О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 938
София, 17.07. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 536 по описа за 2014 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. В. Д. – Ц., чрез адв. Д. В., срещу въззивно решение № 7448/07.11.2013 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 5032/2013 г, в частта по чл. 145 СК.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна Д. Д. Ц., чрез адв. В. С. Н., е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – цената на претенцията по чл. 145 СК е над 5000 лв., и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което формално са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил иска на М. В. Д. против Д. Д. Церов да й плаща месечна издръжка, на осн. чл. 145 СК.
За да постанови този резултат, съдът изложил съображения, че ищцата отговаря на специалните условия на закона, въведени с разпоредбата на чл. 145, ал. 1 от СК – бракът между й с Д. Ц. е прекратен с развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, за което Д. няма вина.
Съдът е посочил, че едновременно с това, ищцата трябва да отговаря и на общите условия по чл. 139 от СК, за да е основателна претенцията за издръжка от бившия съпруг, а тези условия са нетрудоспособност и невъзможност да се издържа от собственото си имущество.
При анализ на събраните по делото доказателства, съдът е достигнал до извод, че не е осъществена хипотезата на чл. 139 СК – Д. е в трудоспособна възраст, като за нея не са установени обстоятелства, които да намаляват или изключват нейната работоспособност. Посочено е, че след като не е страна по трудово или приравнено на него правоотношение и за нея не са регистрирани трудови или приравнени на тях договори, не значи, че е нетрудоспособна по смисъла на чл. 139 от СК. С оглед последиците от разпределението на доказателствената тежест в граждански процес съдът приел, че Д. е здрава, на 57 годишна възраст, като с полагане на грижата на добър стопанин за своите работи, тя би могла да реализира доходи в достатъчен размер, за да осигури издръжката си. Посочено е, че декларацията на Д. за регистрация на самоосигуряващо се лице, подадена в качеството й на управител на търговско дружество [фирма], също не обуславя извод за нейна нетрудоспособност. Съдът е изяснил, че предпоставките по чл. 139 и чл. 145 СК са кумулативно предвидени, поради което, след като не е налице условието ищцата да е нетрудоспособна, без значение е дали е осъществена и другата предпоставка по чл. 139 СК – да не може да се издържа от имуществото си. Посочено е, че събраните доказателства в тази връзка, не е необходимо да бъдат обсъждани, тъй като, каквото и да бъде установено, няма как да се достигне до друго правно заключение и да се уважи иска.
Съставът на Върховни касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В изложението към касационната жалба са развити оплаквания за неправилност по чл. 281 ГПК, което не е обосновка по чл. 280, ал. 1 ГПК и не може да е предмет на преценката по чл. 288 ГПК.
От съдържанието на изложението и преформулиране на поставените правни проблеми, съставът на Върховни касационен съд уточни следните правни въпроси: трябва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви по спора; може ли съдът да отхвърли иск по чл. 145 СК, след като изключителна вина за разтрогване на брака има съпругът – ответник; съдът следвало ли е да установи материалното състояние на съпруга – ответник и да прецени дали има възможност да осигури месечна издръжка; съдът следвало ли е да вземе предвид ноторно известното на обществото, че държавата е в икономическа криза и работните места са дефицитни, поради което Д., макар и минен инженер по образование, трудно може да си осигури работно място; съдът трябвало ли е да вземе предвид това, че бившият съпруг – ответник е виновен за тежкото финансово състояние на Д., защото я принудил да изнесе офиса на фирмата си [фирма] от жилището на [улица]; следвало ли е съдът да установи и възприеме с конкретни параментри нетрудоспособността на Д., каквито са разясненията по ППВС 5/1970 г. и ТР 5/1992 г. на ОСГК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Въпросът относно задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по спора, е принципно значим, но неотносим към постановеното от въззивния съд, който точно, ясно е изложил съображенията си, като е обсъдил всички относими, допустими и необходими доказателства и доказателствени средства, доводи и възражения на страните, направил е фактически изводи и правни заключения. Не се установява и поддържаното противоречие с приложената съдебна практика, като следва да се посочи, че постановеното от въззивния съд е в унисон със задължителните разрешения относно предмета на въззивното производство и начина на мотивиране на въззивното решение, дадени с ТР 1-2013-ОСГТК и решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК от състави на Върховния касационен съд.
По въпросът дали съдът може да отхвърли иск по чл. 145 СК, след като изключителна вина за разтрогване на брака има съпругът – ответник, също не се установява противоречие между разрешението на въззивния съд по делото с някое от приложените съдебни решения – посоченото обстоятелство е само елемент от фактическия състав на правната норма; следва да са се осъществили още и предпоставките, визирани в чл. 139 СК. Касаторът избирателно е подчертал пасажи от приложените съдебните актове, без тези части, които не са в подкрепа на доводите й, а напротив, напълно съответстват на тълкуването, дадено и в обжалваното въззивно решение. Няма никакво съмнение в доктрината и съдебната практика, че искът по чл. 145 СК е не просто санкция срещу съпруга, който носи изключителна вина за разтрогване на брака; идеята на законодателя е да се защити другия съпруг, който след прекратяване на брака, за което няма вина, може да се окаже в изключително неблагоприятно положение и невъзможност за осигуряване на издръжка.
Всички други повдигнати в изложението въпроси имат отношение към установяване на елементите от фактическия състав на чл. 139 СК. Разрешенията в ППВС 5/1970 г. и ТР 5/1992 г. на ОСГК нямат отношение към поставените въпроси и правната проблематика по казуса. От друга страна, нормите на чл. 139 и чл. 145 СК са ясни и не създават никакви проблеми при тълкуването и прилагането им. От значение е дали ищецът е нетрудоспособен и още дали не може да се издържа от имуществото си, а не има ли трудности в намирането на работа, финансовата и социална криза в страната, дали другият съпруг е виновен за намаляване на имуществото на ищеца, съответно за това, че ищецът не работи.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 7448/07.11.2013 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 5032/2013 г, в частта по чл. 145 СК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: