2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 655
гр. София, 15.09.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 4475 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ответника по делото Г. М. Д. срещу определение № 171/09.05.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 45/2014 г. на Видинския окръжен съд (В.). Определението е обжалвано в частта, с която е оставена без разглеждане молбата с вх. № 1088/09.04.2014 г. на жалбоподателя в частта й за „изменение” на решение № 34/31.03.2014 г. по същото въззивно гр. дело в частта му за разноските, направени пред първоинстанционния съд, като е прекратено производството в тази част.
За да постанови определението си в обжалваната част, окръжният съд е приел, че във въззивното решение е „определил” дължимите разноски, поради което искането на жалбоподателя те да бъдат приведени в съответствие с неговото твърдение не е за „допълнително произнасяне”, а за „изменение в размера на вече присъденото”. Приел е също, че тъй като жалбоподателят не е представил списък на разноските както пред първата, така и пред въззивната инстанция, това негово искане е недопустимо.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежаща на обжалване част от определението на въззивния съд, която прегражда производството по делото. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната част от определението. Наред с други съображения, се изтъква се, че с първоинстанционното решение жалбоподателят-ответник е осъден да заплати на ищцата разноски по делото, че с въззивната си жалба той е обжалвал и тази част от първоинстанционното решение, че с въззивното решение окръжният съд не се е произнесъл по тази част от въззивната жалба – относно разноските за първоинстанционното производство, както и че с молбата си с вх. № 1088/09.04.2014 г. жалбоподателят е поискал допълване на въззивното решение, но окръжният съд неправилно е оставил без разглеждане същата в тази й част относно присъдените в полза на ищцата разноски за първоинстанционното производство.
Ответницата по частната жалба – ищцата Е. В. Б. не е подала отговор на жалбата в срока за това.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:
С първоинстанционното решение по делото жалбоподателят-ответник е осъден да заплати на ищцата разноски по делото в размер 50 лв. – направени за заплатена държавна такса и 675 лв. – направени за заплатено адвокатско възнаграждение. С въззивната си жалба жалбоподателят е обжалвал първоинстанционното решение, освен в частта относно режима на лични отношения с малолетното дете на страните и относно присъдената издръжка за минал период от време, и в тази част – относно размера на присъдените в полза на ищцата разноски. В мотивите към въззивното решение окръжният съд е възприел, че е сезиран и с тази част от въззивната жалба, приел е също, че разноските пред първата инстанция са „правилно определени”, но със самото въззивно решение – с диспозитива му – не се е произнесъл по тази част от въззивната жалба. С молбата си с вх. № 1088/09.04.2014 г. жалбоподателят е поискал „допълване” на въззивното решение в частта му за разноските, включително чрез отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която той е осъден да заплати на ищцата разноски в размер 50 лв. за държавна такса и 675 лв. за адвокатско възнаграждение.
При тези обстоятелства по делото, изводът на въззивния съд в обжалваното определение, че жалбоподателят е искал изменение, а не допълване на въззивното решение в частта му относно разноските за първоинстанционното производство, е напълно необоснован. Това е довело и до неправилния извод, че след като жалбоподателят не е представил списък на разноските, това негово искане е недопустимо. Този извод на въззивния съд е в противоречие със задължителните указания, дадени с т. 8 от тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Гореизложеното налага отмяна на определението на окръжния съд в обжалваната му част, която е неправилна, и връщане на делото на същия съд за разглеждане и произнасяне по същество по молбата на жалбоподателя с вх. № 1088/09.04.2014 г. в частта й, с която се иска „допълване” на въззивното решение в частта му за разноските, чрез отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на ищцата разноски в размер 50 лв. за държавна такса и 675 лв. за адвокатско възнаграждение. От друга страна, тъй като в мотивите към въззивното решение окръжният съд действително вече е формирал извод, че разноските пред първата инстанция са „правилно определени”, но не е изразил това в самото въззивно решение – в диспозитива му, въззивният съд следва да извърши преценка дали произнасянето по същество по посочената част от молбата с вх. № 1088/09.04.2014 г. следва да стане по реда на чл. 248 от ГПК – в хипотезата на допълване на съдебното решение в частта му за разноските (чл. 248, ал. 1, предл. 1 от ГПК), или по реда на чл. 247 от ГПК – за поправка на очевидна фактическа грешка в тази част от решението, което той може да направи и по своя инициатива (чл. 247, ал. 1, предл. 1 от ГПК).
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 171/09.05.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 45/2014 г. на Видинския окръжен съд – в обжалваната част, с която е оставена без разглеждане молбата с вх. № 1088/09.04.2014 г. на Г. М. Д. в частта й за „изменение” на решение № 34/31.03.2014 г. по същото въззивно гр. дело в частта му за разноските, направени пред първоинстанционния съд, и е прекратено производството в тази част;
ВРЪЩА делото на Видинския окръжен съд за разглеждане и произнасяне по молбата с вх. № 1088/09.04.2014 г. на Г. М. Д., в частта й за „допълване” на постановеното по делото въззивно решение № 34/31.03.2014 г. в частта му относно разноските, направени в първоинстанционното производство, съобразно указанията, изложени в мотивите към настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.