въведено и ново касационно оплакване, извън съображенията в касационната жалба, за липса на мотиви на въззивния съд. Касационният довод не е основание за допускане на касационно обжалване; той подлежи на проверка при допуснато касационно обжалване, с решението по касационната жалба. Дори и да се приеме, че касаторът е поставил въпроса дължи ли въззивният съд мотиви, в които да отразяват какво е приел за установено, въз основа на какви доказателства, то този въпрос е принципно значим, но неотносим към конкретния случай, защото въззивният съд е изложил много подробни мотиви в качеството си на съд по съществото на спора, като ясно и точно е посочил какво приема за установено, въз основа на какви доказателства и какви са му правните изводи. Сам касаторът в касационната жалба обсъжда съображенията на въззивната инстанция, но счита, че те са неправилни.
В заключение не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 5328/24.06.2016 г., постановено от Софийски градски съд по в.гр.д. № 1758/2016 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: