О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 564
гр. София, 14.06.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1700 по описа за 2018 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 2657 от 19.12.2017 г. по в. гр. д. № 2731/2017 г. на Софийски апелативен съд е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от К. К. Т. от [населено място] против П. за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение. В решението е прието за установено, че на 16.11.2010 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпления по чл. 219 ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал.1 НК и по чл. 220 ал. 1 НК. Обвинението е било повдигнато за това, че за периода от януари 2005г. до ноември 2009 г. като длъжностно лице – изпълнителен директор на [фирма] (до 27.09.2006 г.), и като заместник-председател на Съвета на директорите на същото дружество (след 27.09.2006 г.), умишлено не положил достатъчно грижи, сключвайки неизгодна сделка – договор за покупко-продажба на стоки от името на дружеството, без разрешение на едноличния му акционер с [фирма], едноличен собственик и управител на която бил племенника на обвиняемия, и поел задължение в размер на 598 630 евро, надвишаващо половината от стойността на активите на дружеството съгласно заверен годишен отчет за 2004 г.; не положил грижи за изпълнението на сключения договор и без да уведоми едноличния акционер на дружеството и да го предостави за отразяване в счетоводството на дружеството, подписал споразумение и запис на заповед, с които [фирма] било задължено да плати на насрещната страна по договора сумата от 598 630 евро, надвишаващи половината от стойността на активите на дружеството съгласно заверен годишен отчет за 2005 г., като от това последвали значителни вреди за [фирма] в размер на 723 000 лева. С привличането на ищеца като обвиняем му е била определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 10 000 лв. С присъда по н.о.х.д. № 3598/2012 г. на Софийски градски съд, влязла в сила на 03.01.2014 г., ищецът К. Т. бил оправдан по повдигнатото обвинение, тъй като не е притежавал качеството „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 93, т.1 НК, доколкото е боравил със собствено имущество – това на притежаваната от него офшорна компания – едноличен собственик на капитала на [фирма]. Проведеното незаконно наказателно производство се е отразило негативно на психиката на ищеца; преживял е притеснения и страхове; било е уронено доброто му име в бизнес средите; ограничил е социалните си контакти. При така установените факти, съдът е приел, че за справедливото обезвъзмездяване на претърпените неимуществени вреди се следва обезщетение в размер на 5000 лева, присъдени на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, отхвърляйки иска за разликата до 35000 лева.
Касационна жалба против въззивното решение в частта му, с която искът е отхвърлен за разликата до предявения размер е постъпила от К. К. Т.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по обуславящия изхода на делото въпрос относно приложението на принципа за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно чл. 52 ЗЗД, разрешен в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 г.; решение № 158 от 28.12.2011 г. по търг. д. № 157/2011 г., I т.о., ВКС и решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. IV г.о., ВКС. Изложени са доводи, че произнасянето на Върховния касационен съд по въпроса за прилагане на принципите на справедливост при определяне на обезщетение за неимуществени вреди ще доведе до отстраняване на непълноти и неясноти при прилагането на закона, съответно – ще доведе до усъвършенстване на правоприлагането.
Ответникът по касационната жалба П. не взема становище.
По въведените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въпросът относно приложението на принципа за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно чл. 52 ЗЗД е разрешен в установената съдебна практика, вкл. в сочените от касатора съдебни актове. В съответствие с принципните постановки, залегнали в т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и съдебната практика за обезщетяване на вреди в сходни хипотези, в обжалвания съдебен акт съдът е обсъдил всички обстоятелства, имащи отношение към размера на обезщетението, в т.ч. характера на повдигнатото обвинение за тежки умишлени престъпления, за всяко от които се предвижда наказание „лишаване от свобода“; обстоятелството, че наказателното преследване е продължило в относително разумен срок – в рамките на три години и един месец; характера и интензитета на изживените от ищеца отрицателни емоции поради незаконно повдигнатото и поддържано обвинение; взетата мярка за неотклонение, както и отражението на наказателното преследване върху професионалния и социален живот на ищеца. При определяне размера на обезщетението е отчетена и икономическата обстановка в страната, както и доказателствата, сочещи, че за ищеца не са настъпили трайни негативни последици.
Предвид изложеното, доводите за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК са неоснователни. По повдигнатия от касатора правен въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД е налице установена съдебна практика, съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2657 от 19.12.2017 г. по в. гр. д. № 2731/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: