2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
гр. София, 18.02. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 534 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Й. Н., подадена чрез пълномощника му по делото адв. Г. С. срещу определение № 24558/27.12.2013 г., постановено по частно гр. дело № 10372/2013 г. на Софийския градски съд (СГС). С него е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за освобождаването му от задължението за плащане на държавна такса в размер 15 лв. по сметка на ВКС по подадената от него частна жалба с вх. № 133226/25.11.2013 г.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е изложил принципните съображения по приложението на чл. 83, ал. 2 от ГПК, че се освобождават от такси и разноски физическите лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят – нямат имущество и доходи, над необходимите за издръжката им, като доходите могат да бъдат от възнаграждения за работа или от имущество, както и че тези обстоятелства се преценяват от съда, като фактори за освобождаване от държавна такса за всеки конкретен случай. СГС е приел, че в случая жалбоподателят е декларирал, че е женен и има едно малолетно дете, което издържа, че нито той, нито съпругата му имат доходи, а имуществото му се състои от два недвижими имота. Въззивният съд е приел и че жалбоподателят е в работоспособна възраст, не страда от здравословни проблеми, поради което за него е налице възможност да реализира доходи от труд, както и че разполага с недвижимо имущество, от което също би могъл да реализира доходи, като го ипотекира като обезпечение на банков кредит, като го отдава под наем, като се разпореди с него. При така установеното, въззивният съд е намерил, че жалбоподателят има възможност да внесе дължимата държавна такса, която е в минимален размер – 15 лв., и каквито и да са материалните му затруднения, той не би бил поставен в невъзможност да упражни процесуалните си права ако не бъде освободен от задължението си да я заплати. В тази връзка е изтъкнато и че видно от представените пред първоинстанционния съд адвокатско пълномощно с договор за правна помощ, жалбоподателят е заплатил на пълномощника си по делото адвокатски хонорар в размер 1 500 лв., което обстоятелство сочи на материални възможности на жалбоподателя, които не кореспондират с декларираното от него.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение. Като неправилни се сочат изводите на въззивния съд, че жалбоподателят има възможност да реализира доходи от притежаваните от него недвижими имоти. В тази връзка последният излага твърдения, че жилището в [населено място] е закупено от него с предварителен договор от 1996 г., обявен за окончателен по съдебен ред през 2002 г., като то е в незавършен вид – груб строеж и по повод на него има няколко висящи граждански и административни дела през последните осем години, поради което жалбоподателят е принуден да взима заеми от роднини (сочи конкретно сестра си), за да заплаща разходите за адвокатски услуги. Жалбоподателят твърди също, че през 1998 г. са му откраднати лични спестявания и възнаграждения в размер 7 735 E., които, въпреки заведените от него съдебни дела и постановени съдебни решения, още не са му възстановени, поради което той е в затруднено финансово положение.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
При декларираните от жалбоподателя обстоятелства пред съда, правилни са изводите на СГС, че с оглед възрастта и здравословното състояние на жалбоподателя (62-годишен и без здравословни проблеми), той би могъл да реализира доходи от труд, а също и доходи от наем от недвижимия си жилищен имот в [населено място] бряг, по отношение на който втори имот в частната жалба няма изложени твърдения да не могат да се извличат такива доходи. С оглед на това и независимо от твърденията в частната жалба, че жалбоподателят взима на заем средства от роднини за заплащане на адвокатски възнаграждения по други дела, като по настоящото дело той е заплатил в брой адвокатско възнаграждение на пълномощника си в размер 1 500 лв., за които конкретно не твърди да са взети назаем, правилни са и изводите на въззивния съд, че независимо от декларираното от жалбоподателя негово семейно и имотно състояние, както и независимо от изложените в частната му жалба твърдения за финансовите му затруднения, той разполага с достатъчно средства и финансови възможности да заплати дължимитe по делото такси и разноски, поради което няма основание за освобождаването му по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка, настоящият състав на ВКС намира обжалваното определение на въззивния съд за валидно и допустимо, а по горните съображения – и за правилно. С оглед на това, то следва да бъде потвърдено.
Делото следва да бъде върнато на въззивния съд за по-нататъшно администриране на подадената от жалбоподателя частната жалба с вх. № 133226/25.11.2013 г., което следва да започне с даване на нови указания на същия за внасянето на дължимата по нея държавна такса от 15 лв., от което той не е освободен.
Предвид изхода на настоящото частно производство, и тъй като с оглед неговия предмет въззивният съд не е събрал, дължимата и за това производство от жалбоподателя държавна такса в размер 15 лв., на основание чл. 77 от ГПК той следва да бъде осъден да я заплати по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 24558/27.12.2013 г., постановено по частно гр. дело № 10372/2013 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА Н. Й. Н. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], вх. 1, ап. 1, да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 15 лв. (петнадесет лева).
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за по-нататъшно администриране на частната жалба с вх. № 133226/25.11.2013 г., подадена от Н. Й. Н..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.