О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 651
С., 31.05.2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1474 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. А. М. чрез адв. Н. П. срещу въззивно решение № 106/09.06.2011 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по гр.д. № 197/2011 г.
Излага доводи за неправилност..
Насрещната страна Държавно горско стопанство – Д., представлявано от директора В. Б. чрез адв. Ж. Ч. е отговорило в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С решение от 16.04.2009 г. Девинският районен съд се е произнесъл по искове на М. М. против Държавно горско стопанство – Д. по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и за заплащане на обезщетение, уговорено с браншови колективен трудов договор. Решението е обжалвано и частично изменено от въззивния Смолянски окръжен съд с решение от 16.10.2009 г. По касационна жалба на М., състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. Отменил го в частта по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ като вместо това уважил исковете. Потвърдил въззивното решение в частта за търсеното обезщетение по браншови колективен трудов договор.
М. М. отправил искане до районния съд за постановяване на допълнително решение по претенция за изтекли лихви върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ.
С решение от 21.03.2011 г. районният съд се произнесъл, като допълнил решението си и осъдил ответника – работодател да заплати на М. лихва за забава върху присъденото, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ обезщетение за принудителна безработица.
Смолянският окръжен съд обезсилил това решение, като изложил съображения, че молбата по чл. 250 ГПК е депозирана след преклузивния едномесечен срок, който започва да тече от датата, на която М. е узнал за решението, чието допълване иска чрез връчването му.
В изложението към касационната жалба е поставен въпроса от кой момент започва да тече срока за допълване на решението на първата инстанция – от неговото узнаване или от узнаване на решението, което е окончателно /в случая това на Върховния касационен съд/.
Поддържа се противоречиво разрешаване на въпроса в съдебната практика.
Повдигнатият правен проблем е от значение за постановения резултат. Във въззивното решение е установено, че съдебният акт на първоинстанционния съд, чието допълване се желае, е връчено лично на М. М. на 27.04.2009 г. Молбата за допълване е подадена на 19.01.2011 г., което е в едномесечния срок след постановяване на касационното решение по спора, но много след узнаване на съдебния акт на първата инстанция.
Съставът на Върховния касационен съд не установи противоречие в тълкуването на чл. 250 ГПК от 2007 г., съответно чл. 193 ГПК от 1952 г., отм. в обжалваното въззивно решение и по приложените към изложението съдебни актове.
В решение № 48/25.05.2010 г. по т.д. № 409/2009,І ТО ВКС, е разгледано искане за допълване решението на Върховния касационен съд и поради това и преценката на срока по чл. 250 ГПК от 2007 г. е от датата на узнаване на касационното решение. В случая искането не е за допълване на касационното решение.
В О-317-2009ІІІ ТО ВКС по т.д.. № 310/2009 г. съдебният състав също не е постановил, че срока за подаване на молба за допълване на едно съдебно решение започва от датата на узнаване на решението на следващата инстанция. С оглед конкретните данни по делото, съдът е приел, че по делото са постъпили няколко молби, включително уточняващи, а и с оглед съдържанието им, именно молбата от 24.02.2009 г. е била с искане за допълване на решение от 02.02.2009 г. и безспорно, същата е в срок.
Допълнително решение от 09.12.2010 г. на Старозагорския окръжен съд по гр.д. № 507/2009 г. и решение № 90/30.06.2001 г. на Варненския апелативен съд по гр.д. № 184/2011 г. също не разглеждат въпроса за началния момент, от който започва да тече срока за допълване на съдебно решение по начина, разгледан във въззивното решение срещу което е подадена настоящата касационна жалба.
В цитираните два съдебни акта е преценявана допустимостта на молбата по чл. 250 ГПК, считано от узнаването на решението, чието допълване се иска. Изобщо не е поставян въпроса от страните или от съдебните състави, че от значение е узнаването на решението на следваща поред и окончателна по спора съдебна инстанция.
В заключение, не се установява наличие на хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и не следва да се допуска касационното обжалване.
К. следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 400 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 106/09.06.2011 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по гр.д. № 197/2011 г.
ОСЪЖДА М. А. М. да заплати на Държавно горско стопанство – Д., представлявано от директора В. Б. сумата в размер на 400 лв., представляващи разноски, направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: