2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
гр. София, 15 февруари 2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 4766 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. К. Т. срещу решение № 1114/17.08.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 1565/2018 г. на Пловдивския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, при постановена частична отмяна на първоинстанционното решение № 628/23.02.2018 г. по гр. дело № 11472/2017 г. на Пловдивския районен съд, на основание чл. 127, ал. 2 от СК е постановено следното: упражняването на родителските права по отношение малолетното дете на страните Н. А. Т. е предоставено на майката Х. К. Л.; определен е режим на лични отношения на детето с неговия баща – касатора, както следва: последният има право да го взима и вижда всяка втора и четвърта седмица от месеца от петък вечер в 18 ч., с преспиване, до неделя вечерта в 18 ч.; всяка първа и трета седмица – от сряда вечер в 18 ч., с преспиване, до четвъртък сутрин в 8 ч.; един месец през лятото, когато този месец не съвпада с годишния отпуск на майката; на четна година детето да бъде при баща си в дните, които са официални празници във връзка с К. и през месец май, включително тези, обявени за почивни дни съгласно чл. 154, ал. 2 от КТ, от 10 ч. в първия ден до 18 ч. в последния; а нечетните години бащата има право да го вижда в дните, които са официални празници във връзка с Нова година и В., включително тези, обявени за почивни дни съгласно чл. 154, ал. 2 от КТ, от 10 ч. в първия ден до 18 ч. в последния; бащата може да вижда детето на рождения и имения му ден за два часа – от 17 ч. до 19 ч., както и на собствения си рожден ден за същия период от два часа, като във всички периоди на престой на детето при бащата, последният следва да представя ежедневна информация на майката за детето; жалбоподателят е осъден да заплаща на детето, чрез неговата майка, месечна издръжка в размер 150 лв., считано от момента на привеждане в изпълнение на решението за родителските права, с падеж всяко първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законоустановено основание за нейното изменяване или прекратяване; в тежест на касатора са възложени и държавна такса и разноски по делото.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя А. Т., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) следва ли съдът да предостави родителските права на майката, само на основание факта, че детето е момиче, въпреки че това е единственият факт, отговарящ за наличие качества у майката; 2) следва ли съдът да постанови решение, с което да игнорира социален доклад относно поведението на майката към детето, когато е било на една година, и да приеме този доклад като ирелевантен към спора, тъй като той е бил в минало време; и 3) обуславя ли се интересът на малолетното дете, кой от двамата родители да упражнява родителските права, след като е констатирано в социалния доклад, че единият родител, при когото и в момента и винаги е живяло детето, има по-добри условия за живеене, докато майката няма необходимите условия за отглеждане на детето, но съдът ? предоставя родителските права, тъй като в един бъдещ момент тя ще създаде необходимите условия и дом за отглеждането и живеенето на детето. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че по тези въпроси обжалваното решение противоречи на ППВС № 1/12.11.1974 г., решение № 257/01.07.2015 г. по гр. дело № 711/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 158/28.06.2016 г. по гр. дело № 3316/2015 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 21/05.02.2016 г. по гр. дело № 3657/2015 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, определение № 307/17.03.2016 г. по гр. дело № 3316/2015 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и определение № 1300/21.11.2014 г. по гр. дело № 4648/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.
Ответницата Х. Л. в отговора на касационната жалбата излага становище и доводи, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
За да постанови обжалваното въззивно решение, окръжният съд е приел следното: От социален доклад от 29.11.2017 г. е установил, че за малолетното дете Н. се полагат нужните грижи съобразно възрастта и потребностите на детето, като грижите се полагат съвместно от двамата родители, но фактически детето се отглежда от бащата в дома на разширеното му семейство; детето показва привързаност и към двамата родители, като търси непрекъснат контакт с тях чрез гушкане и милване; и двамата родители имат добри битови условия, като в жилището на бащата има обособена самостоятелна детска стая, докато в жилището на майката няма самостоятелно помещение за детето; майката живее със своята майка в една стая, а в друга стая на етажа на къщата живее брат ? с неговото семейство; и майката и бащата на детето живеят със своите семейства и могат да бъдат съответно подпомагани от тях в грижата за Н.. При изслушването на родителите пред въззивната инстанция съдът е придобил лични впечатления относно това, че и двамата родители имат силно желание да отглеждат детето; изразяват готовност да го предоставят на другия родител винаги при изявено желание, както и съгласие за определяне на широк режим на лични отношения с родителя, комуто не са предоставени родителските права; бащата е заявил, че почти изцяло поема грижите за детето, както и всички необходими разходи, свързани с него; майката е изразила силно желание да отглежда детето си, като е предприела и съответните действия за осигуряване на оптимални социално-битови условия в жилището на разширеното ? семейство чрез изграждане на допълнителен етаж, в който да се премести да живее семейството на брат ?. От писмените доказателства по делото въззивният съд е установил, че и двамата родители са материално и финансово осигурени и разполагат с възможност за отглеждане на детето, доколкото са трудово ангажирани; майката полага труд по трудово правоотношение при „Ентертеймант“ АД на длъжност „пиколо-сервитьор“ в казино, с уговорено основно месечно трудово възнаграждение от 650 лв., като сочи, че месечният ? трудов приход възлиза на около 1 000 лв., работи при 8-часово работно време по график с възможност за работа и нощна смяна; бащата полага труд при „Пи ен пи ауто“ с основна месечна заплата от 600 лв. и посочен пред социалния служител доход от около 1 500 лв. месечно, при дневни смени на работното време. Съдът е установил, че и двамата родители могат да разчитат на подкрепата и помощта на своите семейства при отглеждане на детето, доколкото и двамата след тяхната раздяла, живеят в домовете на своите възходящи. Детето е родено на 14.10.2014 г. и към момента на въззивното решение е навършило 3 години и 10 месеца. Въз основа твърденията на родителите в исковата и насрещната искова молба, споделеното от тях пред социалния работник, както и от показанията на свидетелите Д. Т. и Г. М., съдът е установил, че когато детето се е родило, страните по делото са живеели заедно в жилището на касатора при неговата майка; постепенно обаче отношенията им се влошили и започнали постоянни неразбирателства; майката на детето се изнесла от семейното жилище още когато то навършило едногодишна възраст, като след това няколко пъти се е връщала, докато през месец декември 2016 г. родителите взели окончателно решение за преустановяване на връзката си. Тогава постигнали съгласие детето първоначално да се отглежда от бащата в неговото жилището, докато майката започне постоянна работа и осигури по-добри социално-битови условия за отглеждане на дъщеря си в дома на разширеното си семейство. Съдът е приел, че това обстоятелство се установява и от социалния доклад от ноември 2015 г., изготвен във връзка с анонимен сигнал по повод малолетното дете Н., като е приел, че макар и ирелевантен за спора, този доклад обективира изявленията на страните по повод техните отношения, пред социалния работник, извършил проверката.
Въз основа съвкупния анализ на доказателствата, въззивният съд е обобщил, че и двамата родители имат подходящи за отглеждане на детето възпитателски качества, поведение, съобразено с моралните норми и финансова стабилност; детето расте в благоприятна среда с полагане на грижи и от двамата си родители – приоритетно от бащата и неговото домакинство, но и от майката, проявяваща силно желание и активност чрез постоянни посещения и грижа за детето, когато последното се разболее; малолетната Н. е емоционално привързана и към двамата си родители, които заявяват готовност да възприемат по-широк режим на лични отношения за другия родител, като приемат, че детето има нужда от всеки един от тях. Съдът е приел, че основният спор между родителите се основава на техните лични взаимоотношения и конкретната причина за раздялата помежду им; двамата са относително единодушни по повод отглеждане на детето, като всеки заявява силно желание да полага приоритетно грижи за него, което с оглед силно влошените взаимоотношения между тях, провокира известни словесно и писмено заявени обвинения по отношение един друг и грижата за детето.
Въззивният съд е изтъкнал, че част от критериите, от които се ръководят съдилищата при решаване на спор за упражняване на родителски права, са нормативно закрепени в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК, което изброяване е примерно, а не изчерпателно; цитирал е задължителните за съдилищата разяснения в ППВС № 1/12.11.1974 г., съгласно които, при определяне в полза на кого от родителите да постанови упражняването на родителските права, съдът следва да съблюдава интереса на детето. Въззивният съд е приел, че в понятието „интереси на децата“ по смисъла на чл. 59 СК се включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд – изобщо всяко дете да стане хармонично развита личност и добър гражданин; като в това понятие влизат и материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др.; решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, от аспекта на всестранното развитие на личността. Цитирайки отново ППВС № 1/12.11.1974 г., съдът е приел, че обстоятелствата от значение за определяне на родителските права, са в зависимост от всеки конкретен случай и следва да се разглеждат в тяхната съвкупност, като такива обстоятелства са: възпитателските качества на родителите – съществено е не тяхното наличие, а конкретното им проявление, от което се определя авторитетът на родителя в обществото и пред децата; моралният лик на родителите; грижите и отношението на родителите към децата – личните усилия на родителя във връзка с отглеждането им, надзора и възпитателските похвати по изграждането личността на всяко от децата; желанието на родителите – изявената готовност за отглеждане и възпитание на децата; привързаността на децата към родителите; полът и възрастта на децата; помощта на трети лица (близки – баба, дядо, леля и др.); социалното обкръжение и среда, в която предстои да бъдат отглеждани децата – под обкръжение се разбират членовете на семейството, в което живее или ще живее в бъдеще този родител с детето, неговите познати и хората, с които постоянно дружи или работи; жилищно-битови и други материални условия на живот.
При преценка на тези обстоятелства, след съобразяване на установените от доказателствата по делото конкретни факти, въззивният съд е приел, че по критериите грижа и отношение към детето, желание на родителите да го отглеждат, привързаност на детето към всеки един от родителите, и двамата родители имат равен потенциал; и двамата работят по трудово правоотношение и имат постоянен доход; поведението им не се отличава с прояви, накърняващи морални норми; и майката, и бащата показват готовност за полагане на грижи за детето си в нормална социална среда, за което могат да разчитат и на помощта на своите възходящи. Съдът е отчел, че бащата на детето (касаторът) може да осигури по-добри социално-битови условия за живот на малолетната Н., доколкото живее в двуетажна къща със своите родители, на вторият етаж на която има спалня и самостоятелна детска стая за детето. Отчел е и че не са такива условията при майката, която живее в едноетажна постройка с пристройка заедно с осем души от разширеното ? семейство, като в дома на майката не е осигурена самостоятелна стая за дъщеря ?, и самата тя живее в една стая заедно със своята майка. В тази връзка са обсъдени и показанията на разпитаната във въззивната инстанция свидетелка Р. Д., от които е установено, че към момента на приключване на производството пред въззивната инстанция, се извършват ремонтни дейности в жилището на семейството на майката, като се пристроява допълнителен етаж, на който ще живее братът на майката, заедно със своето многочленно семейство, като тя със своята майка ще остане на първия етаж, където има две спални и кухненско помещение; прабабата и прадядото живеят в пристройката до основната сграда; от външна страна строителството изглеждало почти завършено. При тези обстоятелства по делото, съдът е приел, че условията за отглеждане на детето в жилището на бащата се отличават с по-голямо удобство за детето, но е намерил, че с оглед ниската възраст на детето – ненавършени 4 години, последното има нужда от постоянна грижа и надзор, а не от самостоятелна стая, което предполага, че детето към настоящия момент спи в стаята на своя родител. Приел е също, че детето би имало необходимост от самостоятелна детска стая след навършване на възраст, която предполага относителна негова самостоятелност, като тогава такава би била осигурена и в дома на майката, предвид извършваните ремонтни дейности, които са в достатъчен етап на завършеност.
Въззивният съд е приел, че в полза на бащата е също и фактическото положение, че той е отглеждал детето след раздялата с майка му в своя дом, като съгласно социалния доклад детето се е привързало и към разширеното семейство по бащина линия, но от показанията на свидетелите Д. Т. и Г. М. е установено, че майката също е взимала детето при себе си и е полагала грижи за него; винаги го е взимала в своя дом, когато детето се разболее, като последното е установено и от социалните работници – в момента на проверката детето е било с настинка и се е намирало в дома на майката, която е полагала грижи за него.
Въззивният съд е приел, че в настоящия случай майката има приоритет по останалите критерии, установени с ППВС № 1/12.11.1974 г., а именно – пол и възраст на детето – малолетната Н. е момиченце, ненавършило 4-годишна възраст, като дете в толкова ранна възраст се нуждае от постоянна майчина грижа, а обстоятелството, че е момиче, обуславя извод за нарастваща нужда от майчина подкрепа и в периода на порастване и съзряване. Съдът изрично е посочил, че съобразява задължителните постановки на ППВС № 1/12.11.1974 г., съгласно които майката е по-подходяща от бащата за отглеждане на деца от женски пол и деца в ниска възраст; отново е отчел обстоятелствата, че майката също е в състояние да осигури добри материални условия на живот, както и необходимата за отглеждането на детето емоционална среда.
В заключение въззивният съд е приел, че превес – с оглед съблюдаване висшия интерес на детето – намира установената постоянна нужда от майчина грижа и необходимост от женски модел на подражание, предвид неговите пол и възраст, макар жилищно-битовите условия в дома на майката на този етап да не предоставят самостоятелно помещение за подрастващото дете.
Настоящият състав на ВКС намира, че с така изложените мотиви към обжалваното въззивно решение, окръжният съд не само е цитирал, но и изцяло реално се е съобразил със задължителните указания и разяснения, дадени с посоченото от касатора ППВС № 1/12.11.1974 г. – съдът е разрешил спора по чл. 127, ал. 2 от СК между страните относно упражняването на родителските права, преценявайки всестранно интересите на малолетното им дете Н. – обсъждайки не отделни, а съвкупността от всички конкретно установени по делото обстоятелства, които са от значение за тази преценка. Установявайки при тази обективно извършена преценка, че по всички останали критерии двамата родители имат еднакъв родителски капацитет, потенциал и възможности, въззивният съд се е съобразил с имащите задължителен характер, изрични разяснения в раздел II, букви „е“, „ж“ и „к“ от мотивите към ППВС № 1/12.11.1974 г., съгласно които, при равенство между двамата родители по останалите критерии, майката е поначало по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол, които са на ниска възраст, като жилищните, битовите и другите материални условия на живот са важна предпоставка за отглеждането и възпитанието на децата и са база за правилно формиране на личността, но по смисъла на закона тези условия не са решаващи, нито сами по себе си създават основание да се предпочете родителят, който дава по-добри възможности за живот на децата. Както е прието в посочените от самия жалбоподател, решение № 158/28.06.2016 г. по гр. дело № 3316/2015 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 257/01.07.2015 г. по гр. дело № 711/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, съгласно трайно установената практика на ВКС, задължителните указания и разяснения, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г., запазват силата си и при сега действащия СК, като част от тях са възпроизведени от законодателя в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК.
С оглед горното, настоящият съдебен състав намира, че първият и третият правни въпроси, формулирани в изложението на касатора, са разрешени от въззивния съд, не в противоречие, както неоснователно поддържа жалбоподателят, а в пълно съответствие с ППВС № 1/12.11.1974 г. и двете последно посочени решения на ВКС. Третото сочено от касатора – решение № 21/05.02.2016 г. по гр. дело № 3657/2015 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е посветено изцяло на въпроса относно изслушването на родителите по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, поради което няма отношение нито към формулираните в изложението въпроси, нито изобщо към настоящото дело, по което родителите са изслушани. Двете посочени от касатора определяния на ВКС са постановени по реда на чл. 288 от ГПК, поради което не формират практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Отделно от горното, първият и третият въпрос са некоректно формулирани в изложението, тъй като изхождат единствено от тезата на касатора, но не и от установеното по делото и приетото в мотивите към обжалваното въззивно решение. Видно от изложеното по-горе, окръжният съд нито е приел, че следва да предостави родителските права на майката, само на основание факта, че детето е момиче, нито е приел, че в дома на майката няма необходимите условия за отглеждане на детето.
Същото се отнася и за втория въпрос в изложението – макар въззивният съд да е посочил в мотивите си, че по-старият социален доклад от 2015 г. е ирелевантен за спора по делото, не го е игнорирал, каквато е постановката на въпроса, а го е обсъдил – във връзка с уговорката между страните, че след раздялата между тях, детето първоначално ще се отглежда от бащата и в неговото жилище, докато майката започне постоянна работа и осигури по-добри социално-битови условия за отглеждането му в дома на разширеното си семейство. Освен това, с този социален доклад, изготвен във връзка с анонимен сигнал, не е установено поведение на майката, което да е в противоречие с интересите на детето, а са установени изключително влошените отношения между майката от една страна, и бащата и бабата на детето по бащина линия от друга страна, като двамата родители изрично и единодушно са заявили позиция пред социалния работник, изготвил този доклад, че върху детето Н. никога не е упражнявано физическо, психическо или друг тип насилие, както и че детето не е било пряк свидетел на скандали и прояви на агресия между членовете на семейството. Наред с горното, не в противоречие, а в съответствие с посоченото от касатора решение № 257/01.07.2015 г. по гр. дело № 711/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, в което се съдържат разяснения относно значението на социалния доклад, въззивният съд е обсъдил подробно актуалния социален доклад от 29.11.2017 г., предвид което е приел, че по-старият такъв от 2015 г. е ирелевантен за спора по делото (но въпреки това го е обсъдил, както беше посочено).
От гореизложеното е видно, че обжалваното въззивно решение е съобразено с трайно установената, включително задължителната практика на ВС и ВКС по разрешаването и на трите правни въпроса, формулирани в изложението към касационната жалба, поради което не е налице наведеното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
При извършената и служебна преценка – в изпълнение на правомощията си да следи служебно за интересите на малолетното дете на страните, настоящият състав намира, че не е налице основание и за служебно допускане на касационното обжалване на въззивното решение – в нито една от хипотезите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, включително – по непосочени и неаргументирани такива от страна на жалбоподателя.
В заключение – касационното обжалване не следва да се допуска.
Предвид изхода на делото, съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК, жалбоподателят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата, претендираните и направени от нея разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в касационното производство, а именно – сумата 700 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1114/17.08.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 1565/2018 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА А. К. Т. да заплати на Х. К. Л. сумата 700 лв. (седемстотин лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: