2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
гр. София, 22.02.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 371 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Н. И. Д. срещу определение № 415/26.11.2015 г., постановено по гр. дело № 5326/2015 г. от състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд (ІІІ-то гр. отд. на ВКС). С обжалваното определение е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателката за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ГПК на влязлото в сила определение № 263/04.05.2015 г. по ч. гр. дело № 2221/2015 г. на друг състав на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, с което е потвърдено определение № 377/08.12.2014 г. по гр. дело № 5544/2014 г. на І-во гр. отд. на ВКС, с което е оставена без разглеждане, поради просрочие, молбата на жалбоподателката за отмяна на влязлото в сила решение № ІІ-109/19.11.2012 г. по възз. гр. дело № 53/2011 г. на Бургаския окръжен съд.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС и е процесуално допустима. В жалбата се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение, като жалбоподателката счита, че с него се прегражда пътя ? на съдебна защита в рамките на законово регламентираното извънредно производство, след като в рамките на редовно проведен процес е нарушено правото ? на защита и на участие в процеса. В частната жалба се излагат и доводи за основателност на молбата ? за отмяна, които нямат отношение към нейната процесуална допустимост, респ. – към предмета на настоящото частно гражданско производство.
Ответниците по частната жалба З. И. И. и Г. И. Д. не са подали отговори на жалбата в срока за това.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството по чл. 303 и сл. от ГПК е особено извънинстанционно производство за отмяна на порочни съдебни актове – единствено на посочените в чл. 303, ал. 1, т.т. 1-7 и чл. 304 от ГПК основания за това. Съгласно буквалното тълкуване на чл. 303, ал. 1 от ГПК, на отмяна по този ред подлежат съдебните решения, а съгласно задължителните указания и разясненията, дадени с т. 1 и т. 2 от ППВС № 2/29.09.1977 г. (които не са изгубили значение), на отмяна по този ред подлежат и други съдебни и несъдебни актове, които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници, и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, т.е. – имат сила, подобна на силата на пресъдено нещо, с която поначало се ползват съдебните решения в исковия процес, и/или за страната не съществува друг процесуален ред за защита. С разпоредбата на чл. 307, ал. 1 от ГПК законодателят изрично е предвидил произнасяне от ВКС по процесуалната допустимост на молбата за отмяна. Както е приел и съставът на ВКС, постановил обжалваното определение, определението, с което по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК е оставена без разглеждане молбата за отмяна като недопустима (в случая – просрочена), очевидно няма сила, подобна на силата на пресъдено нещо, а и то подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК, т.е. – жалбоподателката има друг процесуален ред за защита, от който тя се е възползвала. Макар и необжалваемо, влязлото в сила определение на ВКС, с което по реда на чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК е потвърдено преграждащото определение по чл. 307, ал. 1 от ГПК, също не подлежи на отмяна по реда на извънинстанционното производство по чл. 303 и сл. от ГПК. То също няма сила, подобна на силата на пресъдено нещо, а и с него се изчерпва процесуалният ред за съдебна защита, не само по реда на инстанционния съдебен контрол, а и изобщо, тъй като с него вече е проверена правилността на преграждащото определение по чл. 307, ал. 1 от ГПК, което от своя страна, ако е влязло в сила – необжалвано или потвърдено, не подлежи на отмяна (както вече беше изяснено). Приемането на обратното, а именно – че на отмяна по реда на чл. 303 и сл. от ГПК подлежи определението на ВКС, с което се потвърждава, неподлежащото на отмяна по този ред, преграждащо определение по чл. 307, ал. 1 от ГПК на друг състав на ВКС, би довело до накърняване на принципа за стабилност на съдебните актове.
Като постановено по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК, обжалваното в настоящото производство определение на състав на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е процесуално допустимо. В мотивите към него е прието, че подадената от жалбоподателката молба за отмяна на влязлото в сила (като необжалваемо) определение на друг състав на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, с което е потвърдено преграждащото определение по чл. 307, ал. 1 от ГПК на състав на І-во гр. отд. на ВКС, е процесуално недопустима, по изложените и по-горе съображения, поради което обжалваното определение е и правилно. Изчерпвайки установения в процесуалния закон, ред за съдебна защита, от който жалбоподателката вече се е възползвала изцяло, напълно неоснователни са оплакванията и доводите в частната ? жалба за нарушаване на правото ? на съдебна защита с обжалваното определение.
В заключение – обжалваното определение, като валидно, процесуално допустимо и правилно, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 415/26.11.2015 г., постановено по гр. дело № 5326/2015 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.