О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 547
гр. София, 26.11.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
като изслуша докладваното от съдията Цачева ч. гр. д. № 4013 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, вр. чл. 396, ал. 2 ГПК.
С определение № 761 от 10.07.2018 г. по в. ч. гр. д. № 488/2018 г. на Плевенски окръжен съд е уважено искане на М. Д. М. от [населено място] за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл. 75 ЗС срещу М. М. Недушева, чрез спиране на изпълнението по изп. дело № …… на ЧСИ П. П. с рег. № 905.
Срещу определението на Плевенски окръжен съд е постъпила частна касационна жалба вх. № 9146 от 02.08.2018 г., подадена от М. М. Н. от [населено място], действаща чрез нейния баща и законен представител М. Я. Н.. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по обуславящия изхода на делото въпрос (след уточнението му в съответствие с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС): съставлява ли насрочването на въвод във владение нарушаване на владението по смисъла на чл. 75 ЗС.
Ответникът по частната касационна жалба М. Д. М. я оспорва като неоснователна.
Частната касационна жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, вр. чл. 396, ал. 2 ГПК.
Обстоятелствата по делото са следните:
Частно гражданско дело № 4852/2018 г. по описа на Плевенски районен съд е образувано по молба от 03.07.2018 г., подадена от М. Д. М., за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл. 75 ЗС, с която се иска спиране на изпълнението по изп. д. № …. по описа на ЧСИ П. П.. В молбата са изложени твърдения, че от 1998 г. молителят и съпругата му владеят апартамент № 6, находящ се на адрес: [населено място], [улица], вх. „а“, ет. 2, като никога не са губили владението; че посоченият апартамент е бил предмет на верига симулативни прехвърлителни сделки; че на 12.06.2018 г. е научил, че е образувано посоченото изп. дело за въвод във владение на М. Н. срещу предходния собственик на имота Р. Й., като получил и съобщение от ЧСИ, че въводът е бил насрочен за 10.07.2018 г.; че е пропуснат срока за обжалване на действията на съдебния изпълнител, поради което единственото му средство за защита е предявяването на владелчески иск по чл. 75 ЗС. С определение № 2544 от 04.07.2018 г. Плевенски районен съд е оставил искането на М. М. без уважение, приемайки, че при липсата на твърдения за нарушаване на владението на молителя върху процесния недвижим имот, владелческият иск, който той възнамерява да предяви, е процесуално недопустим.
С определение № 761 от 10.07.2018 г. по в. ч. гр. д. № 488/2018 г. на Плевенски окръжен съд определението на първоинстанционния съд е отменено и е допусната исканата обезпечителна мярка при условията на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК след внасяне на парична гаранция в размер на 1000 лева. Въззивният съд е приел, че бъдещият иск е допустим, тъй като насрочването на въвод във владение съставлява правно действие, свързано с накърняване или отстраняване на фактическата власт върху вещта, а дали владението действително е нарушено е въпрос по същество на спора.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че повдигнатият в изложението към касационната частна жалба въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, поради което са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Плевенски окръжен съд.
Съгласно установената практика „нарушение“ по смисъла на чл. 75 ЗС е всяко действие, с което се отстранява напълно или отчасти фактическата власт на владелеца върху вещта или се създават пречки за спокойното упражняването на тази фактическа власт. Налице е нарушаване на владението и в случаите на лишаване на владелеца от осъществяваната от него фактическа власт върху имота на основание протокол на съдебен изпълнител за въвод във владение, когато този въвод е незаконосъобразен (в този смисъл – решение № 45 от 03.02.2011 г. по гр. д. № 242/2010 г. на ВКС, I г.о.). Самото насрочване на дата и час за извършване на въвод във владение обаче не съставлява действие, което изключва, ограничава или смущава фактическата власт. От това следва, че хипотетичната възможност да бъде осъществен въвод срещу владелеца не обуславя правен интерес от провеждането на владелчески иск по чл. 75 ЗС.
Обезпечение на бъдещ иск се допуска, когато същият е допустим и вероятно основателен, налице е обезпечителна нужда и посочената обезпечителна мярка е подходяща, като преценката за вероятната основателност се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства, а когато убедителни доказателства липсват – при представяне на гаранция. В случая молителят не въвежда надлежни твърдения за нарушаване на владението му. Получаването на съобщение за насрочване на въвод в имота, без такъв действително да е извършен, не съставлява действие, накърняващо фактическата власт на владелеца, поради което бъдещият иск по чл. 75 ЗС, чието обезпечение се иска, се явява недопустим.
Неоснователни са и твърденията на молителя, че е пропуснал срока за обжалване на действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК, тъй като съгласно чл. 436, ал. 1 ГПК срокът е едноседмичен и започва да тече от извършване на действието, а за третите лица – от узнаването на действието.
Предвид изложеното, обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а искането на М. Д. М. за допускане на обезпечение на бъдещ иск следва да бъде оставено без уважение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на частната жалбоподателка следва да бъдат присъдени направените в производството съдебни разноски в размер на 360 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 30.07.2018 г. с адвокат С. М. от Плевенска адвокатска колегия, и 15 лева – държавна такса.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 761 от 10.07.2018 г. по в. ч. гр. д. № 488/2018 г. на Плевенски окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 761 от 10.07.2018 г. по в. ч. гр. д. № 488/2018 г. на Плевенски окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Д. М. от [населено място] за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл. 75 ЗС чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп. д. № № …. по описа на ЧСИ П. П. с рег. № 905.
ОБЕЗСИЛВА издадената обезпечителна заповед.
ОСЪЖДА М. Д. М. от [населено място] да заплати на М. М. Н. от [населено място] сумата от 375 лева, съставляващи съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: