3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
гр. София, 14.08.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 2510 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 и с чл. 279 от ГПК.
Образувано е по частна (погрешно наименована „касационна”) жалба с вх. № 7715/25.04.2018 г. на К. С. И. срещу разпореждане от 10.04.2018 г., постановено по гр. дело № 380/2018 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното разпореждане е върната, подадената от жалбоподателя частна (наименована „касационна”) жалба с вх. № 6149/02.04.2018 г. срещу определение № 903/16.03.2018 г., изменено в частта му за разноските с определение № 1403/03.05.2018 г., постановени по същото гр. дело на САС.
Частната жалба с вх. № 7715/25.04.2018 г., по която е образувано настоящото производство пред ВКС, е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване акт на апелативния съд. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане по съображения, че определение № 903/16.03.2018 г. подлежи на обжалване.
Ответницата по частната жалба П. С. И. в отговора си излага становище и съображения за неоснователност на жалбата.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.
С определение № 903/16.03.2018 г. САС е постановил следното: 1) потвърдил е разпореждане № 2427/23.06.2017 г. по гр. дело № 398/2017 г. на Русенския окръжен съд (РОС), с което е постановено да се издаде изпълнителен лист в полза на П. И., като майка и законен представител на децата Н. К. И. и К. К. И., срещу бащата – жалбоподателя К. И., като лице, задължено със съдебно решение, а именно – влязла в сила присъда № 13/26.01.2015 г. по гр. дело № 721/14 на Първоинстанционен съд 7 Марторел, Кралство Испания, да заплати издръжка за децата, както следва: за периода 16.10.2014 г. – 26.01.2015 г. – общо сумата 1 050 EUR за двете деца, платима в срок до 10.02.2015 г., а считано от 26.01.2015 г. – месечна издръжка в размер от по 250 EUR за всяко от децата, с падежна дата от първо до пето число на месеца; и 2) САС е оставил без разглеждане, подадената от жалбоподателя К. И., частна жалба с вх. № 13173/07.12.2017 г. срещу определение № 1467/28.11.2017 г. по същото гр. дело на РОС, с което е оставено е без уважение искането (молбата) на жалбоподателя за спиране изпълнението на разпореждането с № 2427/23.06.2017 г.
Така постановеното определение № 903/16.03.2018 г. е обжалвано изцяло с частната жалба с вх. № 6149/02.04.2018 г., а не само в частта, с която е потвърдено първоинстанционното разпореждане № 2427/23.06.2017 г., както неправилно е прието в обжалваното разпореждане от 10.04.2018 г. на САС.
В частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба с вх. № 13173/07.12.2017 г., определение № 903/16.03.2018 г. е преграждащо развитието на производството пред апелативния съд, поради което в тази ? част частната жалба с вх. № 6149/02.04.2018 г. е такава по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК. Следователно, в обжалваното разпореждане от 10.04.2018 г. неправилно е прието и че частната жалба е подадена срещу акт, който не е преграждащ. Поради това, разпореждането от 10.04.2018 г. следва да се отмени в тази негова неправилна част и делото следва да се върне на САС за извършване на по-нататъшни процесуални действия по администрирането на частната жалба с вх. № 6149/02.04.2018 г. – в посочената ? част по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
В останалата част, обжалваното разпореждане от 10.04.2018 г. е правилно и следва да бъде потвърдено, тъй като в частта, с която е потвърдено първоинстанционното разпореждане № 2427/23.06.2017 г., въззивното определение № 903/16.03.2018 г. не подлежи на касационно обжалване. Съображенията за това са следните: В т. I.3 от мотивите към т. I от тълкувателно решение № 5/2015 от 12.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че в чл. 407, ал. 3 от ГПК е предвидена процесуална възможност за триинстанционно съдебно производство по отношение на разпорежданията за издаване на изпълнителен лист при условията на чл. 406, ал. 2 от ГПК, т.е. – въз основа на актовете по чл. 404, т. 2 и т. 3 от ГПК, сред които са и подлежащите на принудително изпълнение на територията на Република България, решения на чуждестранните съдилища, какъвто е и настоящият случай – решение на испански съд по дело за заплащане на издръжка. Разпоредбата на чл. 407, ал. 3 от ГПК, обаче сочи общия ред за обжалване на разпорежданията, а общият ред, предвид и чл. 279 от ГПК, включва и разпоредбите на чл. 274, ал. 4, във вр. с чл. 280, ал. 3, т. 2, предл. 1 от ГПК, съгласно които не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по дела по искове за издръжка, а следователно – и въззивните определения по дела за издръжка, какъвто е и настоящият случай. Възможност за касационно обжалване не е предвидена и в приложимите в случая регламент (ЕО) № 4/2009 и чл. 627б от ГПК. От изложеното следва, че с обжалваното разпореждане от 10.04.2018 г. САС правилно е върнал на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК частната жалба с вх. № 6149/02.04.2018 г. – в частта ?, имаща характера на частна касационна жалба по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК, подадена срещу тази част на определение № 903/16.03.2018 г., с която е потвърдено първоинстанционното разпореждане № 2427/23.06.2017 г. за издаването на изпълнителния лист въз основа на решението на испанския съд, с което е присъдена издръжка.
Тъй като с настоящото определение не се приключва делото, включително пред настоящата инстанция по смисъла на чл. 81 от ГПК, а се постановява извършването на по-нататъшни съдопроизводствени действия по администрирането и евентуално – разглеждането на частната жалба с вх. № 6149/02.04.2018 г. – в частта ? по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК, то компетентен да се произнесе по претенциите на страните за присъждане на разноски, включително за настоящото частно производство, е съдът, който ще постанови акт, приключващ делото по смисъла на чл. 81 от ГПК – съобразно крайния изход на същото.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждането от 10.04.2018 г., постановено по гр. дело № 380/2018 г. на Софийския апелативен съд, – в частта, с която подадената от К. С. И. частна (наименована „касационна”) жалба с вх. № 6149/02.04.2018 г. е върната в частта ? по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК, подадена срещу постановеното по същото дело определение № 903/16.03.2018 г. – в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя частна жалба с вх. № 13173/07.12.2017 г. срещу определение № 1467/28.11.2017 г., постановено по гр. дело № 398/2017 г. на Русенския окръжен съд; и
ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за извършване на по-нататъшни процесуални действия по администрирането на частната жалба с вх. № 6149/02.04.2018 г. – в горепосочената ? част по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането от 10.04.2018 г., постановено по гр. дело № 380/2018 г. на Софийския апелативен съд, – в останалата част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: