2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
гр. София, 31.05. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 325 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1 и с чл. 286, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ищцата Т. С. И. срещу разпореждане от 05.04.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 44/2012 г. на Сливенския окръжен съд, с което е върната касационна жалба с вх. № 1939/26.03.2012 г., подадена от частната жалбоподателка срещу решение № 53/24.02.2012 г., постановено по същото въззивно гражданско дело.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт и е процесуално допустима. В нея се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане, като се излагат съображения, че жалбоподателката е изпълнила в срок дадените й от съда указания за отстраняване на нередовности на върнатата касационна жалба.
Ответницата И. В. П., в качеството си на [фирма], не е подала отговор на частната жалба в срока за това.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:
В мотивите към обжалваното разпореждане е прието, че жалбоподателката не е отстранила в едноседмичния срок по чл. 285, ал. 1 от ГПК нередовностите на касационната жалба, посочени в пунктове 1, 1.1, 1.2, 1.3 и 5.3 от разпореждане от 27.03.2012 г., с което на жалбоподателката са дадени указанията за отстраняване на тези нередовности, а именно: с молба с препис за насрещната страна да посочи кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата, е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, и да представи копия от съдебни решения в тази насока, както и да представи изрично пълномощно за приподписването от адвокат на касационната жалба.
Тези указания, респ. посочените в тях изисквания на процесуалния закон са били изпълнени от страна на жалбаподателката, както следва:
Още с исковата молба по делото е представено общо пълномощно по чл. 34, ал. 1 от ГПК, изходящо от жалбоподателката-ищца за адв. Л. Д., която е приподписала касационната жалба. Съгласно изричната разпоредба на чл. 34, ал. 4 от ГПК, това пълномощно има сила до завършването на делото във всички съдебни инстанции, включително за приподписването на касационната жалба, което се изисква от чл. 284, ал. 2 от ГПК. Поради това, не е била налице такава нередовност на касационната жалба, за отстраняването на каквато незаконосъобразно са дадени указания с пункт 5.3 от разпореждането от 27.03.2012 г.
В рамките на едноседмичния срок по чл. 285, ал. 1 от ГПК, изтекъл на 04.04.2012 г., от страна на жалбоподателката е представено писмено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, заведено с вх. № СД-05-01-2132/02.04.2012 г., в което са изложени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, а именно: посочени са материалноправни и процесуалноправен въпрос, разрешени с обжалваното въззивно решение; посочено е че е налице противоречие с три решения на ВКС, две от които постановени по реда на чл. 290 и чл. 291 от ГПК, а третото – по реда на отменения ГПК от 1952 г., като е представен препис от него; посочено е и третото допълнително основание за допускане на касационно обжалване – по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. С това жалбоподателката е изпълнила дадените й указания по пунктове 1, 1.1, 1.2 и 1.3 от разпореждането от 27.03.2012 г. В тази връзка, с оглед разрешенията, дадени с тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се има предвид и че единствено в правомощията на ВКС е преценката, която следва да се извърши едва с определението по чл. 288 от ГПК, – дали жалбоподателката надлежно е формулирала и извела правен въпрос, представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, както и дали са налице наведените от нея допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Въззивният съд следва да извърши проверка единствено дали е налице изложение на такива основания по чл. 284, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК, каквото в случая жалбоподателката е представила в указания й срок по чл. 285, ал. 1 от ГПК.
От горното следва, че след като в рамките на този преклузивен срок от страна на жалбоподателката са били отстранени всички нередовности на касационната жалба, за които са били дадени законосъобразни указания от въззивния съд, последният неправилно е върнал касационната жалба с обжалваното разпореждане от 05.04.2012 г. Това налага неговата отмяна и връщане на делото на въззивния съд за по-нататъшно администриране на касационната жалба.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждането от 05.04.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 44/2012 г. на Сливенския окръжен съд;
ВРЪЩА делото на Сливенския окръжен съд за по-нататъшно администриране на касационната жалба с вх. № 1939/26.03.2012 г., подадена от Т. С. И. срещу решение № 53/24.02.2012 г., постановено по същото въззивно гражданско дело.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.