О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 547
София, 24.04. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 865 по описа за 2012 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Адвокатско дружество „Д., К. и Л.” чрез адв. Я. А. Х. от АК София срещу въззивно решение № 602/18.04.2012 г. на Софийски апелативен съд, постановено по въззивно гр.д. № 4210/2011 г.
Излага доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – необсъждане на всички писмени доказателства и на съдържащите се в тях твърдения; необоснованост, довела до противоречие с материалния закон – чл. 92 ЗЗД.
Насрещната страна Р. Р. Х. не е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Адвокатско дружество „Д., К. и Л.” е предявило против Р. Р. Х. обективно съединени искове по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, и двата частично предявени – за заплащане на договорна неустойка за нарушаване на задълженията по договор за постоянна работа в адвокатско дружество в размер на изплатените от дружеството възнаграждения и за заплащане на договорна неустойка за нарушаване на задълженията по договор за постоянна работа в адвокатско дружество в размер на пропуснатите възнаграждения от дружеството.
Първият иск – за сумата 737 лв. е уважен, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 29.09.2009 г. до окончателното плащане на главницата, както и 200 лв. разноски по делото.
Решението на първостепенния съд в тази част не е обжалвано и е влязло в сила.
Вторият иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 28 491,25 лв., ведно с лихвата за забава, е отхвърлен.
В тази част е подадена въззивна жалба.
Състав на Софийски апелативен съд потвърдил обжалваното решение на първостепенния Софийски градски съд.
Въззивният съд е приел, че в нарушение на сключения договор за постоянна работа в адвокатско дружество, ответникът е извършвал адвокатски услуги извън работата си в дружеството, а след напускането му е извършвал такива услуги на клиенти на дружеството, поради което дължи претендираната част от уговорената неустойка в размер на полученото възнаграждение по договора, но не дължи претендираната част от уговорената неустойка в размер на пропуснатото възнаграждение от дружеството, тъй като не е установено какви са извършените от ответника услуги в нарушение на договора.
Установено е по делото, че Адвокатското дружество сключило договор с Р. Х., който е приел да извършва всяка работа, която му е възложена от дружеството и е съвместима с качеството му адвокат срещу месечно възнаграждение в размер на 1000 лв. Неустойка по т. 13,1 от договора се дължи на самостоятелно основание на задължението, свързано с въздържане от конкурентна дейност, чрез предоставяне на правни услуги на клиенти на дружеството. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства – свидетелски показания, писмени доказателства, включително електронни документи, не може да се приеме, че Х. е извършил конкретно нарушение, даващо основание за прилагане на така уговорената санкция. Твърденията, че е предоставял конкретни правни услуги на трети лица не е установено по безспорен начин от ищеца. Посочено е, че съобщенията по електронната поща сочат на поведение, анагажиращо отговорността на Х. по т. 13 от договора и иска за договорена неустойка по т. 13 е уважен. Не се установява, обаче, реално извършена адвокатска услуга; предложенията да продължи и приключи нотариалните сделки отправяни до клиенти на адвокатската кантора, не установяват, че адвокат Х. действително е осъществил правната услуга.
Изложението като структура и съдържание е оплакване за неправилност и предложено тълкуване на правния спор от касатора.
Поставен е въпроса следва ли да обсъди в тяхната цялост всички доказателства, относими към спорния предмет на делото. Той е принципно значим, но разрешението на въззивния съд не противоречи на съдебната практика. Направените от касатора изводи за отношенията между страните на базата на доказателствата по делото и твърденията за неправилност на решението не могат да са аргументация за допускане на касационно обжалване с оглед разглеждане на повдигнатия въпрос. Не е налице и поддържаното противоречие с ТР № 1-2001-ОСГК ВКС, т. 19 – поставеният от касатора процесуален въпрос е различен от разгледания в т. 19 на тълкувателния акт – за мотивите на въззивната инстанция /при действието на ГПК от 2007 г./. Ако се приеме, че въпросът е дали въззивният съд действа като контролираща инстанция или е съд по същество и от там – какви следва да са мотивите му, то не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по този процесуалноправен проблем. Съставът на Софийския апелативен съд е действал като съд по съществото на спора, като сам е направил фактически и правни изводи, които е изложил в мотивите на съдебния акт, включително и чрез препращане към мотивите на първостепенното решение. То е потвърдено в обжалваната пред въззива част поради съвпадение на извода за резултата по материалноправния спор. Следователно, не е налице противоречие с тълкувателния акт относно вида на проверката, осъществявана от втората инстанция, но следва да се държи и сметка, че при новата процесуалноправна уредба, въззивът е ограничен до оплакванията на въззивника, а втората инстанция може да препраща към мотивите на пръвоинстанционното решение, с което да ги прави свои.
Твърдението, че липсва точен и категоричен извод на съда относно доказателствената тежест на представените по делото и-мейли е също оплакване за неправилност, а от друга страна съдът ги е ценил като годни доказателствени средства. Друг е въпросът какви фактически констатации е направил въз основа на тях, ведно с всички доказателства по делото. В случая, съдът е посочил, че доказателствената задача на ищеца е останала неизпълнена – доказателственият материал по делото, включително въпросните и-мейли биха могли да направят само вероятни твърденията му, но след като тежестта на доказване е за ищеца, това е недостатъчно – доказването му трябва да е пълно и главно.
В изложението е посочено още, че „въззивният съд се е произнесъл по материалноправен спор, който е обусловил правната му воля и който е от значение за изхода на делото. Това е въпросът дали ответникът по делото реално е осъществил правни услуги в нарушение на сключения с ищцовото дружество договор .. и дали събраните по делото доказателства установяват извършването на правни услуги.”
Въпросът не е правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК /виж и разясненията по ТР 1-2009-ОСГТК/. Разрешаването му зависи от конкретната преценка на материалите по делото, което е дейност по съществото на спора – осъществява се при изготвяне на решението по материалноправния спор и то от съда по същество, а не от контролноотменителна инстанция. Не може въз основа на него да се прави преценка по чл. 288 ГПК.
Повдигнат е материалноправният въпрос за тълкуването на чл. 77 ЗАдв., но той не е разглеждан от въззивната инстанция.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 602/18.04.2012 г. на Софийски апелативен съд, постановено по въззивно гр.д. № 4210/2011 г. от съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: