Определение №272 от 14.6.2019 по ч.пр. дело №1948/1948 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 272

гр. София, 14 юни 2019 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ

като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 1948 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Н. Н. срещу определение № 188/22.01.2019 г., постановено по частно гр. дело № 219/2019 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата, подадена от жалбоподателя срещу решение № 6071/27.09.2018 г. по частно гр. дело № 11215/2018 г. на Софийския градски съд (СГС), с което е отхвърлена жалбата на жалбоподателя срещу отказа на частния съдебен изпълнител (ЧСИ) Г. Д. с рег. № 781 да прекрати принудителното изпълнение по изпълнителното производство по изп. дело № ….. поради погасяване на дълга преди образуване на изпълнителното дело, като е оставено без уважение и искането на жалбоподателя по чл. 438 от ГПК за спиране на изпълнителното производство по същото изпълнително дело.
За да постанови обжалваното определение, апелативният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК, като е изложил и съображения, че правото на жалба произтича от процесуалния закон, а не от указанията на съда, поради което неправилното посочване в необжалваемо съдебно решение, че същото подлежи на обжалване, не е годно да породи за жалбоподателя процесуално право на обжалване, каквото самият закон изрично му отрича.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на апелативния съд. В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на последното поради нарушение на закона и необоснованост. Жалбоподателят изтъква, че в решението си СГС изрично е посочил, че то подлежи на обжалване. Излагат се и подробни съображения за основателност на искането на жалбоподателя за прекратяване на изпълнителното производство, както и доводи на незаконосъобразност на отказа на ЧСИ да го прекрати и за неправилност на решението на СГС. В тази връзка се поддържа и че като не е разгледал по същество жалбата му срещу това решение, САС също постановил порочен акт, с който накърнил правата на жалбоподателя.
Ответникът по частната жалба – взискателят Я. Г. Я. не е подал отговор на същата.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Съгласно изричната разпоредба на чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК, решението на окръжния съд, постановено по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежи на обжалване. Такова необжалваемо решение в случая е и постановеното от СГС, който се е произнесъл по същество по жалбата на жалбоподателя-длъжник по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК. Решението на СГС не подлежи на обжалване и в частта му, имаща характера на определение по чл. 438 от ГПК, с която е отказано спиране на изпълнителното производство, тъй като няма преграждащо действие по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. Както правилно е приел и апелативният съд, процесуалното правото на жалба възниква по силата на закона, а не от съдебния акт, и ако процесуалният закон изрично изключва последния от по-нататъшен инстанционен съдебен контрол, това процесуално право не може да се породи от неправилните указания на съда, който е постановил акта. С оглед на това, напълно несъстоятелни са доводите на жалбоподателя, че като оставил без разглеждане жалбата му срещу решението на СГС, САС постановил порочен акт, с който накърнил правата му. След като процесуалният закон изрично изключва по-нататъшна възможност за съдебна защита на твърдяните от страната по делото субективни права, горестоящата съдебна инстанция, отказвайки да разгледа недопустимата жалба, обективно не би могла да накърни тези права, тъй като те вече са окончателно отречени с необжалваемото и влязло в сила съдебно решение.
В заключение, обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 188/22.01.2019 г., постановено по частно гр. дело № 219/2019 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top