О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
София, 13.03. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 6021 по описа за 2013 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [община], представлявана от кмета Д. К. чрез адв. Й. В. от АК – М., срещу въззивно решение от 17.07.2013 г. на Монтанския окръжен съд, постановено по гр.д. № 170/2013 г.
Излага доводи за неправилност – противоречие с материалния закон при тълкуване на чл. 328, ал. 2, предл. 2 КТ.
Насрещната страна Г. И. К. чрез адв. А. К. от АК М. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е недопустима, като подадена от ненадлежна страна, а също и неоснователна; няма съображения във връзка с основанията за допускане на касационно обжалване, които са предмет на настоящата преценка по чл. 288 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Възражението на ответника по касация, че жалбата е подадена от ненадлежна страна – от адв. В. като пълномощник на Д. К., е неоснователно. Касатор е работодателят – [община], която, като юридическо лице, извършва процесуални действия чрез своите органи. Общината се представлява от кмета, който е Д. К. и тя, в това й качество, е упълномощила адв. В., който като процесуален представител на ответника по иска, е подал касационната жалба.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Берковски районен съд, е отменил заповедта на кмета на [община], с която Г. И. К. е уволнена поради съкращаване в щата, възстановил я на заеманата преди това длъжност и осъдил работодателя да заплати 1 407 лв. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със съдебноделоводни разноски.
За да постанови този резултат, съдът установил, че Г. К. работела по трудово правоотношение като секретар на Местна комисия за борба с противообществени прояви на малолетни и непълнолетни (МКБППМН), при [община]. По силата на Класификатор на длъжностите в администрацията, приет с ПМС № 129/2012г, в сила от 1 юли 2012г., посочената по-горе длъжност е определена да се заема по служебно правоотношение. Със Заповед от 31.10.2012г. на кмета на общината е утвърдено ново длъжностно разписание на персонала, назначен в Общинската администрация, съгласно което длъжността „секретар МКБППМН” е определена да се заема по служебно правоотношение.
На К. е връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.2, предл. 2 КТ, с изрично мотивиране „поради съкращаване в щата”.
Съдът приел, че липсва реално съкращаване в щата. По новото щатно разписание длъжността, заемана от К. е запазена, но е определено, че се заема по служебно правоотношение, а не по трудов договор.
Съдът е анализирал подробно функциите на дължностите преди и след посоченото изменение на щатното разписание, като е достигнал до извод за идентичност в тяхната същностна характеристика. Преките задължения на секретаря на МКБППМН, не са променен и целят изпълнение на задачите на местните комисии, регламентирани в чл.10, ал.1 от ЗБППМН. Към старото съдържание по досегашната длъжностна характеристика, са добавени и някои допълнителни, но те не изменят същността на работата; чрез тях само се детайлизират задълженията на секретаря на МКБППМН, прецизират се формулировките на, и преди това, съществували функции.
Съдът е достигнал до заключение, че не е осъществено основанието, поради което е прекратено трудовото правоотношение с К., поради което уволнението й е незаконосъобразно. Евентуалното наличие на друго основание за прекратяване на трудовия договор не може да обоснове друг извод.
В изложението към касационната жалба са повдигнати следните въпроси:
1. Налице ли е основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, в случаите на закриване по щат на заеманата от работника или служителя длъжност по трудово правоотношение и създаване на нейно място на нова длъжност по служебно правоотношение, в трудовите функции на която са включени трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и нови трудови функции, нормативно установени в НПКДА.
2. Има ли различия във функциите на длъжностите „секретар на МКБППМН”, заемана по трудово и по служебно правоотношение, когато в трудовите функции на създадената длъжност по служебно правоотношение са включени трудовите функции на закритата длъжност по трудово правоотношение, но са предвидени и нови трудови функции, нормативно установени в НПКДА.
Въпросът по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е един, зададен по различен начин, два пъти, от касатора. По съществото си, питането е дали съкращаване на щата е налице при самостоятелното или едновременното наличие на следните условия: длъжността, заемана по трудово правоотношение да е „закрита”, като с новия щат да е определена за заемане по служебно правоотношение; към трудовите функции на една длъжност да са прибавени нови; прибавянето да е станало по силата на нормативен акт.
Материалноправният въпрос е от значение за постановения резултат, но не се установява поддържаното противоречие по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с решения на Върховен касационен съд, постановени по чл. 290 ГПК.
Разрешението на въззивния съд напълно съответства на възприетото в решение № 498/2012 г. на ІV ГО на ВКС по гр.д. № 1561/2010 г., решение № 154/2011 г. на ІІІ ГО по гр.д. № 1279/2010 г., решение № 243/2012 г. на ІІІ ГО по гр.д. № 1429/2011 г., решение № 7/2011 г. на ІV ГО по гр.д. № 954/2009 г.
В тях, а и в константната съдебната практика, няма съмнение, че съкращаване на щата е възможно при няколко различни хипотези – при намаляване бройките работници (служители) и при реална промяна на трудовите функции на съществуващите бройки по щатното разписание. Във втората хипотеза попадат както случаите, когато трудовите функции по съществуваща длъжност са изцяло заличени и на нейно място са възложени нови по съдържание, така и когато всички или част от задълженията на една длъжност по стария щат са запазени в предприятието, но не е налице идентичност между длъжностите по стария и новия щат. Така например, възможно е трудовите функции да са разпределени за изпълнение между други служители с различна длъжностна характеристика; трудовите задължения на няколко различни длъжности да бъдат обединени в една нова длъжност, или на мястото на една длъжност да се създаде друга, с частично променени функции и задължения. В последната хипотеза, която се поддържа от работодателя в случая, за да се приеме, че е налице реално съкращаване на щата, новите трудови функции, включени, с новото щатно разписание, в съществуваща длъжност, трябва да са съществено нови по своята характеристика. Преценката се прави с оглед естеството на възложената работа, а не при механично сравнение, нито от словесното изразяване на трудовите задължения по длъжностната характеристика.
Безспорно е, а и в цитираните по-горе съдебни актове не е прието, че определящо, за преценката дали длъжностите по новия и по стария щат са идентични, е дали допълнителните трудови функции са въведени в съответствие с изисквания на нормативен акт.
Няма съмнение и за това, че самото въвеждането на изискване една длъжност да се заема по служебно, вместо по трудово правоотношение, не е форма на съкращаване на щата.
Определение № 832/2011 г. на ІІІ ГО, по гр.д. № 1546/2010 г. е постановено при предварителна селекция да за допускане на касационно обжалване и не съставлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 или т. 2 ГПК, както изрично е разяснено в ТР 1-2009-ОСГТК ВКС. Дори да се приеме, че касаторът се позовава на разрешението по влязлото в сила решение на Ловешкия окръжен съд, което не е допуснато до касационно обжалване, т.е. на хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, то и в този случай не е налице противоречиво разрешаване по повдигнатия правен въпрос. В казуса, предмет на решението на Ловешкия окръжен съд е прието, че на мястото на старата длъжност е предвидено създаване на друга, но с различни задължения и статут, т.е. установено е реално съкращаване на щата. В този случай, именно промяната на длъжността е довела и до ново изискване за заемането й от държавен служител, поради което е прието, че е било налице и основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ. По настоящото дело реално съкращаване няма, а само промяна в изискванията за заемане на длъжността – от трудово, по служебно правоотношение, което може да обоснове единствено основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, но не и по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение от 17.07.2013 г. на Монтанския окръжен съд, постановено по гр.д. № 170/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: