2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
гр. София, 28 януари 2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 2032 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 248 от ГПК.
С пунктове 11-15 и 18 от частната си жалба с вх. № 6503/03.07.2018 г. жалбоподателят по делото П. Й. С. е поискал отмяна на постановеното по делото определение № 271/11.06.2018 г. и в частта му, с която той е осъден да заплати на ответника Висшия съдебен съвет (ВСС) разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 50 лв. В тази си част частната жалба има характера на искане (молба) по чл. 248, ал. 1 от ГПК – за изменение на постановеното по делото определение № 271/11.06.2018 г. в частта му за разноските, компетентен да са произнесе по което е настоящият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС. Искането за това изменение е направено в рамките на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1, пр. 1 от ГПК (посочен там като „срок за обжалване”). Тъй като жалбоподателят не иска присъждане на разноски в своя полза, не е необходимо да е представил списък на разноските – предвид разпоредбата на чл. 80 от ГПК – с оглед процесуалната допустимост на искането му по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
По изложените съображения, съдът намира това искане за процесуално допустимо.
По същество, то се основава на твърдения и съображения на жалбоподателя, че ответният ВСС нямал право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като в действителност реално не бил направил такива разноски и не е представил доказателства за това по делото. В последваща молба с вх. № 8826/15.10.2018 г. жалбоподателят излага и допълнителни съображения: че с отговора на исковата молба по делото ответният ВСС не е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение; че след това процесуалните действия се развивали само между съда и жалбоподателя, като на последния не са изпращани отговори на ответника; че след като касационното производство е недопустимо и частната му касационна жалба е оставена без разглеждане, не следвало да се разглежда и въпросът дали на ответника се дължат разноски.
Ответният ВСС в отговора си с вх. № 372/15.01.2019 г. излага становище и съображения за неоснователност на искането на жалбоподателя по чл. 248 от ГПК.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
С постановеното по делото определение № 271/11.06.2018 г. е оставена без разглеждане, като недопустима, частната касационна жалба на жалбоподателя и е прекратено частното производство по делото, като в полза на ответния ВСС са присъдени разноските за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 4 и ал. 8 и чл. 81 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП – в минималния размер по чл. 25а, ал. 3, във вр. с ал. 2 от НЗПП, а именно – сумата 50 лв.
Претенцията за присъждане на тези разноски е изрично направена от ответника с отговора на частната касационна жалба, препис от който съдът няма задължение да изпраща на жалбоподателя. Неоснователен е и доводът на последния, че въпросът за тези разноски не следвало да се разглежда поради недопустимостта на прекратеното частно касационно производство – обратното ясно следва от посочените по-горе разпоредби на чл. 78, ал. 4 и ал. 8 и чл. 81 от ГПК, съгласно които ответникът има право на разноски и при прекратяване на производството, като ако той е юридическо лице (какъвто е ВСС), защитавано от юрисконсулт, в негова полза се присъждат именно разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Неоснователен и доводът на жалбоподателя, че ответникът реално не бил направил такива разноски и не е представил доказателства за това по делото. Юрисконсултите работят по трудово или служебно правоотношение към съответните юридически лица и последните им заплащат трудово възнаграждение, респ. – заплата, а не уговорено за конкретното дело адвокатско възнаграждение. Поради това, за разлика от общите разпоредби на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, които изрично изискват съответните разноски, включително за адвокатско възнаграждение, да са заплатени (направени) от страната, специалната разпоредба на чл. 78, ал. 8 от ГПК изисква по делото да е установено единствено, че страната – юридическо лице е била представлявана (защитавана) в съдебното производството от юрисконсулт (или друг неин служител с юридическо образование – чл. 32, т. 3 от ГПК), като не е необходимо, а и не би било възможно, да се представят доказателства за направени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което да е заплатено по конкретното дело. Също съгласно изрично постановеното с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, размерът на разноските за юрисконсултско възнаграждение се определя от съда, като този размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП.
Именно в горния смисъл са и разясненията в мотивите към ТР № 3/13.05.2010 г. на ОСК на ВАС относно субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 (в първоначалната ? редакция) от ГПК в съдебно-административното производство по АПК, поради което жалбоподателят неоснователно се позовава на това тълкувателно решение. Неоснователно е и позоваването му на т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като дадените там задължителни указания и разяснения са относими единствено за разноските за адвокатско възнаграждение – в общите хипотези по чл. 78, ал.ал. 1-5 от ГПК, но не и за особената хипотеза по чл. 78, ал. 8 от ГПК, която специална разпоредба изрично постановява друго относно присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение, както вече беше посочено по-горе.
В случая, видно и от представеното по делото пълномощно, отговорът на процесуално недопустимата частна касационна жалба на жалбоподателя, е бил подаден от ответния ВСС чрез неговия процесуален пълномощник – главен експерт – юрисконсулт А. Д. Т.. Поради това, правилно с постановеното по делото определение № 271/11.06.2018 г., са присъдени претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение – на основание чл. 78, ал. 4 и ал. 8 и чл. 81 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП – в определения от съда минимален размер по чл. 25а, ал. 3, във вр. с ал. 2 от НЗПП, а именно – сумата 50 лв., като предвид всичко гореизложено, няма основание за исканото от жалбоподателя изменение на определението в тази негова част.
В заключение, искането на жалбоподателя по чл. 248 от ГПК е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. Й. С. за изменяне по реда на чл. 248 от ГПК – в частта за разноските – на определение № 271/11.06.2018 г., постановеното по настоящото частно гр. дело № 2032/2018 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на определението с връчване и на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: