4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1199
София, 25.10.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4224 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 29.03.2013 г. по гр.д. № 8292/2012 г. на Софийски градски съд, ІІ-Д въззивен състав е потвърдено решение от 09.03.2012 г. по гр.д. № 30191/2011 г. на Софийски районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 2 ЗОДОВ, предявен от П. П. П. от [населено място] против Прокуратурата на Република България, осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в размер на 1500 лева. В решението е прието за установено, че на 04.07.2009 г., ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. с ал. 1 НК и постановено задържането му за 72 часа – мярка, отменена от съда като взета незаконно и определена мярка за неотклонение „парична гаранция” от 500 лева, намалена на 200 лева с определение от 22.12.2009 г. На 22.12.2009 г. обвинението, за което ищецът е бил привлечен е изменено по чл. 325, ал.1 КТ, по което е бил внесен обвинителен акт и ищецът признат за невиновен с влязла на 24.07.2010 г. присъда по н.о.х.д. № 959/2010 г. на Софийски районен съд. Отичайки претърпените от ищеца морални страдания и продължителността на периода, през който е било повдигнато и поддържано незаконното обвинение, съдът е приел, че предявеният иск за неимуществени вреди е основателен до размер на 1500 лева, присъдени на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. За разликата до предявения размер от 8000 лева искът е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд в частта му, с която искът е отхвърлен до предявения му размер от 8000 лева е постъпила от П. П. П.. Поддържа се, че обуславящия изхода на делото въпрос за размера на справедливото обезщетяване за неимуществени вреди е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата, в подкрепа на което са представени решение от 02.12.2011 г. по гр.д. № 5965/2011 г. на Софийски градски съд; решение № 79 от 03.05.2010 г. по гр.д. № 82/2010 г. на Габровски окръжен съд и определения на Върховния касационен съд, постановени в производство по чл. 288 ГПК. Изложени са доводи, че в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (Постановление № 4 от 23.12.1968 г. ВС РБ и т.19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. ОСГТК ВКС) е разрешен и въпросът следва ли съдът да извърши преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта, както и да извърши преценка на събрания фактически и доказателствен материал и да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Изложени са и оплаквания срещу въззивното решение в частта му за съдебните разноски.
Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на Република България не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Въпросът за размера на справедливото обезщетяване за неимуществени вреди е разрешен в съответствие с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд, съгласно което при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, съдът следва да преценява конкретните обективно съществуващи обстоятелства, каквито са характерът на увреждането, начинът на извършването му и причинените морални страдания. Въззивният съд е определил дължимото обезщетение за неимуществени вреди, изхождайки от доказателствата за претърпените от ищеца негативни психически изживявания; търпените тревоги, стрес и притеснения от неоснователното наказателно преследване в продължение на година, както и от незаконно извършеното задържане в продължение на седемдесет и два часа.
Д. за наличие на противоречие с установената практика на съдилищата при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е неоснователен. Липсват доказателства дали приложените две съдебни решения са влезли в законна сила, за да формират съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Независимо от това, в приложените решения е определен различен размер на обезщетение за неимуществени вреди въз основа на доказателства за факти, различни от съобразените във въззивното решение – при различна продължителност на наказателното преследване; за обвинения за престъпления с различен характер и тежест, както и разлики в настъпилите за пострадалите от незаконно обвинение негативни последици.
Неоснователен е и доводът за постановяване на решението в противоречие с т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. ОСГТК ВКС. В съответствие с постановката на т. 19 от ТР № 1/2001 г., съобразена с характера на ограничения въззив и в частност с чл. 269 ГПК, въззивният съд се е произнесъл по всички оплаквания във въззивните жалби, излагайки мотиви относно правилността на формираните в първоинстанционното решение фактическите и правни изводи.
Касационната жалба против въззивното решение, разгледана по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК в частта и срещу съдебните разноски е основателна. За да остави без уважение искането за присъждане на съдебни разноски в първоинстанционното производство, въззивният съд е приел, че страната не е ангажирала доказателства за наличие на обстоятелствата по чл. 38, ал.1, т.3 ЗА, при които условия е извършено упълномощаването на ищеца.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите на предоставена безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА (в т.ч. по т. 3 на чл. 38, ал. 1 ЗА – на роднини, близки или друг юрист), когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата на Висшия адвокатски съвет. Получилата безплатна адвокатска помощ страна не е длъжна да доказва пред съда наличието на обстоятелствата по чл. 38, ал.1, т.3 ЗА, т.е. роднински или друг вид близки отношения с приелия да я представлява адвокат. Преценката дали са налице условия за възникване на мандатното правоотношение е изцяло на страните по него – право на адвоката е да прецени дали да поеме безплатно процесуално представителство по отношение на свой близък или друг юрист, за което на основание чл. 38, ал.2 ЗА се дължи възнаграждение само при благоприятен изход на делото по отношение на представлявания.
Предвид изложеното, въззивното решение, имащо характер на определение в частта му, в която е отказано присъждане на съдебни разноски в първоинстанционното производство, следва да бъде отменено и с оглед приложеното в първоинстанционното производство пълномощно към договор за правна помощ № 0202996 от 08.06.2011 г., сключен при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, на адвокат И. В. В. от Софийска адвокатска колегия следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 230 лева, определен съгласно чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ решение (в тази му част с характер на определение) от 29.03.2013 г. по гр.д. № 8292/2012 г. на Софийски градски съд, ІІ-Д въззивен състав в частта му за съдебните разноски.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на на адвокат И. В. В. от Софийска адвокатска колегия сумата 230 (двеста и тредесет) лева адвокатско възнаграждение.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.03.2013 г. по гр.д. № 8292/2012 г. на Софийски градски съд, ІІ-Д въззивен състав в останалата му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: